На 12 май 1876 година след предателството на дядо Въло, в Тетевенския Балкан, стъпчица не достига по онова мостче на на най-светлия, най-мистичния, най-прозорливия, най – „лудия“ ни воевода – Георги Бенковски.
В държавата на дядо Въло, такива като Бенковски свършват така. С отрязана глава. В Кърваво кладенче.
Нищо не се е променило.
Дядовъловците се размножиха като хлебарки и управляват, а Бенковски няма.
Защото и тогава, и сега, стадото не го е заслужавало!
