Д-р Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935г. Той изучава медицина и теология в Университета на Тюбинген.
През 1972г. завършва специализация по вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти болни от рак.
През 1978г. Хамер получава шокиращата вест, че сина му Дирк Хамер по невнимание е прострелян и умира след 4 месеца в ръцете му.
Малко след смъртта на Дирк, д-р Хамер получава диагнозата рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, той допуска, че развитието на неговия рак може да бъде директно свързано с неочакваната загуба на сина му.
Всъщност накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или “Дирк Хамеров Синдром” в памет на неговия син Дирк. Смъртта на Дирк и опита на д-р Хамер с рака го повежда в необикновено научно пътешествие.
С течение на времето, като главен интернист в раковата клиника той започва да изучава историите на своите болни от рак пациенти и скоро научава, че всички те като него са преживели неочакван шок от един или друг вид.
Но той провежда своите изследвания още по-задълбочено анализирайки снимки от скенерите на мозъка на своите пациенти, сравнява със съответсващите медицински и психологически досиета и стига до хипотезата, че всичко което се случва с нашето тяло се контролира от мозъка.
За свое удивление той успява да види ясна връзка между шока от определени конфликти и неговото проявление в органите и как всички тези процеси са свързани в мозъка.
До този момент нито едно изследване не е проучило произхода на заболяването в мозъка и ролята на мозъка като посредник между психиката и болния орган.
Д-р Хамер открива, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, които ни хващат напълно неподготвени.
В момента, в който се случва неочакван конфликт, шокът покосява специфична област в мозъка, като причинява поражение (по-късно наречено фокус на Хамер), което се вижда на скенер на мозъка като набор от остри концентрични окръжности.
Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съотвестващите клетки на тялото, които в зависимост от това в кой пласт на мозъка се получава шока, причиняват растеж на тумор, стопяване на тъкан или функционална загуба.
Причината, поради която специфични конфликти са неопровержимо свързани със специфични области в мозъка е, че по време на нашата еволюция всяка област от мозъка е програмирана да отговаря моментално на конфликти, които биха могли да застрашат оцеляването ни.
Докато мозъчния ствол (най-старата част от мозъка) е програмиран да се занимава с основни проблеми на оцеляването като дишане, възпроизвеждане и храна, главният мозък (най-младата част от мозъка) е повече въвлечен в социални и териториални проблеми.
Д-р Хамер също така открива, че всяко заболяване прогресира в две фази: първата, активната фаза на конфликта, се характеризира с емоционален стрес, студени пикове, липса на апетит, безсъние.
При положение, че успеем да се справим с конфликта идва оздравителната фаза. Това е период, в който психиката, мозъка и кореспондиращият орган преминават през фазата на възстановяването, която често е труден процес, белязан с изтощение, треска, възпаления, инфекции и болка.
Д-р Хамер нарича своите открития „Петте биологични закона на Новата медицина”, тъй като проучванията му са в пълно съгласие с естествените закони на ембриологията и с логиката на еволюцията.
През годините д-р Хамер успява да потвърди откритията си, наблюдавайки над 40 000 случая на пациенти. Резултатът от тази научна работа е създаването на схемата „Душа – мозък – орган”, коята очертава заболяването, съдържанието на биологичния конфликт, който го причинява, къде може да се наблюдава съответното увреждане и нарушение на тъкън в мозъка на скенер, как болестта се представя в активната фаза на конфликта и какво може да се очаква във фазата на излекуване.
Дейността на д-р Хамер разклаща из основи много от съществуващите теории на стандартната медицина.
Неговото обяснение на заболяването като целенасочено взаимодействие между душата, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност или в резултат на грешка на природата.
Базирана на солидни научни критерии, Германската нова медицина разбива митовете за злокачествените ракови клетки и за пагубните микроби, вируси идентифицирайки както инфекциозните, така и раковите заболявания като естествени биологични спасителни мерки, използвани в продължение на милиони години, предназначени да спасят организма, а не, както обикновено се смята, да го унищожат.
Болести като рака губят страховития си образ и се разпознават като специални целенасочени биологични програми за оцеляване, с които е родено всяко човешко същество.
През октомври 1981 год., д-р Хамер представя изследванията си пред Университета в Тюбинген като пост-докторантска дисертация. Неговата цел е откритията му да бъдат проверени при подходящи случаи на пациенти, така че Новата германска медицина да бъде преподавана на всички студенти по медицина, а пациентите да могат да се възползват от откритията му възможно най-бързо.
