Има ли смисъл да наблюдават България?

Навремето ЕС прие България по геополитически съображения. И понеже страната не изпълняваше основни критерии, Брюксел я постави под наблюдение. Има ли ефект от този мониторинг? Ето какво пише по темата швейцарският НЦЦ:

Офисът на Велислав Величков се намира само на няколкостотин метра от Съдебната палата в София. Ако може да се вярва на думите му, в монументалната сграда в центъра на София резидира най-влиятелният човек в България. „Магистратурата функционира по съветски образец”, казва адвокатът пред “Нойе Цюрхер Цайтунг” (НЦЦ) и добавя: „Главният прокурор Сотир Цацаров осъществява надзор над всички прокурори в страната и може да обяви всяко решение за нищожно”. Според Величков, който е председател на гражданската инициатива “Правосъдие за всеки”, тази концентрация на власт има тежки последствия: при дела за корупция срещу политици или водещи бизнесмени наказателните актове съзнателно се изготвят безкрайно бавно, за да се забавят съдебните процеси, твърди правозащитникът. „В България всяка година губят давност между 10 000 и 13 000 случая, а обвиняемите излизат на практика чисти“, казва Величков пред НЦЦ и допълва, че през последните години за корупция са били осъдени само двама кметове и един-единствен депутат. В тази връзка швейцарското издание припомня, че в корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл” България заема 75-то място – далеч зад всички останали страни-членки на ЕС. В изследване, съставено наскоро по поръчка на Зелените в Европарламента, също се констатират сериозни дефицити в законодателството срещу корупцията и най-вече в прилагането му на практика.

Неоправдани надежди

При откриването на българското европредседателство в началото на януари председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер постави контрапункт на тези критики, като се обяви за приемането на страната както в еврозоната, така и в Шенген – идея, която Западът посреща със скептицизъм, включително и поради нерешените проблеми с корупцията, отбелязва швейцарското издание.

Любезността на Юнкер, пише по-нататък НЦЦ, символизира всъщност дилемата на ЕС, който преди 11 години прие България и Румъния по геополитически съображения, макар че двете страни не изпълняваха критериите за демокрация и върховенство на закона. Надеждите, че наложеният още в самото начало мониторинг ще допринесе за бързо подобряване на ситуацията в двете страни, си остават до голяма степен неоправдани, посочва НЦЦ и пише, че в Румъния процесите за реформиране на страната протичат твърде хаотично – след етапи на напредък и успех в борбата срещу корупцията неизменно следват периоди на регрес и застой.

„Развитието в България не е толкова скокообразно, но пък и напредъкът е минимален”, отбелязва изданието и пояснява: „България постигна успехи в борбата срещу мафиотските структури, но в Брюксел се говори за организационни дефицити в работата на антикорупционните органи, както и за “култура на политическо въздействие” в прокуратурата”.

Анахронизъм?

Независимо от констатацията, че България не изпълнява в пълен размер нито един от шестте основни критерия, в последния мониторингов доклад на Брюксел за пръв път се споменава 2019 година като възможна дата за преустановяване на Механизма за сътрудничество и контрол. На това се надява и зам.-министърката на правосъдието Десислава Ахладова, според която нямало причина България да бъде третирана по-различно от останалите страни в Общността. За „анахронизъм“ говори и Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Според нея би трябвало да се постави въпросът дали корупцията в България действително е много по-широко разпространена, отколкото в „стари“ страни-членки като Гърция или Италия например. Чернева твърди, че хората в България се дразнели от преплитанията между олигарси и политици, както и от това, че „големите риби” никога не губели съдебни дела, но ефектът от европейския мониторинг бил вече изчерпан. Според Чернева, предупрежденията от Брюксел все повече се възприемали като намеса отвън.

По съвсем друг начин гледа на нещата Велислав Величков от гражданската инициатива „Правосъдие за всеки”. Той би желал ЕС да се намесва много по-решително и да оказва по-силна подкрепа в борбата за децентрализиране на прокуратурата. Величков настоява за повече недвусмислени изявления и по-малко „дипломатични лъжи” от страна на Брюксел, както и за по-съществени последствия за правителството в София, когато то не изпълнява препоръките на ЕС. В тази връзка НЦЦ припомня, че в резултат от кризата в отношенията с Полша ЕС обмисля дали да не обвърже отпускането на парични средства със спазването на стандартите за върховенство на закона. Велислав Величков приветства тези планове, защото смята, че финансовите санкции биха могли да създадат стимул за реформи. Той одобрява и плановете на Брюксел да изработи обективни критерии, по които да се оценява независимостта на правосъдието.

Но осъществяването на тези планове няма да е никак лесно, заключава НЦЦ. Включително и поради това, че при корупцията съществена роля играят и фактори като политическата и икономическа култура на една страна, които няма как да бъдат „премерени“ с помощта на критерии. По повод решението за създаване на Европейска прокуратура, която да се бори срещу измамите с европейски средства в тясно взаимодействие с националните магистратури, юристът Величков подигравателно казва: „Главният прокурор на България се среща с колеги от Русия, Казахстан, Турция или Македония. Но избягва срещите с прокурори от страни-членки на ЕС”.

• Дата 15.02.2018                     http://www.dw.com/bg