Здравейте в първия летен ден на 2020 г.
Дъщеря ми е на пет години. Щастлива, усмихната, всичко за нея е бяло, розово и светло, всичко е любов. Всяка сутрин се събужда усмихната, всички хора около нея са добри, дори героите от филмчетата по TV. Навсякъде където е поздравява хората/дори непознати/ , поздравява ги с усмивка.
Всичко около нея е зелено, навсякъде чува птичките да пеят и малки сладки животинки да тичат из паркове и градинки. Щастие без край.
Аз съм на петдесет години.
Всяка сутрин се събуждам с тревога в сърцето, поглеждам навън и вместо усмихнатото слънце, виждам само кражбите, лицимерието, корупцията, хората с наведената си глава от тежкото бреме на реалността.
Виждам как управляващите се събуждат с мисъл как и от къде да откраднат, каква нова схемичка да направят за да има повече държавни пари за тях….
Виждам липсата на истинска правосъдна система, виждам лошо управление и не само от незнание, но и от истинска лакомия и желание за кражби и лично облагодетелстване.
Живея с мисълта да не оставям такъв грозен свят на дъщеря си.
Всеки ден търся начини на /законни разбира се/ да променя мисленето на хората, да спрат кражби, рушвети и цялостното унищожение на природата ни.
Искам да има земя и след нас!
Пожелавам ви топло и хубаво лято!
Филип Симеонов https://svobodnoslovo.eu/
