14 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ХУДОЖНИКА ИЛИН ПАУНОВ ДА СИ СПОМНИМ ЗА НЕГО СЪС СТИХОТВОРЕНИЕТО НА ХИСАРЧАНКАТА ГЕРГАНА ЛИЧЕВА

               ДУХЪТ НА МАЕСТРОТО

Хисар потъна бързо във нощта,

луната бледа озари небето.

Защо не мога още да заспя?

Във мислите пред мен стои хлапето.

С коса от злато,с поглед замечтан,

отправен нейде към света различен,

рисува то безкраен океан,

града си роден – древен и обичан.

Струят вълни от цветен акварел –

 магия пъстра – как да се отърси?

В ръката шарена палитра взел

искрата тръгнал по света да търси.

Поел натам към своята мечта,

Маестрото към вечността пътува.

Под четката се ражда любовта,

 в душата си Родината бленува.

Поспри, Маестро! – викам във нощта.

Вика ми той защо ли не дочува?

Париж потъва в приказна мъгла

с неговата Айфелова кула.

Прие го той, но чужденец бе там.

В душата българското не угасна.

 И ето пак, че творческият плам

към роден кът неистово го тласна.

Навярно спомни си във скръбен час

за детството, за дните тъй щастливи.

Не си отивай вече! Остани при нас

и зарави миражите лъжливи!

Защо не чу? Защо, кажи, не спря?

Къде в нощта реши да отпътуваш?

Зад ъгъла те дебнеше смъртта

и нея ли реши да нарисуваш?

…..Маестро, погледни сега насам!

Отгоре погледни ни от звездите!

Ти никога не ще останеш сам,

картините ти топлят ни душите.

                                                             Тракийски Cвят