Pепубликанците и демократите имат по двайсет сигурни щата, борбата ще е за останалите пет
Преди години някои предлагаха целият свят да избира американски президент, защото от избора му зависи съдбата на света
Гласуването по пощата гарантира мръсните номера, а накрая вотът може да се реши в съдилищата
У нас като че нямаме нужда от личности като Стефан Стамболов – явно си живуркаме добре, псуваме, но пийнем ракийка и ни мине
– Проф. Алтънков, месец преди изборите в САЩ можем ли да посочим по-вероятен победител – Доналд Тръмп или Джо Байдън, който води с около 7 процента в прогнозите?
– В момента резултатът е реми. А американските избори никога не са били лесни за прогноза. Колкото и да се смята, че единият от кандидатите е много популярен, резултатите показват съвсем малка разлика между двамата. Проблемът не е на социолозите, а на това, че поне половината от питаните хора лъжат. Например много от тези, които биха гласували за Тръмп, се срамуват да го признаят.
Друг фактор, който допринася за малката разлика в гласовете, независимо кои са кандидатите, е избирателната система в САЩ – мажоритарна и по щати. Например най-големият щат Калифорния е с 28 милиона гласоподаватели. Ако се бях регистрирал навреме, аз например щях да гласувам за Тръмп. Но дори да бях гласувал, гласът ми щеше да е загубен, защото двата големи щата на двата бряга – Калифорния и Ню Йорк, обикновено вече от 20 години гласуват за демократите. Трикът е в това, че ако Демократическата партия има дори 500 гласа повече, милионите гласове за кандидата републиканец отиват на кино, не се броят.
Така Тръмп спечели изборите през 2016 г., защото взе електоралните гласове по щати, въпреки че загуби с 2.5 милиона гласа срещу Хилари Клинтън. Такава е системата и никой не роптае, така е по конституция – в крайна сметка кой е победител, решава Избирателната колегия. В Калифорния има около 70 избирателни гласа в колегията и който е спечелил повече гласове, взема всичките. Така върви от щат на щат.
Както виждате, в големите щати Калифорния и Ню Йорк Тръмп изобщо не прави кампания – знае, че са загубени. Но той има другите два големи щата – Флорида и Тексас.
Тръмп има 20 сигурни щата, толкова имат и демократите. Остават 5-6 щата на кантар. В миналите избори Тръмп спечели всичките 5. И сега борбата е за същите тези 5 щата – Уисконсин, Пенсилвания, Мичиган, Минесота, Охайо, плюс Северна Каролина, Аризона и Невада. Неслучайно първият дебат на кандидатите се провежда в Охайо, който и Тръмп, и Байдън искат да сграбчат.
Сега нещата са на кантар. През 2016 г. смятах, че ще спечели Тръмп, въпреки че Хилари Клинтън беше смятана за фаворит. И сега има големи шансове, но са по-малки, отколкото тогава. А и конкурентът му Джо Байдън е на 78 години, не е в много добро здраве, забравя. Но Байдън си взе чернокожа дама за вицепрезидент.
– Доколко вотът на латиносите и чернокожите ще бъде решаващ тази година?
– Вотът на чернокожите не е решаващ, защото те са само 13 процента от населението, а и не всичките са демократи, около 20 на сто гласуват за Тръмп. Факт е, че базата на демократите е много по-голяма от тази на републиканците, ала проблемът е, че не могат да мобилизират гласоподавателите. Тези на Тръмп са по-малко, но гласуват масово.
– Докъде ще повлияят на изборите кризите, в сянката на които се провеждат изборите – пандемия, рецесия, расово недоволство?
– Парадоксално е, че те влияят и на двете групи гласоподаватели. Протестите с вандализъм, убийства мобилизират част от цветнокожите, бунтарите, но мобилизират и ядрото на Тръмп. И доста от хората, които обикновено не гласуват, особено бели, ще отидат до урните в подкрепа на Тръмп.
– А медиите на чия страна са?
– Медиите са масово против Тръмп. От 25 000 радиостанции не повече от 500 са на негова страна. Нито един голям американски вестник не подкрепя президента, от 4-те най-мощни тв станции само каналът Фокснюз е на страната на Тръмп. Забъркаха го и в скандал, че не е плащал данъци, че не е никакъв милиардер, че е фалирал. Очаквайте още компромати срещу него, ала неслучайно той е известен като царя на скандалите – и той ще извади неща и против Байдън, и против кандидат-вицепрезидента Камела Харис.
