ЗА ТРЕТИ МАРТ, ПРЕДИ ТРЕТИ МАРТ
Възнамерявах да напиша дълъг материал за Трети март и да го публикувам в блога си. В последствие се отказах от това си намерение, виждайки как българи се карат с българи при възпоменаването на кончината на Васил Левски. Разбрах даже, че има предложения Трети март да се отменен като национален празник. Колко искрени са намеренията на инициаторите не зная, но мисля, че важни решения не бива да се вземат когато властват емоции.
Трети март е избран за важен празник не от нашето поколение, нито от поколенията родени в началото и средата на ХХ век. Датата е избрана от хора, които са били непосредствени свидетели на събитията от втората половина на XIX век. Изборът е направен от българи, които са видели обесени и посечени сънародници, отведени като стока със синджири на вратовете свои роднини –дъщери и синове, братя и сестри (позаинтересувайте се за ужасите на Старозагорското клане). След избралите тази дата е имало несъмнено и такива, които са участвали активно в борбата за освобождението ни.
В такъв случай кой от нас има моралното право да заяви, че Трети март не е подходяща дата за честване? Кой от нас е носил храна и вода на защитниците на Шипченския проход? Кой от нас е изнасял ранените с риск сам да бъде убит? Кой от нас е хвърлял камъни, за да спре въоръжената с модерно оръжие войска на жестокия изверг Сюлейман паша?
Ако трябва да се търси справедливост, то не е нужно да се отрича важността на Трети март, а да се обясни ясно и точно, че НИЕ СМЕ ЗАСЛУЖИЛИ СВОБОДАТА СИ, че тя не ни е била подарена. Дедите ни не са стояли със скръстени ръце, чакайки някой да ги избави. Многобройните въстания по време на петвековния геноцид са доказателство за това.
Приносът на българските опълченци, а и на българското население като цяло е огромен, наистина огромен. Тук не става само дума за саможертвата в ключови битки, но и за продоволствената помощ, която българите оказват на руската армия. Самите руснаци признават, че поради некомпетентните действия на техните хора, войската остава без продоволствия и фураж, и оказаната от българите помощ е неоценима.
Огромен е и приносът на тези българи, които са служили като преводачи, да не забравяме и тези, които с риск за живота си са ставали разузнавачи и водачи. Не е малко българската кръв пролята в периода 1877 – 1878 г., никак не е малко.
Ние сме горди хора и не искаме нищо даром. Българинът действително е заслужил свободата си не само с многото жертви дадени по време на Априлското въстание, но и с деянията на тези сънародници, които влязоха в състава на руската войска и до края на войната не спряха да показват, че да се сражаваш рамо до рамо с българин е въпрос на чест.
Ако търсим справедливост, трябва да се отърсим и от илюзиите, а и да изоставим митовете. Чрез войната с Турция, император Александър II е искал да разшири територията си, или поне влиянието си. Едва ли този владетел е взел решението си само благодарение на симпатии към изстрадалия български народ, за това реално причина няма. Все пак във вените на руския император тече същата кръв каквато тече във вените на управляващите Великобритания, Австрийската Империя и т.н.
Намеренията на доброволците обаче са чисти. Десетки хиляди руси, украинци, белоруси се стичат под бойните знамена, за да помогнат на българите, чиито добри дела от миналото не са забравени. Обикновеното руско население помни добре своите български учители и наставници, за които е разказвал с умиление и преклонение Юрий Венелин.
Въпреки, че по това време има въздигане на руския национализъм, руската интелигенция все още не е забравила, че БЕЗ БЪЛГАРИЯ, БЕЗ ДЕЯНИЯТА НА МНОГО БЪЛГАРИ, НЯМАШЕ ДА ИМА РУСИЯ.
Неслучайно първите руски светци са носещите българска кръв Борис и Глеб. На Киприян Български се гледа не просто като на обединител на Руската Православна Църква, но и като на главен фактор за консолидирането на руската държавност през XIV век. Киприян Българин е считан и за спасител на Москва от водещият огромна армия азиатски завоевател Тамерлан.
Важна роля за културния живот и консолидацията на Русия играят също българинът Григорий Цамблак и много други сънародници, чиито добри дела са запазени векове наред в народната памет.
Свободата дойде с цената на много жертви. Българи, руснаци, украинци, белоруси, румънци, финландци, напоиха земята ни със своята кръв. Десетки хиляди нечии бащи, братя и синове не видяха никога повече родния си дом. Смъртта на тези хора е геройска, а паметта им свещена защото се бориха за най-ценното – свободата, това, което прави човешкия живот стойностен. Нека в този ден за преклоним глава, да изречем молитва за героите и запалим свещичка за тях. Те заслужиха уважението ни, а истинският българин не забравя сторилите му добро.
