“Най-уморително е да се слушат празни приказки.” Тази мисъл на Ремарк най-ярко отразява последните изяви на Бойко Борисов в безсилието му да спасява затъващата си партия. А че сривът на ГЕРБ е главоломен, вече се отчита не само от социологическите агенции, но и от неговите партийни активисти. Проблемът става още по-сериозен, в страната хората масово освиркват Цветанов и придружаващия го антураж по предизборните им сбирки. Защото вместо него навсякъде виждат само апартаменти и асансьори. Дали “доброто ченге” и “Спасителят” не направи фатална грешка, като го остави начело на предизборния си щаб?
Оплетен в понятията, които му подхвърлят неговите съветници, управляващият Борисов все повече се обърква като пате в кълчища и не е ясно какво точно иска да каже. Започна с обвиненията към опозицията в “пълзяща диктатура” преди няколко дни, с което направи несравним принос в политологията. Обяснимо. За пръв път е поставен в ситуация на растяща непоносимост към ГЕРБ и към него самия. Усеща прекрасно, че нещата са зле, но нито може, нито знае какво да прави. Кризисният пиар с оставките също не работи – обществото остава с усещането за безпомощност и отстъпление. И още повече се скандализира при обясненията за “морален стандарт” и че с оставките едва ли не всичко приключва.
А да му обясним ли какво значи “пълзяща диктатура” и откъде идва? Какво е например създаването на специализиран орган на изпълнителната власт и специализирани съд и прокуратура с цел сплашване и саморазправа с неудобни за режима лица?
Пълзяща диктатура е овладяването на медийното пространство.
Пълзяща диктатура е налагането на еднолична воля над цяла парламентарна група.
Пълзяща диктатура е такава концентрация на властови ресурс, при която съдебната и законодателната власт са подчинени на изпълнителната, а тя – на олигархията.
“Иронизирах Иво Христов заради “пълзяща автокрация”, обяснява се той. “Ако има автокрация, как ще се съберете в Южен парк, как всички тези скандали ще са сутрин от 7.00 до 19.00 и не спират?” Последва нова фронтална атака към БСП, че разчитала на “късата памет и ниско образованите” си избиратели. Опа, връщаме се към периода на “лошия мат’рял”!
Да оставим настрана високомерната му самовлюбеност и наглостта, които нямат лимит, стане ли въпрос за самозащита. Да го запитаме кой наистина разчита на късата памет? Защото, когато променяш мнението си няколко пъти за един ден, наистина трябва да разчиташ на много късопаметни избиратели. Колкото до “автокрацията”, нека му припомним, че това е режим, при който решенията се вземат еднолично. А примерите за еднолични решения на Борисов, без да се съобразява с каквито и да са правила, закони и норми, са десетки, дори стотици. При това избирателно забравя, че вече трети мандат е на власт.
Това изпускане на нерви у Бащицата е добре познато. Следващата му стъпка е да излезе пак с изтъркания номер, че някой му готви атентат или го е поръчал. Без да се усеща, че с всяка своя изява олеква все повече. А като че ли най-засегнат се почувства от интервюто на президента в последната “Панорама”. “Коя стабилност – на сауните и персоналните асансьори, на безнаказаността, на мизерните доходи и емиграцията, на топящото се население?” С тези контравъпроси Радев буквално съсече управлението. А бе запитан дали националният ни интерес в момента е запазване на стабилността, или е промяна на статуквото. Държавният глава повдигна и проблема за сметките извън страната и офшорните компании, като обясни, че “обхватът на този скандал надхвърля далеч обикновените имотни сделки и рефлектира пряко върху доверието в политическата класа, институциите и държавността”.
Тук чашата за Борисов очевидно преля. “Всичко да проверят. Това ми напомня на Бареков, който каза, че имам офшорна сметка. Провериха – нямам. На когото му докопат фирма, сметка – затвор. Хващат и вкарват в затвора – толкоз. Какво значи само да си подмятат нещо?”, избухна Борисов. И заговори за… военен преврат. “Когато върховният главнокомандващ (държавният глава) призове генералитета да не стои безропотно, когато призоваваш армията, това не е ли диктатура? Имаме сега на колко места военни преврати.”
Изглежда, здраво се е стреснал, когато се заговори за проверка на имотите в чужбина. Чак преврат започна да му се привижда. И този сценарий е отработен. Любимата роля на Борисов е да го играе жертва. Преди няколко години Доган го беше поръчал, после все някакви гадове му пречеха, сега военни преврати бълнува… А всъщност все повече му личи, че умира от страх да не загуби изборите. Заплашва, че някой може да го бутне от власт. Търси съчувствие. Обяснява се, че ни е позволено да говорим за сауните и апартаментите. Но всички вече виждат, че тоя “принц на бял кон” се оказва обикновен апаш. В по-добри години поне веселеше с простотиите си. Сега впечатлението е тягостно. Иска да се оттегли на спокойствие в уют и разкош, но не се очертава никаква гаранция за това.
https://duma.bg/bez-limit-na-naglostta-n190355 автор: Валентин Георгиев
