Скъпи уплашени съотечественици! Повече от 80% от писмата ви тук са опит да се оплачете от политическа или житейска несправедливост, търсене на помощ, НО което оплакване завършва с ГОРЕЩИ молби за анонимност.
КАКВО ВИ СТАВА?!
Искате помощ (или коментирате злостно) прави сте да плачете – но после – запазете ми името анонимно. Айде бе. Сериозно ли??
Няма как някой друг да се бори от ваше име за вашите болки. Няма как. Унизително е това, което чета, епидемия е.
Знам, че е страшно. Като ви е страх – не пишете. Мълчете. Търпете. Обичайте бича си, ближете си раните.
УжасЕн съм от уплахата, жестоко се нервирам. Не искам да пускам тук молбите ви за анонимност. Жал ми е. И не мога да ги понеса.
Страхливата свинщина е причината за всяко човешко нещастие.
Не са лоши Другите, вие, вие анонимните сте страхливи. А страхът е по-страшен от всяка лошотия на тоя свет.
Мартин Карбовски
