Ей така, докато си карам и рязко ми се приисква да се отклоня. Хващам коя да е отбивка и вече пътувам по неоживени пътища.
Обичам на пустите кръстовища да си пускам мигача, макар, че комай съм единствения минаващ оттук.
Вдигам стадо гургулици. Не бях виждал от години. Разтварят се на две пред колата и пак се събират след като отминавам.
След малко минавам между две ниви – изкласил, пясъчно жълт ечемик и все още зелено жито.
Толкова е контрастно и странно олекотяващо духа. Започват да ме стягат дрехите, обувките, чорапите дори. Часовникът чак ме стяга около китката. Кожата ми пречи сякаш. Всичко искам да хвърля от себе си. Всичко! Искам само да вдишвам и да издишвам…
Иван Иванов http://afera.bg
