Бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов*
Поредна осъдителна присъда за генерал Кирчо Киров. Този път „за разгласяване на поверителна информация“. Абсурдна, по своята същност. Да подведеш под отговорност бивш ръководител на външното ни разузнаване с подобни мотиви е все едно да обвиниш някой български митрополит, че чете корана в православен храм. Сещам се за прословутата фраза в средата на 16 век на небезизвестния френски държавник кардинал Ришельо „Дайте ми шест реда, написани от ръката на най-честния човек, и аз ще намеря в тях достатъчно, за да бъде обесен…“. Но това е по времето на френския крал Луи ХIII. Сега, в чий интерес са? Защо с такова настървение се преследва да бъде пренесен в жертва шефа на разузнаването ни? Поради своята информираност, професионализъм и всеотдайност, при решаването на специфичните и отговорни задачи на поверената му служба? Или по егоистични и конюнктурни по характера си причини, свързани с факта, че е оглавявал разузнаването ни в продължение на около 9 години, по време, когато начело на президентската институция е бил ляво ориентиран президент. Или заради….
Всеизвестно е, че разузнаването, на която и да е страна, функционира по ръба на националното законодателство. Залог са националната сигурност и стратегическите интереси. Формите и способите са подбират за постигането на целите. Определящ е крайния резултат. Особено в случаите, когато се предприемат рискови действия за освобождаване на български граждани, изтърпяващи по скалъпени обвинения присъди в затвори, в отдалечени краища по света. И тогава на преден план излизат специалните ни служби. Разбирай цивилното и военното ни разузнавания. Задачите са съгласувани на държавно ниво. Но отговорността, провалите и разходите се поемат единствено и само от съответната служба. По друг начин изглеждат нещата, при постигането на успешен завършек на операциите…
Спомням си късната пролет на 2011 г., когато трима български пилоти на хеликоптери, подпомагащи от името на международна организация бедстващо население в една африканска държава, бяха пленени от местни враждуващи групировки. Скрито се надявах, че външното ни разузнаване ще използва опита и контактите си със сродните партньорски служби, за да освободи сънародниците ни. Така и стана. Наблюдавах по БНТ тържественото им посрещане на летището. Очаквано присъства и българският премиер. Не ме изненада и фактът, че пред групата, сред която и освободените летци, слязла току-що от самолета, по постланата на летището червена пътека, припкаше усмихнато най-отпред, тогавашният зам.-външен министър, по-късно бивш служебен премиер и сегашен посланик във водеща европейска страна. Има си хора за всичко… Някъде в края, последен и самотен, крачеше ген. Киров. За професионалистите беше ясно. Освобождаването е последвало след изморителни пътувания, трудни преговори с радикално настроени лидери, и до последния момент – под заплахата за неуспех. Подобни операции, със същите цели, под негово ръководство, бяха проведени и в други страни. Цената не се измерва в долари, а с постигнатите резултати. С предварително калкулиран риск, колкото и да е висок той, за възможен провал и непоправими последици за всички участници.
През последните години няма аналогичен прецедент в европейските страни, директор на външно разузнавателна служба да е следствен по три отделни дела, във връзка със заеманата, преди пенсионирането, ръководна длъжност.В САЩ през 2012 г., назначеният предната година директор на ЦРУ ген. Дейвид Петреъс беше принуден да подаде оставка, във връзка със започнало разследване за предоставяне на строго секретна информация, включително и за действащи агенти под прикритие, на своя библиограф Пола Броудуел. Въпреки сериозността на извършеното провинение, ген. Петреъс беше осъден на 2 г. условна присъда и глоба в размер на няколко месечни заплати – 100 000 щатски долара. Очевидно съдът беше взел под внимание факта, че генералът е емблематична фигура за националната сигурност, заслужил уважението на американското общество в качеството си на бивш командващ на коалиционните сили в Ирак и Афганистан. И не само това. Достойнството на ген. Петреъс е трябвало да бъде съхранено и за да не сложи петно случаят върху събирателния образ на генералитета и неговата авторитетна роля в защита на американските интереси по света.
Заседанията се водят при закрити врати, поради секретния характер на информацията. Развръзката не се очаква скоро. Каквато и да е тя, обществеността в по-голямата си част, ще остане безразлична. Проблемите на ежедневието са притъпили вниманието към въпросите, отнасящи се към стабилността на структурите, гарантиращи националната ни сигурност. Освен ако не се преследват и други цели… С тяхното постигане ще бъде даден и верният отговор на по-горе възникналите въпроси.
* Авторът е председател на Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, бивш заместник-директор на Служба „Военна информация” – МО.
