Автор: ИРИНА КИРИЛОВА
Досега мълчах. Мълчах, когато гледах как жената ражда в избата на болницата в Киев. Мълчах, когато гледах как бебетата са наредени по земята на избата на същата болница. Мълчах, когато гледах как украинец подава на руското войниче телефон, а то се обажда на майка си и казва: „Мамо, аз съм в плен!“ и започва да плаче осемнадесет годишното дете с глас. Мълчах, когато гледах как в завзетите територии няма вода и вадят откладенец мътна, мръсна вода. Мълчах, когато гледах колоната от бронирани машини да се движи към Киев. Мълчах, когато гледах репортажи от Украйна и Русия, в които се показваха разрушените градове и села. Мълчах, когато украинският президент каза, че няма да се предадат, а руски коментатор с патос заяви, че Русия е най- великата държава, че тя е въоръжена с най- високо технологично оръжие, че Русия има богатства от цялата Менделеева таблица, че тя има вода и жито, че силните трябва да живеят, а слабите да загинат.
Мълчах, когато външният министър Лавров трябваше да говори пред ООН и всички станаха и напуснаха залата. Мълчах, когато европейските депутати пет минути ръкопляскаха на президента на Украйна, когато говореше пред тях и стояха прави.
Е, време е да проговоря. Да ви кажа, че съм отсядала в най- представителния хотел в Киев, който се намира в центъра на столицата, че съм пътувала с метрото на този град, което е така красиво, че съм пресичала Днепър, че съм говорила с красивите жени на Украйна, че съм танцувала в ресторанта на хотела, че съм била на една маса с грузинци, украинци, руснаци.
Време е да кажа, че съм била в Санкт-Петербург и часове наред в Ермитажа, че съм стояла на брега на Фонтанка, че съм гледала как се вдигат мостовете на Нева, че съм видяла дворците и къщите на дворяните, че съм се захласвала на парадното стълбище на Зимния дворец от безкрайния талант на архитекта!
Време е да кажа, че съм влизала в музеите на Кремъл, че съм била на концерт на 9 май в най- голямата зала „Русия“ в Москва, че съм плакала заедно с руснаците, когато на екран вървяха кадри от Великата Отечествена война, а на сцената пееха „Ставай, страна огромная!“.
Нека спра до тук. Защото сега ума ми не побира мисълта, че тези хора, които изградиха от пепелищата една велика държава, днес са един срещу друг. И едните загиват, а другите мълчат. И руският президент е усмихнат, а украинският живее в бункер.
Може би щях да продължа да не пиша за това, което става в Украйна. Но в Украйна има един световно известнен журналист.
Казва се Дмитрий Гордон. Неговите интервюта с най- известни световни личности събират по десет милиона гледания в Ютуб.
И когато гледах как украинският евреин Гордон интервюира Михаил Ходорковски и руският журналист и предриемач ридае с глас пред камерата, не издържах. Ходорковски не е кой да е човек в Русия. Собственик на огромна фирма, десет години е бил в затвора, за данъчни измами, фалшифициране на документи и т.н. Бил е заместник- министър и съветник на министър- председателя и добре познава нрава, психиката и разсъжденията на Путин. В 2013 година Путин помилва Михаил Ходорковски, той излиза от затвора и веднага напуска Русия.
Отива в Германия, Швейцария, Великобритания. Осъжда в международния съд Русия да заплати на фирмата му 50 милиарда долара. Този човек, така известен в бившия СССР, в Европа и в света, след като направи характеристика на поведението на Путин днес, зарида с глас и помоли украйнският народ да прости на Русия. Разплака се и Гордон. Ето това ме накара да напиша днешната статия. Приемете я както искате, мислете според вашите възгледи и морал. Аз казвам само едно – не искам никой да умира във война, защото всеки има мисия на белия свят, а не да отива в отвъдното ненавреме, независимо в малка или във велика държава живее.
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