За негова голяма изненада обаче университетската комисия отрича неговата дейност и отказва да оцени дисертацията му – случай, който няма прецедент в историята на университетите. Има и друга изненада. Скоро след като представя своята дисертация, д-р Хамер получава ултиматум да се откаже от откритията си, защото в противен случай договорът му няма да бъде продължен.
За него е много трудно да разбере защо е отстранен от клиниката при представянето на добре обосновани научни изводи. След уволнението, той се оттегля в частната си практика, чрез която продължава своето проучване. Няколко опита да отвори частна клиника пропадат поради съгласувани усилия срещу начинанието.
Мъчението на д-р Хамер достига своята кулминация през 1986 год., когато съдебно постановление разпорежда преустановяването на медицинската му практика.
Въпреки факта, че неговата научна дейност остава неопровергана, на 51 години той загубва медицинския си лиценз поради отказ да се отрече от откритията си и да се подчини на принципите на официалната медицина. Лишен от своя медицински лиценз, д-р Хамер трябва да разчита на други доктори за достъп до резултатите от скенерите и медицинските досиета на пациентите. Въпреки това той е решен да продължи своята работа.
До 1987 год. той анализира над 10000 случая и успява да разшири познанията си за Петте биологични закона така, че практически обхваща всички болести, които са известни на медицината.
Междвувременно пресата и медицинските власти не се спират пред нищо в опитите си да атакуват неговата работа. Журналисти от различни таблоиди и медицински „експерти” описват д-р Хамер като шарлатанин, самопровъзгласил се чудодеен лечител, сектантски лидер или ненормален престъпник, който лишава раковоболни пациенти от „животоспасяващи” стандартни терапии.
Дори има искания да се оцени психическото му здраве от специална комисия, назначена от съда.
През 1997 год. д-р Хамер е арестуван и осъден на 19 месеца затвор за даване на свободна медицинска информация на трима души без съответния лиценз. При ареста на д-р Хамер полицията претърсва досиетата на неговите пациенти. В последствие един обществен прокурор е принуден да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 пациента, болни главно от рак в „последна фаза”, все още са живи.
Така по ирония на съдбата, именно неговите опоненти предоставят действителна статистика, доказваща забележителните успехи на Новата германска медицина.
По същия начин официалната медицина отказва до одобри Германската нова медицина, независимо от многобройни потвърждения както от практикуващи лекари, така и от различни асоциации на професори.
Четирите ембрионални етапа при кодирането на мозъка, свързани с всички болести:
Д-р Хамер дава ценен принос в разглеждането и анализирането на симптомите и заболяванията от еволюционна гледна точка.
Чрез неговата хипотеза, че всички телесни процеси се контролират от мозъка, той открива връзката между зоната в мозъка, където има поражение, типа на претърпения конфликт от пациента и съответния засегнат орган в тялото.
В зависимост от конфликта и начина, по който го живее човек се определя и частта от мозъка, която е засегната. Всяка област в мозъка контролира точно определена тъкан или орган. Д-р Хамер прави карта на мозъка и фиксира ясно конкретните конфликти в точно специфични области на мозъка.
Той открива, че в еволюцията на човека, всяка област на мозъка е била програмирана (кодирана) с определени биологични реакции за справяне с конфликтите, които са могли да застрашат оцеляването на индивида.
Така той определя болестта като специална биологична програма, създадена за да помогне на тялото на човека да реши определен биологичен конфликт и в мозъка ни всичко е интегрирано и програмирано за биологично оцеляване.
Това означава, че всички живи същества, съществуват на основата на този подсъзнателен логически модел.
Съществуват 4 ембрионални слоя във формирането на един ембрион: ендодерма, 2 етапа на мезодерма (стара и нова) и ектодерма.
Д-р Хамер се оповава на тези 4 ембрионални слоя на развитие от клетъчното деление и придвижването на тези клетки за образуването на ембрионалните слоеве.
Съществуват 4 етапа свързани с всеки един от тези слоеве: Оцеляване, Защита, Движение и Взаимоотношения. Те се определят от ембрионалните слоеве и всички болести съответсват с някои от тези 4 етапа, които са съществени за живота. Знае се, че всеки един от етапите е свързан с определени органи в тялото. Това позволява да разберем вида конфликт, който има даден човек.
