България приема първото си председателство на Съвета на Европейския съюз управлявана от премиера Бойко Борисов. Едва ли европейските политици и чиновници обаче са наясно с всички подробности от биографията на своя домакин.
Борисов е смятан, не само в България, но и според международни издания, за част от организираната престъпност в страната през 90-те години на XX век. Много преди да стане политик, Борисов напуска системата на МВР и се захваща с частна дейност. Бизнес кариерата му стартира през 1991 г. с основаването на охранителната фирма „Ипон-1“ ООД. Според различни източници фирмата е част от една от най-големите престъпни групировки в България – СИК, занимаваща се с трафик с наркотици, финансови измами, кражби на коли и рекет.
Това се потвърждава от думите на Васил Костов, бивш охранител на престъпния бос Милчо Бонев – Бай Миле и който е свидетел на отношенията на Борисов с лидерите на българската организирана престъпност.
„Искам да ви разкажа как като охрана на Бай Миле съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос (впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се случи това, дори къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България“, пише в писмо от затвора през 2013 г. Васил Костов.
В него той твърди, че Борисов е замесен в канали за дрога и цигари, в черно тото, износ на горива и оръжие за други страни. Разбира се, последствия от разказаното от Костов за дейността на българския премиер няма, както и в много други подобни случаи, в които Бойко Борисов не представлява интерес за българската прокуратура.
Не е тайна също така, че Борисов поддържа връзки с бившата “барета” и сочен за престъпен бос Румен Николов – Пашата. Борисов е участвал в три фирми заедно с Румен Николов. Едната е “Цебра” ООД. В нея съдружници са и дългогодишната приятелка на шефа на “Ипон” Цветелина Бориславова и Живко Делчев, който пък е имал съвместна фирма с гравитиращия около сикаджии борец Рахмат Сукра. Другата фирма, където Борисов и Пашата са съдружници е “Интербулпред”. Освен тях в съдружието влизат и Чавдар Чернев и Димо Кръстинов.
Тогавашната приятелка на Бойко Борисов Цветелина Бориславова също има съдружия с Румен Николов във фирма “Интерпрайм тобако”, където Пашата е представен с фирмата си “Арена 95”. Друга интересна фирма е “Ти Би Ай – 97”, където Бойко Борисов е съдружник с Тодор Толев. Последният е бил в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма “Норд” ООД. А председателят на съвета на директорите на същата фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с друг човек от управителното тяло на бившата СИК – Георги Лялев.
Позабравен факт е, че срещу охранителната фирма „Ипон“ дори се води разследване за убийство. Убитият е имал дългове и на “Ипон“ било възложено да събере парите. От същия документ става ясно още, че от касата на “Ипон“ са били откраднати 500 000 лева и дръзкият крадец и приятелката му малко след това били намерени убити. Обстоятелствата около убийствата не са изяснени, не че разследващите са се старали въобще.
Връзките на Борисов с организираната престъпност се потвърждават и от думите на немския разследващ журналист Юрген Рот. В книгата си „Новите български демони“ вече покойния Рот отделя специално внимание на бившият главен секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов, като го нарича „политическия Ал Капоне“.
„Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности“, пише Юрген Рот. Там той разказва още как висш служител на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) му е споделил впечатленията си от Борисов през 2007 г., използвайки точно определението „политически Ал Капоне“.
„Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.
Но тези впечатление са натрупани много години, след като самият Борисов напуска частния сектор и се прицелва в обществени постове. За стълба към тях се определя възможността му да влезе в близка връзка с бившия комунистически диктатор Тодор Живков и след това на Симеон Сакскобургготски. Както вече споменахме, една от версиите за достигането на Борисов до охраната на Живков е именно настояване от страна на Румен Николов – Пашата. Това се потвърждава от думите на покойния вече бивш председател на Българския футболен съюз и Българския олимпийски комитет, а и зет на самия Живков – Иван Славков.
Каквато и да е истината за назначението на Борисов като охранител на Живков, явно това натежава при поемането на следващия му ключов ангажимент – охраната на завърналия се в България монарх Симеон Сакскобургготски. Той охранява Сакскобургготски пет години, след което последният става премиер. Тогава изненадващо за всички политически анализатори Симеон назначава бившия си бодигард на един от най-важните постове в държавата – главен секретар на МВР, с което го превръща в оперативен ръководител на силовото ведомство.
