Напоследък много прегрешения ни се събраха. Затова първо трябва да поискаме прошка, че толкова години сме наричали робство 500-годишното братско съжителство с османците. Нека ни простят и за безобразието да споменаваме бунтовните глави, разнасяни на кол и случката в Баташката църква. Затова освен на Заговезни не е лошо на 1 май да завъртим кръшни хора и речи за 140-годишнината от побратимяването на българи и читаци в Батак, Панагюрище, Брацигово и други освободени от башибозука градове…
Но да не се отплесвам. Този въпрос вече се изясни и вече имаме имаме три турски партии в парламента – на Доган и Пеевски, на Касим Дал и на Лютви Местан. Един вид компенсация за притесненията досега.
От бабите си знаем че на този ден се провежда и т.нар. „хамкане“. На червен конец се връзва бяла халва или яйце, а малчуганите се надпреварват кой да го лапне. Само че това вече е остаряла работа. Днес на конеца висят вкйсни обществени поръчки, а състезателите са пет-шест. Шампион от доста време е Делянчо, както знаете. Но не защото взима допинг, а защото знае къде да застане и как да лапа. Истински професионалист! Затова е редно да се извиним и на него, че го притеснихме с необмислени протести преди време. Много се изложихме, но добре, че не ни обърна внимание и продължи да гони това, дето е вързано на конеца. Ние пък продължихме да гоним Михаля…
Простият народец трябва да поиска прошка и затова, дето се редеше на опашка пред оная банка, за която весниците на Делянчо писаха, че е престъпна, а главният прокурор прати гавази да търсят скрито оръжие и атомни ракети в офисите на банкера Василев… После Делянчо налапа банката, като бяла халва я налапа, като варено яйце я налапа. Помагаха му и други и още помагат.
Вложителите, като част от тоя грешен народ, и те да искат прошка, че са си държали парите в оная банка, дето я фалираха, и сега създават грижа на държавата, която вместо да ни води към светли бъднини, трябва да пише доклади и дори да кани чужденци на помощ в изнурителното начинание.
Прошка да поискаме и от Лилето Павлова. Обидихме я, че вдигнала винетките, а дори не помислихме, че ако Лилето искаше, можеше и по 300 лева да ги направи. Нищо не й пречеше. Но не го направи, защото ни обича и мисли за нас. Извинявай, Лиле! Продължавай да ни строиш скъпи неща. Знаем британския лаф: Не съм толкова богат, че да купувам евтини винетки, пардон обувки, затова те разбираме.
Прошка заслужава и един деликатен въпрос, този с недодяланото искане политици да влизат в затвора за корупция. Мафия, викат някакви селяци под прозорците на Темида и се налага цялата полиция да ги пази, което от своя страна оголва селския фронт и се създават условия за сексуално и финансово посягане срещу местното население. Ама от прост народ какво да очакваш.
И де да беше само това. Нахалният народ иска и справедливост. Представяте ли си? Оставили го да диша, да гласува – дори му плащат и посочват бюлетината – а той иска справедливост. Животът е несправедлив, драги сънародници. Справедливост има само когато партията или задкулисието те посочат. Но първо трябва да го заслужиш, а това става като делиш имането си с партийната централа.
Добре, че политиците ни обичат своя народ и не само му се сърдят, но дори не му обръщат внимание. Самите те търпят през това време истински лишения като например последното наводнение в Дубай или бурни ветрове на Карибите. Ама са железни и не се оплакват…
Народът да гледа и да се учи. Нали имало прераждане, значи има и надежда другия път народа да е на Карибите. Като споменах надеждата, се сетих, че е редно да искаме прошка и от собствениците на частните лотарии. Прощавайте, момчета, че не давама всичките си пари за талони. Вие правите всичко възможно да ни ги вземете, ама ние се дърпаме като магаре на мост, щото искаме да ни останат за илачи и хляб. То май само една лотария ни остана да се надяваме, че ще осигурим децата, а може и внуците, та ще увеличим вноските. От утре ще сме редовни пред „Лафка“, да ни отметнете, ей…
За още много неща трябва да искаме прошка от народолюбивите политици, Господ здраве да им дава. Пък те да вземат и малко да ни стегнат, че сме се отпуснали та не се трае. Ето пак пребили някакво момче в Студентски град. Само че, драги сънародници, не е било бой, а педагогическа поема. В смисъл: защо не си при учебниците, а си дошъл да се кълчиш и да пиеш. Българските охранители заместват родителите там, където те не могат да бъдат. Трябва да се пипа със здрава ръка, защото не всеки може да купи готова диплома на детето си или да го изпрати в чужбина. Някои трябва да учат и у нас. Малко строгост е дори полезна.
Затова да поискаме прошка и от охранителите. Понасят щети, момчетата. Едни са още в ареста, задето превъзпитаваха по макаренковски онова семейство на оковръстния, а тия от клуб „Плаза“ в Студентски гръд пък били с ожулени кокалчета на ръцете след събеседването на 23-годишния Кирил. Ужас! Няма ли профсъюзи да ги защитят, защо мълчи и Халзинския комитет. Добре поне че главният прокурор и главният секретар на МВР се разбраха да преследват мутренските прояви на частните гардове, ама наужким. Което ни подсказва и на тях да поискаме прошка, задето първоначално помислихме, че наистина ще погнат частните превъзпитатели.
Та така, братя и сестри. Стигаме сме дотягали на политиците с оплакванията и хленченето си. Да оставим тези трудови хора да продължат за се грижат за нас, както досега. Все искаме да живеем по-добре и забравяме, че от охолството до мързела е една крачка. Това ли искаме? Да се превърнем в народ от лентяи, които не произвеждат нищо, нямат будна съвест, варят тайно ракия, зяпат бигбрадъри и турски сериали? Наистина сме големи неблагодарници.
Време е да поискаме прошка. Политиците ни са добрички и благородни – ще дадат. Ако откажат, ще вървим майната си. И без това натам сме се опътили. Хем с нови винетки…
