|
Заканата на Гешев “Това е само началото, очаквайте продължение!” трябва да се приема буквално Валерия Велева: Битката със сенките на Прехода |
|
А онези, които все пак са имали възможност да надникнат в страниците на икономическите досиета, са се стъписвали пред неудобната истина за политическата история на Прехода – власт и бизнес живеят в престъпна симбиоза, закриляни от закона |
|
||
|
“Цената на т.нар. “криминален преход” не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български граждани и данъкоплатци” – това пишеше в Концепцията за управление на прокуратурата на Иван Гешев, когато той кандидатстваше за поста на държавен обвинител. За първи път чухме възгледите му за Прехода и отсъстващото Възмездие през август 2019.
В средата на декември, когато влезе в кабинета на Обвинител № 1, Гешев разви тезата си в интервю пред Епицентър.бг така: „Аз съм средностатистически българин, който преживя целия преход – от 18-годишен до днес, и бях от страната на губещите, които не генерираха плюсове. Защото една не малка част от политическия елит – внуци, синове – деца на бившата номенклатура, след 1989-а се трансформира в новия елит. Те именно генерираха плюсове от тази радикална политическа промяна. А минусите в голямата си част останаха за средностатистическия българин… Тези, които сега говорят за демокрация, които ни управляват – аз знам кои са бащите им, знам кои са дядовците им, знам къде са учили, защото аз живях в онова време и не съм тази част от номенклатурата, която управляваше държавата преди 89 година, и която в голямата си част се трансформира в новата власт, в т.нар. елити. В това отношение аз съм несистемен играч. И това притесни много хора…” В това признание на Гешев трябва да търсим разковничето, когато анализираме неговите енергични действия, разтърсили държавата ни и които тепърва ще я взривяват.
Гешев няма нищо общо с досегашните главни прокурори, които сякаш си бяха сложили ръкавици за театър, а не за битка с престъпността. Гешев е несистемен играч, преживял е Прехода със собствените си разочарования, с чувството, че е загубил от този период както 99% от българите и с вътрешната убеденост, че цялото му професионално развитие го е изтласкало до настоящата ситуация – точно на него съдбата е определила да въздаде Справедливост. Впрочем тази дума е основополагаща в Концепцията му за развитите на прокуратурата като служба в името на обикновените хора.
Всичките акции, които провежда към този момент, са под мотото:
Заканата му отпреди три дни: „Това е само началото, очаквайте продължение!” , трябва да се приема буквално. Затова е ступорът във всички политико-икономически кръгове в държавата. Затова и един от главните виновници за криминалния преход бившият премиер Иван Костов му реагира първосигнално и доста неадекватно в ефира на БНР: „Не може на прехода да се гледа през призмата, която задава школата в Симеоново (Гешев е завършил въпросната полицейска школа – б.а.) Не е работа на прокуратурата да лепи етикети на исторически процес, какъвто е преходът. Това е работа на историците и аз се чудя защо мълчат.”
Костов знае, че не е прав, но иска да се измъкне. Няма нужда да обясняваме, че преходът е обществено-политически процес, при който плановата икономика беше трансформирана в пазарна, но за разлика от други бивши соцстрани в България това се извърши по най-уродливия начин. И историците вече са го описали именно по този начин, а за 2/3 от българите оценката е, че преходът ни е провал. „Как стана това нещо, няма ли историци, които да обяснят точно какво се е случило”, пита театрално днес Костов. Да, как стана, питаме ние. Историците ли трябва да кажат какво се случи с БГА „Балкан”, след като под тази сделка стои подписът именно на Иван Костов? Какво стана с „Арсенал” – Казанлък, „Хлебна мая” – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер” – София, „Елените” – Несебър, Винпром „Дамяница”, „Каолин”, БТК, кой приватизира Боровец, Пампорово, Златни пясъци, кой създаде “Олимп”, “Трон”, Славчо Христов, Любомир Павлов, Огнян Донев, Иво Прокопиев, “Бъдеще за България”, аферата “Сапио”, кой раздаваше предприятията на България на сините апаратчици по време на заседания на НИС на СДС, кой и срещу колко продаде „Булбанк”, защо съсипахме селското стопанство, защо изклахме десетни хиляди стада, защо разделихме нацията на 2% новобогаташи и 98% загубили от Прехода?
Хората отдавна чакат отговорите на тези въпроси. Но не от историците, а от онези, които бяха на власт и имаха неограничените възможности да разиграват като на покер съдбата на една страна – от Филип Димитров, от Виденов, от Костов, по чието време се извърши 70% от приватизацията, от Сакскобургготски…
Хората чакат и Възмездието. Искат да видят реални виновници, които ще понесат отговорността за провалената държава. Вчера главният прокурор Иван Гешев нареди на ДАНС ревизия на всички приватизационни сделки на Прехода. Едни побързаха да кажат, че това е поредният балон; юристи припомниха, че е изтекла давността; синдикалисти попитаха – ревизията ще върне ли Кремиковци, Плама и т.н.
А иначе всички искат да има действия срещу незаконно забогателите по време на Прехода и да няма защитени от върховенството на закона.
