To
US Senate
European Parliament
Through:
US Embassy in Bulgaria
European Parliament – Office in Bulgaria
Dear Senators,
Dear Members of the European Parliament
I am hereby sending you a “Letter to Kiril Petkov: Even if the sea was made of ink, it would not be enough to describe all the Hell for the Bulgarians in Macedonia.”
It shows briefly and clearly the genocide to which Bulgarians in northern Macedonia were subjected at the beginning of the 21st century.
This genocide has a prehistory that accompanies the civil war in Bulgaria. The ideological factor becomes a prerequisite, underlies the civil war. It was inflamed by the assassination on November 28, 1907, of Boris Sarafov and Ivan Garvanov, one of the most prominent VMRO (Internal Macedonian Revolutionary Organisation) committed by activists of the left in the VMORO (Internal Macedonian Revolutionary Odrin Organisation). At that time the left was around Yane Sandanski and Hristo Chernopeev. Their main ideologue is Dimo Hadjidimov.
The great Bulgarian poet and revolutionary Peyu Yavorov, in connection with the assassination, also spoke of “internationalist and nationalist”. According to Yavorov, “The destruction of the Bulgarian language is an international affair! In their bewilderment, some simplify the issue and speak of “socialist” revolutionaries. But who meaningful person will not laugh at some “socialism” where the most basic conditions for cultural life must be created? “[1]
Even today “The destruction of the Bulgarian language is an international affair!”
The United States and the EP are sympathetic to the international extermination of Bulgarians and Bulgaria.
Stop this genocide!
Doctor of History Dimitar Yonchev
До
Сената на САЩ
Европейски парламент
Чрез:
Посолството на САЩ в България
Европейски парламент – Бюро в България
Уважаеми сенатори,
Уважаеми членове на Европейския парламент
Приложно Ви изпращам „Писмо до Кирил Петков: И от мастило да беше морето, няма да е достатъчно, за да опишем всичкия Ад за българите в Македония“.
От него се вижда кратко и ясно геноцида, на който са подложени, и в началото на ХХІ век, българите в Северна Македония.
Този геноцид е с предистория, съпътстващ гражданската война в България. Идеологическият фактор става предпоставка, заляга в основата на гражданската война. Разгарянето ѝ става с убийството, извършено на 28 ноември 1907 г., на Борис Сарафов и Иван Гарванов – едни от най-видните дейци на ВМОРО извършено от левицата във ВМОРО. По това време левицата е около Яне Сандански и Христо Чернопеев. Главен техен идеолог е Димо Хаджидимов.
Големият български поет и революционер Пею Яворов, във връзка с убийството, говори и за „интернационалистическо и националистическо“. Според Яворов, „Унищожението на българщината е дело интернационално! В недоумението си някои опростяват въпроса и говорят за революционери “социалисти”. Но кой смислен човек не ще се изсмее над някакъв “социализъм” там, дето трябва да се въдворят най-елементарни условия за културен живот?“[2]
И днес „Унищожението на българщината е дело интернационално!
САЩ и ЕП са съпричастни към интернационалното унищожаване на българите и България.
Спрете този геноцид!
Д-р по история Димитър Йончев
Писмо до Кирил Петков:
И от мастило да беше морето, няма да е достатъчно, за да опишем всичкия Ад за българите в Македония…
Г-н Kiril Petkov, след вашето посещение в Скопие, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски си позволи да каже че ние, македонските българи, правата трябва да си ги търсим в Македония или в Страсбург. Ще ви дам няколко примери за системния тормоз, на който бяха подложени наши съграждани, баби и деди, бащи и майки, не в Югославия, а в съвременна Македония, след 1991 година, с крайна цел на техните власти да изтрият всякакво българско съзнание в хората. В такъв случай – как тези хора да си търсят правата в държава, която ги тормози, на мен не ми е ясно…
Как тези хора да си търсят правата в Страсбург, при положение че и адвокатът, който трябва да ги движи тези неща, е под наблюдение на бившата УДБА и ако си хване работа да защитава тормозен българин, заплашван е, че ще си загуби лиценза за адвокат? Това се случи при случая на Йован Стояновски.
