Нека се запитаме – поне ние, които все още можем да мислим и ни се иска да мислим:
Харесва ли ни ситуацията в България?
Моят отговор на този въпрос е отрицателен!
Ние живеем в един непрекъснат Скандал. Всеки пореден скандал е частица от големия Скандал, в който живеем. Постоянно се случва нещо грозно, противно, отблъскващо, уродливо… И дори да има позитивни явления, те са опръскани с кал от поредните проявления на големия български Скандал, в който сме затънали до веждите. По очите ни е полепнала мътна тиня от това блато на ежедневни извращения на нормалността и омаскарявания на демокрацията. И навярно затова трудно виждаме истинското положение в страната.
Ние сме като жабата в тенджерата – в онзи пример, когато водата в тази тенджера бавно се подгрява.
Знаете, казват, че ако жабата бъде хвърлена в не особено гореща вода, тя веднага ще изскочи от тенджерата. Но ако бавно и постепенно се повишава температурата на водата до висока температура, жабата накрая ще бъде сварена, без да се усети какво се случва с нея.
Мой колега, математик, обаче, твърди, че и житейски може да се провери, и математически може да се докаже, че това е невъзможно. Жабата няма да чака да я сварят, тя ще изскочи от тенджерата.
Да, жабата ще изскочи. Но обществото може да се окаже сварено при постепенно подгряване на водата до висока температура – точно както се случва с нашето общество!
Защо, как за жабата това е невъзможно, а за обществото ни е най-вероятно това да е възможно?
Ами поради една проста причина.
Жабата има инстинкт за самосъхранение! Тя дори когато е мъртва и пуснат слаб ток през крачето ѝ, то помръдва.
А някои общества изпадат в стрес и ступор и се парализират и примират от безсилие – досущ като зайче в аквариума на сит и подремващ питон.
Николай Слатински
