Ценностната система на гражданина за европейско развитие на България, другарят Борисов, е на висотата на уличен пес настанен в общински приют.
Не е нужен микроскоп, за да забележим не само ние, а и целият свят, че престъпленията срещу финансовата сигурност на държавата, сглобената международна бандитска задруга за ограбване на еврофондовете предназначени за страната, както и контрабандата и корупцията са далеч по-значими занимания за властта, от живота на Босия, пък и на когото и да било друг български гражданин. Става дума за безнаказан и европейски-стимулиран от корумпирани бюрократи грабеж и генериране на милиарди евро чрез установен и гарантиран от подлеци политически протекционизъм.
Борисов и Московски са емблеми. Знаете на какво. Това е факт, който не е тайна за нашето общество. А и отвъд него. Грозна картина, удостоверена по много начини, но престъпно прикривана от правоохранителните и съдебни органи, управлявани от напълно зависими от мафията лица. Съучастници. Същата престъпна безотговорност съществува и в публичната среда – в лицето на безмълвните, поставени на колене и в услуга на политическата престъпност медии. Не по-различно е поведението на уплашените и напълно зависими от общинската и държавна власти граждани.
Босият се стопява като запалена свещ на националната ни немощ. Изчезва със светлинна скорост към небитието – мястото на всички български просветители и духовни светци. В място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка – както ще кажат накрая облечените в черно божии или на друг – служители на православната ни църква.
Умирането от глад е страшен процес – дълъг и мъчителен! Много между нас предполагат, но единици са съпреживели този ад и са го усетили с личните си сетива. До края на живота си те продължават да усещат миризмата на изгниващата жива плът и на задгробния дъх на ацетон!
Пред тази чудовищна картина, лицата на изгубения в себе си Борисов и падналия дух Московски са нелепи образи. Изгубени души.
Говорих с Босия вчера. В гласа му нямаше страх. Беше такъв, какъвто го познавам. Единствената разлика открих в тона му. Искаше да скрие задължителните за казване думи. Последни думи. Очакваше, че ще го разбера. Разказа ми за два ангела. За път. За състояние на безпомощност. После се пошегува по свой удивителен начин и почерк с всичко, което го заобикаля. И с всеки.
Не зная друга държава в ЕС да е убила протестиращ с гладна стачка? Вероятно на нас ще се случи. Лично Борисов ще го направи. Не за пръв път – спомняте си броя на протестиращите горящи граждани-факли. Не се колебая да нарека Босия светец, защото вие го познавате отвън – поведенчески, но аз го познавам отвътре – в дълбокото. Видях го! Зная, че е чист. Кристално чист човек.
………………………………………………………………………………
Отношението на Борисов и Московски към Босия е поредната средновековна екзекуция! Политическо гилотиниране на праведник от овластени престъпници.
……………………………………………………………………………….
Средновековна екзекуция! Публична, безскрупулна и категорична. Изпълнена с всички средства за унижаване на личното достойнство. Стъпкване с мръсни политически крака върху чистата истината. Доказана истина. Истина за една престъпна власт, в рамките на ЕС. Подкрепена от корумпирани и зависими европейски лидери, бюрократи и лобисти от световна величина. Истина – с грозно лице!
В това чудовищно престъпление срещу българските граждани няма никаква политика. Нула. Само финансови интереси, базирани на реални европейски корупционни практики и престъпни лобистки интереси. Резултатът за България е загубата на живота на милиони невинни граждани, още толкова прокудени от родината си завинаги и създаване на една престъпна държавна власт, удобна точно в такъв вид на система от международни политически престъпници. Недосегаеми за всеки наказателен закон!
За мен убийството на Босия е преднамерено. Това е търсен от престъпната държавна власт резултат. Отричането на доказани престъпления от страна на Московски и всеизвестни за самия Борисов е реалната причина за предстоящата национална катастрофа.
Вероятно много хора, включително и страни по казуса, днес не си дават сметка за последствията, но освен зараждащата се страст за лична вендета, следствие от невъзможност да защитиш истината чрез справедлив съд, нещата вероятно ще придобият и по-сложен правен характер. И мисля, че точно този правен резултат е целта на Босия, защото ако държавното управление нямаше тъмна страна, нямаше да има нужда и от светла. Светлината на истината. Мечът на справедливостта.
Бог да пази България!
Николай Марков http://afera.bg
