Това вече им е навик от десетилетия.
Когато няма какво да ви кажат – измислят някаква вонлива афера и ви замерят с нея.
И изобщо не се интересуват, какво мислите за нея – потънали в грижи за скромния си живот.
Сякаш са подписали едностранно някакъв договор, според който могат да правят и да ви казват, каквото им скимне.
И отново, и отново да хабят Българското Време – най-ценното нещо, то обаче няма никаква стойност за българските управници.
Те сякаш обитават нещо друго – някаква мазня, която няма нищо общо с Вашето Време.
Сега пак ви пробутват старата игра за лапни-шарани – „подслушванията“, които обичайно накрая изобщо не могат да бъдат доказани.
Макар да знаят, че Народът пет пари не дава за тия неща.
Той отдавна за нищо не им вярва – и защо да им вярва.
Най-много да каже нещо ядно: „Подслушвайте се един друг, вашата вяра, дано някак поне малко да поумнеете“.
И какво толкова си казват тия умници, та се налага и да се подслушват.
Те не успяват нищо свястно да изрекат, дори когато се напъват публично.
Държавата ли ще събарят – че тя си е съборена.
Но пак слагат старата, надраскана плоча – главно, за да не говорят за вас – и с вас.
Сигурен съм, че изобщо не ви е интересно, какво си плещят тайно – понеже сте наясно, че то няма нищо общо с вашата Съдба.
Тия афери почти винаги ги съчинява/огласява генерал Атанасов.
Той е диджея на подслушванията.
Навремето, при поредната пушилка, го бях нарекъл „кърт на всяка българска конспирация“.
Той свали вътрешния министър Румен Петков, размахвайки един празен диск из медиите – и оттам тръгна всичко.
Един автор беше казал, че в подобни случаи „доказателствата трябва да се съшиват, както ги съшива вманиачена шивачка на юргани“.
Нищо подобно не се случва тук – и накрая Истината си остава под купища празни приказки.
Не бива да подценяваме и ролята на телевизиите – които, особено в подобни случаи, не успяват да сдържат интригантската си същност.
Ще обелят половин дума за поредното варварство към клетниците със социални пенсии – и ще се развихрят/загрижат за правата на политиците.
Че кой не ги знае, какво представляват.
Извадете запис, в който двама политици си шепнат за българските бедняци – грижовно и много тайно, защото колегите им ще ги сметнат за побъркани.
И тогава дори и наградата „Пулицър“ не ви мърда.
Другото е наред.
Пак дават по телевизията акция за спасяването на пострадал щъркел.
Колкото повече пощърклява Народа от дивотиите на управниците – толкова повече се грижат за щъркелите.
***
Кеворк Кеворкян
