Въздържах се досега да пиша за Боян Петров, защото по стара българска „традиция“ куцо, кьораво и сакато се залепя винаги към трагедията. Както и към триумфа.
Всички дитирамби бяха изписани. И всички обругавания – също.
Но аз се ровя в друго. Близки до Боян Петров, както и онези, които са снимали филм за него и са вървяли по стъпките му, твърдят, че е забелязвал Знаците, но като че не се е вдавал в тях, а гонел плана, перфекционизма на „Плана“, който изпипвал предварително…
И все си мисля, че тук е заровен ключа. Планът винаги е Контрол. Човешкият контрол върху ставащото и най-вече върху това, което има да става. Според Човешкия План. Имала съм страховити лични „катерения“, наблюдавала съм такива и при мои приятели и все дотам се опира – до тънката, паяжинна граница и светлинен Баланс – между Човешкия Контрол и … Божията Воля.
В улисването ни като човеци да контролираме всичко около нас и всичко, което сме замислили да има да става с нас, изпускаме въжето на Божията Воля някъде по трасето. А тя е изначална.
Знам, че сега ще ревнат неверниците, че е задължително човекът да бъде перфекционист, подготвен, изпипал всички подробности – до последния милиметър на изчисленията, но ако изтърваме най-важно, а? Най-важното – че опитваме ли се да контролираме Всичко, всъщност посягаме да контролираме Бог?!
На всички ни се дават някакви Знаци. Понякога лоши, страшни, зли, срещу които роптаем, без да си даваме обаче сметка, че така Божията Воля ни спира от още по-страшното. Защото сме прекалили с Контрола.
И ако за нещо продължавам да мисля, е това, че неистовия контрол върху всяка ситуация ни прави врагове на Бога и това се наказва – с тежък Урок.
Да подготвяме своя План, но да пуснем свободно Бог в него и той да е на първо място в човешките ни щения, а после ние, след Него – с перфектните ни изчисления – дали това е Урока, който трябва да научим?
Веселина Томова http://afera.bg
