България пред Бъдни вечер
Не се гаси туй що не гасне?
О, не.
Гасят туй що не се е даже палнало.
Като добитък го подкарват към кошарата на евро педерасти.
Народът кух, опустошен, ни в Бог, ни в Сатана отдаден.
Парата – цялото му житие – за келепир и за предателство.
Вилнеят по въздушните върхари брадасяли комити –
свирепи и отчаяни проклинат робското ни малодушие…
На долната земя кънти проклятието им, че сме овце –
изцъклени овце,
одрани за да се превърнат в кожа под дебелите крака на Генерала.
Народ изсърбан като курбан от Генерала,
докато рязаните го подмиват със ибрик.
За да остане само Той и я погълне тая пуста земна паст,
и като кост да му приседне тази прокълната територия.
България –земя на липсващи поети,
Единствена земя с народ отсъстващ.
Земя като човешки задник, от който гръм на черешово топче никога не иде, а само –
Пръц.
Веселина Томова http://afera.bg