Защото отдавна се разбра, че печелившите от Прехода не са българските граждани, че именно заради криминалния си характер този преход не роди у нас средната класа, която е основният стълб на една демокрация. Преходът беше заченат, когато едни купуваха банки и ги препродаваха, други – заводи, а после ги нарязаха на скраб, едни фалираха, други разпродадоха всичко и се изметоха в чужбина. Държавата остана без промишленост, без селско стопанство, с разградени институции и ограбено общество. И всеки следващ управник не смееше да разрови докрай сделките на предшественика си, защото, щом почувстваше силата на властта, той започваше да прави същото. Същото!
После, когато „гущерът скъса опашката си”, стана пределно ясно, че оцелелите новобогаташи са изкласили до „чисти” бизнесмени, които щедро финансираха партии, безкрупулно купуваха депутати, нареждаха им как да се гласуват закони, дирижираха публични процеси. Илия Павлов, Васил Божков и още десетки като тях станаха властелините на задкулисната държава. С благословията на политиците!
Така Преходът се превърна в Проклятие!
И ако върху Баневи, Арабаджиеви, Божков днес се стоварва Възмездието, то големият въпрос е кой ги създаде, кой позволи десетилетия тяхната провокация срещу обществото? Политиците, естествено! Кои? Ще има ли Възмездие и за тях? Още по времето на Виденов 1995-1996 година беше създадена първата „Бяла книга”, написана от експерти от неговия кабинет и посветена на разграбването на България в първите години след падането на Тодор Живков от власт. В близо 200 страници беше проследена дейността на първите две правителства на Луканов, кабинета на Димитър Попов, управлението на Филип Димитров и правителството на Любен Беров. Фактологически се доказваше как са разграбвани и приватизирани активите на държавата: източване на сметки, прехвърляне на капитали от външнотърговските дружества, създаването на частни банки с пари на държавата и т.н. Виденов се уплаши от фактите и книгата не видя бял свят. Така от обществото беше скрита истината за подмолните процеси в първите години на прехода, за действащите лица в тях. Ако тогава това беше осветено, вероятно щеше да се промени ходът на политиката и на процесите в държавата, а прокуратурата и Темида може би щяха да се задействат ефективно. През 1998 по времето на Костов излезе книгата с пълен списък на „Кредитните милионери” – 3000 на брой. Бясното разграбване на България вече си имаше конкретни имена. Но Възмездието пак не дойде. Вместо съд и Справедливост, ВИП-крадците получиха изненадващ подарък – през 1999-а Костов извърши деноминация и дълговете им изведнъж като с вълшебна пръчка се стопиха драстично. През 2003-2004 Петър Стоянов, след като загуби втория си президентски мандат, се опита да прокара през ръководството на СДС идеята за ревизия на приватизационните сделки, но срещна яростната съпротива на своите съпартийци. Това бяха годините на управлението на НДСВ, когато почти цялата царска група се отчиташе на Васил Божков, а той трупаше незнайно как ритоните и тракийските златни венци… През март 2013 по времето на Плевнелиев протестиращи пред сградата на президентството настояваха новият кабинет да направи пълна проверка на 23-годишния преход. Плевнелиев състави служебния кабинет и идеята пак замря. Три години по-късно, на 26 октомври 2016 г. на заседание на правителството Борисов обеща:“Всички приватизационни сделки на прехода ще бъдат проверени от МВР и ДАНС след изборите”. ГЕРБ с Цецка Цачева загубиха изборите и не шумно огласената закана за ревизия на Прехода се превърна в поредния балон. В стенограмата от това заседение обаче са записани пророчески думи на премиера “… поинтересувах се малко – има още две години поне за много от сделките от абсолютната давност…“. През 2017 година по времето на Сотир Цацаров като главен прокурор бе направена някаква проверка на приватизацията. Но бе засекретена. В парламента Цацаров съобщи, че от ДАНС са изпратили в прокуратурата 28 проблемни приватизационни сделки. Започнали проверки по всяка от тях, но станало ясно, че досъдебни производства не могат да се образуват поради изтекла давност. ГЕРБ се зарече този път да доведе нещата докрай и дори се заговори за промяна на закона. Цацаров заяви, че трябва да има вариант не за отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизацията, а възможност държавата да търси разваляне на тези сделки или да търси пълно изпълнение по тях. Настъпи поредната политическа шумотевица, след което процесът отново замря. „Икономическите досиета на прехода трябва да бъдат отворени. Нужна е и ревизия на политическия преход”, поиска през февруари 2017 и Първанов – идея, който той развива от 2010 година с цел да видим кой кой е. Но предупреди, че това е трудна работа, защото много от следите са заличени. И все пак даде надежда, че едно серизоно управление би трябвало да може да извади на показ най-скандалните сделки и най-грубите кражби в българската икономика. Сега Гешев бърка в отворената рана.
Вероятно Гешев е разчел всичко това. Вероятно има идея как да не повтори досегашните провали в осветляването на задкулисието на Прехода. Иначе да прави поредния опит, който не би довел до очаквания резултат, след като имаме печалната история на предишните, би било отново хвърляне на прах в очите на обществото. Поредната илюзия и поредното разочарование, което ще последва от дълбоко недоверие към държавата, нейните институции и върховенството на закона.
Тази битка със сенките на Прехода мнозина преди Гешев я почваха и никой не я довърши. Защото в един момент всеки от тях се изправяше срещу „дълбоката държава”, която 30 години фактически управлява. А онези, които все пак са имали възможност да надникнат в страниците на икономическите досиета, са се стъписвали пред неудобната истина за политическата история на Прехода – власт и бизнес живеят в престъпна симбиоза, закриляни от закона. Ще дойде ли краят на това? |