Човешкият ембрион съдържа цялата информация от еволюционното начало и развитие на планетата ни и се запаметява всичко като памет в ядрото на клетките, за да може човек да оцелее на физическо ниво. Това формиране на четирите ембрионални слоя се случва през първите 2 месеца от бременността.
Четирите етапа Оцеляване, Защита, Движение и Взаимоотношения са една логична структура на живота до този момент и отговарят на биологичните конфликти.
• Ембрионалният слой Ендодерма е най-вътрешния слой на мозъка. Той е управляван от мозъчния ствол. Този слой формира цялата храносмилателна система, алвеолите на белия дроб, репродуктивните органи и бъбреците.
• Мезодермата е средния слой от мозъка, който е разделен на две – стара и нова мезодерма. Управлявана е от малкия и костния мозък. Старата мезодерма е свързана със съединителната тъкан в организма, гърдите и кожата, а Новата с кръвта и всички вещества съдържащи се в кръвта, с репродуктивния апарат, лимфните възли, бъбреците, надбъбречните жлези и скелета.
• Ектодермата е най-външния слой на мозъка. Управлява се от Неокортекса (сиво вещество). Този слой обхваща голямо количество органи като млечните канали на гърдите, правото черво, сърцето, стомаха, трахеята, хранопровода (третата най-долна част), щитовидната жлеза, ретината на очите, матката и лимфните възли.
Четирите ембрионални етапа са:
1. Оцеляване (ендодерма) – този етап е свързан с нуждата от вода, въздух, храна и размножаване, които са базови функции на оцеляване, т.е. това е физическия план. Органът от тялото, който отговаря за водата са бъбреците, за въздуха е белия дроб, за храната е храносмилателната система и за размножаването са матката, простатата, яйчниците и тестисите. С всичко това бихме могли да живеем на физическо ниво дори и без да си даваме сметка за тези базови функции. Когато имаме проблем свързан с оцеляването ще бъдат засегнати изброените горе органи.
2. Защита (стара мезодерма) – този етап е свързан с нашата емоционалност, т.е. емоционалния план. Веднъж след като сме покрили базовите ни нужди за оцеляване преминаваме към следващия етап, в който трябва да се защитим. Трябва да защитя моето потомство, майка ми и баща ми, бабите и дядовците и мен самия. Органът съответстващ на семейната защита са гърдите, т.е. това, което ще сложа под крило, а именно моите деца, съпруг (съпруга). Други органи свързани с индивидуалната защита е съединителната тъкан на езика, стомаха, сърцето, плеврите и цялата кожа, която е под епидермиса и има за цел да предпази цялото тяло. Когато имаме за цел да се защитим, хората се намираме в праисторическата епоха (биологически), намираме се в гнездото (семейството), а то е свързано с гърдите. Това са функции на оцеляването.
3. Движение (нова мезодерма) – това е менталния план, умственото и неврологичното преживяване на ситуациите. Свързан е с жизнените функции подкрепа, движение и съревнование(конкуренция) в живота. Това, за което да ценя себе си, да се сравнявам и конкурирам с останалите. Свързва се с набавянето на храна и когато излизам навън имам интерес да се заявя и да се проявя чрез опорно-двигателния апарат, който от своя страна ще ми позволи да се бия или да бягам при опасност. Затова при конфликт в този етап ще бъде засегната опорно-двигателната система в нашето тяло. Идеята е да разбера дали съм способен да подсигуря прехраната или не, което ме задължава да постигам резултати. Когато има резултати всичко е наред, но когато няма, това се нарича ОБЕЗЦЕНКА. Това е ключовата дума в този трети етап.
4. Взаимоотношения (ектодерма) – след като веднъж сме покрили всички базови функции за оцеляване, чувствам се защитен с моите деца и семейство, заявил съм се сред останалите навън, трябва да се свържа с хората и затова този четвърти етап е свързан с взаимоотношенията и комуникацията, с човешките конфликти. Ключовата дума в този етап е взаимоотношения. При наличен конфликт органите, които биват засегнати в човешкото тяло са кожата, мозъка и т.н. В този етап запълваме пустотата (празнотата) в нас като я изпълваме с привързаността си към друг човек, който дава стойност на живота ни.
Всички болести, които съществуват принадлежат на един от тези 4 ембрионални етапа и са четирите биологични конфликта при кодирането на мозъка.
Ако успеем да открием логиката на грешката (конфликта) ще успеем да се освободим от дадена болест или симптом.