– Така че изборите ще бъдат и мръсни и трудно предвидими…
– Да, както всички американски избори. Бил съм свидетел на изборите в САЩ от 1968 г. досега. Чисти избори не е имало никога и няма да има. Просто залогът е много голям – да си президент на САЩ, не е само да си начело на най-мощната страна, но и да оказваш влияние върху целия свят. Дори преди петнайсетина години имаше сериозен повик, че целият свят трябва да гласува за американски президент, защото от избора му зависи съдбата на неамериканските държави.
–Как ще се отрази масовото гласуване по пощата тази година – близо 60 процента от бюлетините?
– Ще усложни нещата. Местната власт в САЩ е много силна в сравнение с федералните власти. Така че губернаторите в някои щати вече са изпратили по пощата бюлетини на всички живеещи, независимо дали са предварително регистрирани да гласуват, или не. А и голяма част от живеещите в Америка не са гласоподаватели – 10-15 на сто са чужденци в процес на уреждане на американско гражданство, т.е. без право да гласуват. 11-12 милиона официално са нерегистрираните чужденци, живеещи нелегално. И те по някакъв начин могат да бъдат уредени да пуснат бюлетини, без да имат право.
Така че мръсните номера на вота са гарантирани. За съжаление мащабът им може да е такъв, че да определи резултата. Пандемията дава възможност за манипулации. Обикновено в деня на вота до полунощ в САЩ се знае кой е президент. А сега ще има много бюлетини, дошли по пощата, които ще се броят допълнително. Физически не е възможно да ги преброят същия ден. Може броенето да продължи и седмица. А ако се проточи, ще дойдат адвокатите с големите чанти и започват съдебни процеси. И изборният резултат може да се определи не от избирателите, а от съдилищата.
При избора на Джордж Буш-младши съдът във Флорида реши, че той, а не Ал Гор печели. Ако обаче губернаторът не беше брат на Буш, а демократ, можеше резултатът да е друг.
– Кои са плюсовете и минусите на двамата кандидати Тръмп и Байдън?
– Ако не беше пандемията, която докара този икономически срив в САЩ, победата на Тръмп беше вързана в кърпа. Той направи неща, които не са били правени от времето на Голямата депресия през 1928-1930 г. Тръмп свърши добра работа, но китайците май му извъртяха номер. Пандемията също намали шансовете му за втори мандат. Безработицата никога не е била толкова висока, а възстановяването ще продължи с години.
Тръмп има и доста външни врагове. Доста от страните, конкуренти на САЩ, биха предпочели президент да е Байдън, който е по-предвидим, по-улегнал, умерен и предпазлив. А Тръмп не слуша никого освен инстинктите си. Понякога бърка, понякога печели, но със сигурност не става по-приятен на хората извън САЩ. Управниците в Европа не могат да го търпят, докато биха работили чудесно с човек като Байдън. А Тръмп не обича утъпканите от десетилетия пътеки, прави дръзки ходове и нерядко печели. Точно с това се харесва на хората и на такива като мен.
– Може ли някой от кандидатите да извади скрито оръжие в последния момент?
-Не може, защото гласоподавателите на Тръмп са фанатици. Но той може да бъде убит, подобен краен вариант не е изключен. Ние в Америка сме си малко гангстери, убиваме си президентите от време на време. Та дано го пазят добре. Той е така истерично и фанатично мразен, че някои го сравняват с Хитлер и Сталин – автократ, диктатор, женкар, простак. Затова не изключвам краен вариант.
– Защо вие самият сте убеден тръмпист?
– По простата причина, че съм националист. Не съм политически оцветен, но ако в България имахме човек като Тръмп, щях да бъда на негова страна. За мен човек, който с постъпките си доказва, че поставя България над всичко, е мой любимец. Понеже съм и българин, и американец, се възхищавам от Тръмп – той не само казва „Америка над всичко”, но и действа в тази насока.
Ако имаме такъв човек в България, ще си дам живота за него. Но нямаме поради простата причина, че долу-горе живеем добре. А хора като Тръмп се появяват, когато има нужда от тях. Както у нас се появи Стефан Стамболов. Сега изглежда няма нужда от такива герои – явно си живуркаме добре, псуваме, но вечерта пийнем ракийка и ни мине.
Упрекват Доналд Тръмп, че управлява страната като голяма фирма, но за разлика от колегите си политици, които са масово адвокати и ги бива в приказките, лаладжии, той прави нещата. Фалира и започва отново – три пъти става милиардер. Това се харесва много на американците, които имат индивидуална, не колективна нагласа. Джон Стайнбек беше казал, че социализмът никога няма да успее в Америка, защото бедните американци, от които се очаква да бъдат социалисти, не гледат на себе си като на неудачници, а като на милионери, които имат временни неуспехи. Затова никога няма да станат социалисти и комунисти. И черните американци искат да направят пари, не искат да правят революция.
