– Българите вече не вярват в изборите и демокрацията. Рекордно ниска избирателна активност на балотажа. На какво се дължи? На апатията само донякъде. По-важното е, че голямата част от кандидатите на опозицията не успяха да ги мотивират и да убедят, че те са точните хора. Цялата предизборна кампания беше в духа на плакати и билбордове, почти не се видя нищо ново и нищо, което да е интересно за хората. Всички говориха за промяната с клишета. Сериозни проблеми бяха умело заобикаляни от всички кандидати. Накрая все по-голямото наслагване на мнението, че българите не се интересуват от избори, убеди тези, които се колебаеха, да си останат в къщи, убедени също, че техният глас няма значение.
– Опозицията не успя да излъчи достойни кандидати. Или не поиска. И двете възможности са допустими. Основен проблем през последните десетилетия. Едни и същи неизбираеми кандидатури. Създаде се усещането, че статуквото се харесва на всички политически партии, които са представени в Народното събрание или местната власт. Видя се, че там, където се издигнаха читави кандидати, имаше пробив в крепостта на ГЕРБ. Огромната грешка на БСП – Мая Манолова. Която, първото, което направи, беше да се разграничи именно от подкрепата на БСП. По този начин отблъсна левите избиратели, които силно се разочароваха от разграничаването й от партията, която я направи политик. А десните избиратели никога не забравиха, че Манолова е била член на БСП. Голяма част от хората се питаха каква част от информацията за братя Галеви, за Истанбулската конвенция и прочие издънки на кандидатката, са истина, но ясен отговор така и не получиха от Манолова. Тя се опита да бяга със зайците и да гони с кучетата, но се оказа, че избирателите това не го одобряват, а предпочитат крайна, но ясна позиция, вместо размиване в намеренията. Затова предпочетоха старото и познато зло, повече като наказателен вот за лицемерието на Манолова. В случая БСП не загуби, защото Манолова не беше на практика кандидат на БСП. Голямата загуба на БСП беше, че не успя да намери в редиците си достоен човек, който да предложи на софиянци за кмет.
– Всъщност огромната част от народа каза „НЕ” на цялата политическа система. Защото не вярва вече в нея. Не вярва в мантрите за свобода, за демокрация, за плурализъм, за обществени интереси и просперитет. И реагира по единственият достъпен за него начин – бойкотира Бойко! Ако това не го осъзнават управляващите, значи много подценяват народа. Това, че хората не са отишли да гласуват, не означава, че ви подкрепят. Означава, че не вярват на държавата, управлявана от вас и на изборите, организирани от вас.
– Народът се раздели още повече, като омразата между различните политически или по-скоро икономически слоеве се задълбочава. Богатите олигарси и политици стават все по-арогантни, а бедните – все по-вбесени и безпомощни. Критична маса народ, който да се вдигне в съпротива, все още няма. Съпротивата е в мълчаливия бойкот на държавата. В отпътуващите завинаги от Терминал 1 и Терминал 2. В неспазването на законите. В неплащането на данъци и осигуровки. В неподчинението на елементарни правила. Чувството за живот в джунгла става все по-силно. А всичто това показва пълната безпомощност на държавата да се справи с управлението. Да, може да държи властта, но не знае как да я упражнява. Защото дори за собствена изгода, има система, която трябва да върви. Ако тя не върви и се стига до ситуацията, когато горе не могат да продължават по старому, а долу – не искат да продължават така. Затова и радостта сред управляващите от победата не е голяма. Защото знаят, че е пирова!
Елена Гунчева
