Лично аз не съм ходил на протест, за да защитавам съветници на президента от прокуратурата, нито да охранявам личния имидж на Радев. Но партиите на протеста явно са правили това, защото днес те мълчат, потънали в доволство от успеха си. И очакващи.
Само от време навреме се показва празна глава зад някоя телевизионна камера, за да се опита да забие същинският разговор за състоянието на държавата, в глуха улица. Не могат без осиновител-бащица някои прогресивни наши политици. Довчера храненици под крилото на Борисов, днес негови първи врагове и палачи. Но винаги на топло – сега под крилото Радево! Където отива властта там ще намерите и клиентелата. Всякаква.
Много ми е обидно да наблюдавам този упадък отстрани. Едва 1/3 от публичните лица, които наблюдавам имат развити сетива и реагират адекватно на невидимите заплахи. Всичко останало е стадо, на път към заколение след поредния си овчар-осиновител.
Липсва човешко достойнство, липсва и култура, дисциплина, здрав разум и много други неща. Остана само голия стремеж и ламтеж за пари, независимо от начина им на придобиване. Днес слушах свети цонев по телевизията да разказва арабски приказки, за велик и чудноват султан, който провиждал в бъдещето и винаги казвал нещата поне 10 години по-рано.
Пословична суета, подмазвачество, угодничество и пълзене в името на личното оцеляване. Наблюдавам и така наречените „десни“ и техни публични влъхви, които са олицетворение на най-ниските страсти в съвременните хора. Обръщам поглед им към левосектантите, които вечно се преследват и вечно се събират по хайдушки дела. За патриоти няма да говорим, защото там нещата са по-срамни и от срамните въшки.
Строители на съвременна България? Ако това са строителите, последния да гаси лампата.
Но има и друг вариант – събуждане, събуждане и събуждане. След това е лесно.
===
Американското посолство вместо да си посипе главата с пясък и да каже честно и сърдечно пред всички български граждани: „Провалихме се!“, те взеха и по подобие на съветското посолство в ония времена, вдигнаха гагите. И на какво отгоре?
Спомням си времето, когато за пръв път Херо стъпи на българска земя, на която всеки роб все още става свободен – къде е виждала тя такъв рай!? В същността си обикновен чиновник със скромен опит в логистиката и никакъв в дипломацията, тя веднага се хвърли да бори корупцията по високите етажи на властта. И на мига беше хвърлена в джипката, за да я показват на бай Иван с валяка на магистралата като мечка и да я прегръща топло не друг, а точно този с който ще се бори. Беше грозна картина, която ясно ни показа, че в годините на намкоя си Херо, нищо добро не ни очаква, освен пунта-мара танци пред посолството и имитация на спешна съюзническа помощ за българските граждани.
Не пребори, разбира се, корупцията, нито живота на българите стана по-добър от „стратегическото сътрудничеството“ със САЩ. Виж мафията набра огромно мощ и знакови лица от самата нея бяха прегръщани, целувани и обгрижвани – заради няколко сделки в лична американска полза. И беше засилено финансирането на разни фондации, управлявани от подставени лица, с възможно най-нисък обществен рейтинг. Не защото работят с американците, а защото са посредствени, нахални и бездарни тъпунгери.
Партньорството между две държави не е обикновен тарикатлък, бил той разиграван и от лица, набедени за дипломати. Нещата са далеч по-сериозни, но за съжаление няма кой да ги осъзнава. Неолибералната страст за пари превърна не само дипломацията в прост инструмент, а и хората в животни. Бизнесмен, т.е. търговец, стана лелеена дума, която е толкова празна от съдържание, колкото и от дълбок смисъл. Пари, пари и пари – тиня!
И като заговорихме за ценности, къде всъщност да гледаме? В ръцете на мустафата – която не дава, а взема някой и друг долар или в ракетите й за спасение на човечеството?
Николай Марков https://afera.bg/