Ако не бяха комунистите, щях да си остана в Пловдив
– Баща Ви е свързан с Пловдив. Каква е емоционалната Ви връзка с града под тепетата?
– Бях много малък – на 6 години, когато баща ми почина. Погребан е в Пловдив, вероятно и мен един ден ще ме погребат там. Ако не беше смъртта на баща ми, щях да си живея в града под тепетата и вероятно щях да наследя кантората му под Джумаята. Щях да стана адвокат, политикан като баща ми – беше социалдемократ, бил е народен представител.
А за Америка са виновни комунистите – ако не бяха те, щях да си живея в България. Те направиха живота на много хора невъзможен, а на човек като мен – нетърпим. Много хора свикнаха, нагласиха се. Аз обаче съм не само бунтар, но не мога да търпя някой да ми казва какво да правя. И досега е така. Видях, че не мога да живея в България, а в Америка се чувствах все едно, че коренът ми е там. За момент не съм изпитвал носталгия по чудната българска природа.
Боли ме обаче за съдбата на моя народ. Българин съм и много скърбя, че не виждам да сме номер едно поне на Балканите.
Научих се да уважавам долара, но не да му робувам
– Кой е най-ценният урок, който научихте в САЩ?
– Живях там 30 години. Промених ценностите си – отидох с европейски, върнах се с американски. Научих се да уважавам парите. Не съм сребролюбец, никога не съм бил богат, достатъчно ми е било да имам пари за нормален живот. Смятам, че парите са свобода, ценност, благо, любов, почти всичко в света. Ако обаче робуваш на парите, е глупаво. Знам как американците се справят с този проблем – стават страхотно богати, всяка седмица се появяват по един-двама милиардери. И дават милиардите си за благотворителност на болници, университети. Бил Гейтс и съпругата му Мелинда създадоха фонд на най-богатите хора от 100 милиарда, в който вложиха свои 40 милиарда. Парите се използват главно за намаляване на бедността в Африка. Американските милиардери се различават коренно от европейските – по това, че раздават богатствата си.
– Защо се върнахте в България след 30 г. успешна кариера в САЩ?
– Защото си обичам страната, но никога не съм имал носталгия по България. Ала искам тя да е, ако не като Швейцария, поне като Австрия – достатъчно богата, за да й завиждат съседите, и достатъчно силна, за да се плашат. Имаме шанс, не мога да приема да сме последни в Европа, искам да сме поне на 20-то място, а след 10 години и на 15-то. Народът ни не е нито по-глупав, нито по-малко талантлив от австрийци и швейцарци.
Покупката на F-16 е от значение за Вашингтон
Отношенията ни със САЩ в момента са добри. Като малка страна за нас няма трагични последици от това кой ще е американски президент. Интересите на САЩ в международен план са трайни, не се менят.
България е също в имперските амбиции на САЩ, но не е толкова интересна като Турция например. В последните 15-20 години интересът на Америка към Балканите се засилва. Нормално е, тук се сблъсква със съперничеството на другата велика сила – Русия.
По времето на Тръмп Америка стана много могъща икономически и за пръв път от 50 години нямат нужда от никакъв внос на енергия. Ала за Вашингтон е много важно да си продават стоките. Купихме 8 самолета F-16 и премиерът Бойко Борисов получи аудиенция във Вашингтон. Така че 2-3 милиарда поръчка е от значение за Америка.
Проф. Никола Алтънков е български учен и политик, доктор по история и професор от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк и на почетното социологическо общество “Делта Тау Капа”. Роден е в София, ала е с пловдивски корен. Баща му Георги Алтънков е известен пловдивски адвокат.
18-годишен Никола Алтънков е заточен в лагера „Белене”. През 1965 г. успява да напусне България.
Завършва история в Калифорния, САЩ. Преподава в американски висши училища, работи в научни институти в САЩ. Политемигрант от 1965 до 1995 г. Лидер на организациите Български национален фронт (в изгнание) и Български демократичен форум (БДФ) (в България). Автор е на стотици трудове по история, политология, социология.
В България издава последните си книги: “България малък тигър”, “Икономика на благоденствието”, “Нарекоха ги фашисти”, “Светците ги съдят” и “Кой победи”. Последната му книга – документалният труд “История на БКП 1919-1989 г.”, разкрива неизвестни факти от най-новата ни история.