Г-н Петков, повечето от тези хора по онова време, писаха писма и до правителствата в София. Има архиви и можете да ги видите. Ще наброя като имена само част от репресираните българи, а вие питайте по-старите колеги да ви обяснят за какво става дума. Може би тогава сте били в Канада и не сте се интересували какво става в Македония.
Георги Калаузаров, Живко Петрушев, Крум Чушков, който под псевдонима К. Велешки, изпрати писмо до българския президент Желю Желев, в което заявява: „Пиша Ви всичко от името на 10 хил. репресирани българи във Вардарска Македония, не само да Ви уведомя какво става там, но и да Ви помоля от тяхно име да бъде коренно променена политиката на България по отношение на Македония…
Ние искаме България ясно и категорично да се застъпва навсякъде за нашите права като българи… В Македония българската национална кауза не е загубена – обратно – сега отново се възражда и ние искаме това възраждане да обхване целия български народ.” Това г-н Петков, не е писано в Югославия, а в независима Македония.
Нима нямало репресии над българи? Още оттогава сме си искали правата като такива и сега, когато имаме шанс, когато президентът Радев е на наша страна, вие предавате нас, македонските българи. Продължавам със списъка.
Гоце Чушков, син на Крум Чушков. Димитър Делевски, Ванчо Весков, Владимир Паунковски, Мария Стоименова, Славчо Цеков, Димтиър Църномаров, който при ареста в къщата му е извършен обиск и полицията конфискува цялата документация на ръководената от него партия, всички негови книги на книжовен български език, а също така и неговия паспорт.
Впоследствие македонската полиция отказва на съпругата му Марина Църномарова да даде информация относно причините за задържането му и за физическото му състояние. По време на задържането си д-р Д. Църномаров непрекъснато е разпитван за контактите му с различни среди в България. По време на тези разпити е бит по главата с приклад от автомат, в резултат на което зрението му е увредено.
Списъкът с останалите репресирани и пребити българи от Македония ще ги получите като писмо в кабинета си, с детайлно обяснение какво им се е случвало.
Съмнявам се, че ще го прочете, обаче ще го направя публично достояние навсякъде, където мога, поне народът в България да разбере на какво ни подложихте и как ни върнахте 30 години назад.
Докато Македония не ги реабилитира тези българи, не заслужава започване на преговори. Говорим за репресии в независима Македония. Говорим за репресии не от УДБА в Югославия, а от наследниците и децата на УДБА в суверенна и независима Македония.
Като българин от Македония ще ви кажа, че решаването на спора с Македония трябва да започва с правата на българите в Македония и да върви назад към историята.
Доколкото вие не го спазвате този принцип, а си правите бизнес срещи в Скопие и търсите решението в самолетните линии, или иначе казано, от историята напред към днешна дата, до края на преговорния процес, в Македония може и да няма повече жив българин.
Извинете ме за разваления български, обаче ако имахме права в Македония, щяхме в училищата да учим книжовен български. Говорим и пишем на този развален български, със спомен от това, което е останало от бащите ни или наученото от българските книги, които до ден днешен в 21 век, като минаваме граница в Македония, трябва да ги крием под седалките, защото има опасност да ни ги конфискуват с обяснението, че са пропаганда.
Надявам се за следващото посещение в Скопие да имате повече от 15 минути за нас.
И морето да е мастило, няма да ни е достатъчно да опишем всичко онова, през което сме минали и минаваме. Затова искаме повече от 15 минутна среща.
Съжалявам за моя български език, обаче за разлика от вас, българите от България, аз съм роден в Скопие и не съм имал привилегията да уча книжовен български език. Това в днешна Северна Македония е невъзможно да се случи – да учим книжовен български и затова е нашата борба да влезнем в Конституцията. / faktor.bg
Илия Стояновски, българин от Скопие
