декември 27, 2021

Казвам се Теодор Николов…

Автор: yy Няма коментари

Не смятам, че моята личност тук има някакво значение, но за да избегна безпочвените критики на лична основа и да бъде ясно, че нямам какво и от кого да крия, споделям тук няколко думи за себе си.

Казвам се Теодор Николов и съм роден в края на 1989г. Детството ми премина в Стара Загора и бих казал, че съм „расъл в саксия“ — макар и в много любящо семейство, съм живял без никакъв досег с Природата и с идеята, че връзката с нея е част от миналото, а работата със земята е нещо мръсно и неподходящо за един интелигентен човек. Точно както и идеята за Бога. Тъжна картинка.

През ваканциите пък, когато моите съученици отиваха при своите баба и дядо на село, аз също отивах при моите… в София. На 18-годишна възраст, след като завърших математическа гимназия, продължих обучението си в столицата, специалност информатика. По същото време започнах и работа пак в тази сфера. И отново досегът ми с Природата остана нулев. Желанието — също. Системата се беше справила блестящо!

Последваха още няколко години пълно потапяне в Матрицата, докато малко по малко не разбрах, че преследването на пари, материални придобивки и временни удоволствия не водят до никъде. Колкото и глупаво да звучи, на 23-годишна възраст вече бях постигнал всичко, за което бях мечтал — както в личен план, така и откъм професионални успехи като собственик на процъфтяваща фирма за уеб дизайн и носител на награда за сайт на годината през 2010 г. И тогава осъзнах думите на Джим Кери:

„Често съм казвал, че ми се иска хората да реализират мечтите си за богатство и слава, за да видят, че това не е мястото, на което ще се почувстват завършени и пълноценни.“

Не съм станал богат, разбира се, но не е нужно човек да изяде цялото яйце, за да се увери, че е развалено. Накратко: започнах да си спомням и да осъзнавам колко съм се отдалечил от всичко истинско и смислено в живота.

Последва една вътрешна криза и обрат в душата ми, след който вече просто не можех да гледам на света по стария начин и се чувствах като пробуден от ужасния кошмар, в който определени групи злонамерени хора се опитват (доста успешно засега) да потопят цялото човечество — ако може и завинаги.

И така, преди няколко години взех решение, че това не може да продължава така, а малко по-късно ми се даде и възможност да се преместя да живея сред природата, макар че опитът ми в подобен живот клонеше към нула. Буквално. Не знаех как да си запаля огън, как се правят разпалки, как се цепят дърва, как се прави разсад и отглеждат плодове и зеленчуци, как се прави речно водохващане и т.н.

Знаех само едно — ако такава е Божията Воля и работя с молитва и упование в Него, няма сила която може да ме спре. Ако разкажа тук по какви чудни начини се случваха начинанията в планината и как се появяваха добри хора винаги в нужния момент, едва ли читателите биха ми повярвали. Сигурно и аз не бих повярвал, ако не бях там…

Идеята ми е, че всички ограничения са много дълбоко втълпени в съзнанието ни и единственият начин да ги преодолеем е да се впуснем в непознатото. С ясното съзнание, че ако ние вършим това, което зависи от нас, за останалото винаги има Кой да се погрижи. Никак не е случайна онази мъдра мисъл, че докато ние вършим Божията Воля, Бог по неведоми пътища ще върши нашата и ще ни дава най-добрите условия за нашето и всеобщото израстване.

Към настоящия момент живея в южна Рила, на около 1200 метра надморска височина. И смело мога да твърдя, че това са първите месеци от живота ми. Този начин на живот трудно може да се опише с думи — той може само да се изживее. И колкото повече човек прекарва време на подобни места, особено в планината, толкова по-дълбоко разбира смисъла на живота и величието на цялото Творение.

След първата година, прекарана в уединение, пост, молитва, размишления и много, много книги, неусетно все повече започна да ми тежи прозрението, че в наши дни е изключително трудно един човек, който от малък е бил откъснат от всичко свещено и важно в живота (с помощта на медиите, образователната система, обществото и т.н.), да навлезе по един безопасен път в света на духовното познание. Докато в миналото познанието е било достояние само до шепа избрани и достойни да им бъде поверено, днес то е навсякъде около нас, но е толкова примесено с изопачени учения и откровени лъжи, че е почти невъзможно един тепърва навлизащ човек да отсее истините от лъжите без да има солидна основа от познания. Още по-трудно става заради факта, че почти всички съвременни проповедници (съзнателно или несъзнателно) толкова са се отклонили от Истината, че дори тези, които се пишат за последователи на Учителя или за антропософи често водят хората все по-далеч от Светлината и от Бога.

Оттам насетне вече беше лесно – книгата с нейните над 1000 страници се написа за 2 месеца, а оттогава насам достигна до хиляди търсещи души без реклама, освен препоръки от уста на ухо. В нея се опитах да синтезирам най-важното, което всяка душа в нашата епоха трябва да знае, за да може да изпълни своята важна земна мисия, а в този сайт основната ми цел е да работя по надграждането на изложените в книгата основи, и да продължа да разбивам една след друга съвременните заблуди и суеверия – както в светския, така и в духовния живот.

Ако усилията ми се окажат полезни дори само за една душа да намери себе си и Пътя към Светлото, значи всяка капка пот, кръв и сълзи си е заслужавала.

Без вас, скъпи читатели, всичко това не би имало никакъв смисъл.

Този сайт е моят скромен дар за вас!

Благодаря ви, че ви има, и че имам възможността да вървя рамо до рамо с вас по този стръмен, но тъй благословен път. За мен е чест!

Нека заедно с вас покажем на какво са ни учили Великите Учители хилядолетия напред и да накараме Христос да се гордее с ученици и съработници като нас.

А от началото на 2021 година, заедно с една светла душа – Ванина Иванова, започнахме да развиваме и Youtube канал “Истина БГ”, където да споделяме полезни и пробуждащи видеа на здравословна и духовна тематика. Там ще намерите също и озвучени някои от книгите ми, както и лекции от Рудолф Щайнер.