Анализът на управлението на Борисов в МВР показва огромен брой неразкрити знакови убийства и съмнения за използване на влияние за подпомагане на ликвидирането на престъпни групи за сметка на техни конкуренти. Това обаче не са наблюдения единствено на български анализатори и журналисти. През 2011 г. печатното издание на американския конгрес “Конгрешънъл Куотърли” публикува обширна статия за Борисов, озаглавена “Българският партньор на Буш в борбата с тероризма има съмнително минало”. В нея подробно се представя списък с неразкритите знакови убийства по време на секретарстването на Борисов на МВР. В статията се цитира секретен доклад за анализ на риска в България, изготвен по поръчка на частна банка, в който се твърди, че „най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната борба срещу тероризма, е близък сподвижник на известни мафиоти и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в страната“.
В доклада пише, че “Борисов има документирана история за бизнес отношения с лица, смятани за лидери на организираната престъпност в България”. Следват подробни биографи на предполагаеми криминалнопроявени приближени на Борисов и списък от 28 убийства, останали неразрешени под контрола на Борисов.
По времето, когато Борисов е заемал поста главен секретар на МВР, са разкрити само дребни престъпления, докато бившите бизнес партньори на Бойко Борисов преуспяват, а конкурентите им са систематично избивани.
Това обаче не пречи главният секретар на МВР да бъде превърнат от задкулисни кръгове, предимно от бившата Държавна сигурност, в новата „бяла лястовица“ на българската политика. През 2005 г. Борисов е кандидат за депутат и оглавява две листи на партия Национално движение „Симеон Втори“. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в 40-тото Народно събрание, сред които и Бойко Борисов.
Той обаче се отказва от депутатското място и остава на работа в МВР, която напуска същата година, за да се кандидатира за столичен кмет. Като независим кандидат Борисов печели вота в столицата и няколко месеца по-късно основава своята партия ГЕРБ, която е политически проект на същите „сиви кардинали“ от ДС. Както и с всичко друго, в което Борисов е замесен, кметският му мандат също протича под сянката на мащабни скандали.
Според публикации в медиите по време на кметуването на Борисов се появява и конфликт на интереси с приятелката му Цветелина Бориславова. Според информацията приятелят на дъщерята на Бориславова Стоян Сарийски е участвал в поръчка за 50 млн. евро за изграждането на софийското метро. Тогава Борисов отрича участието на Сарийски в изграждането на метрото, но журналистическа проверка го уличава в лъжа.
Дори и тези скандали обаче не представляват сериозен интерес за прокуратурата и Борисов необезпокоявано напуска кметския пост през 2009 г., за да участва в парламентарните избори с партията си ГЕРБ, да ги спечели и в последствие да бъде избран на поста министър-председател на България.
През последните девет години Борисов управлява с незначителни прекъсвания България, като името му отново се забърква в множество корупционни скандали. Част от управленските похвати на Борисов си проличават в изтекъл в медиите запис на негови разговори с покойния вече бивш шеф на агенция митници „Ваньо Танов“. “Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата…”, е репликата на Бойко Борисов в записа. Уточнява се, че става дума за собственика на “Леденика” Михаил Михов и фабриката за бира в Мездра, чийто лиценз бе отнет в края на февруари 2010 г.
Премиерът обяснява на Ваньо Танов да се обади на Симеон Дянков и веднага да бъдат изтеглени хората от бирената фабрика. “Ако трябва обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам”, казва премиерът. Очаквано, той самият обявява записите за манипулирани. Прокурорът, който замита този скандал под килима е Пламен Георгиев. Същият е назначен по-късно лично от Борисов за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).
КОНПИ се превръща в едно от най-мощните оръжия, с които Борисов се разправя със свои конкуренти и критикуващи управлението. Георгиев неслучайно е сочен като бъдещ шеф на новата антикорупционна структура, която да се бори с корупцията по високите етажи.
В друг спуснат към медиите запис пък Борисов разговаря с бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившият министър на земеделието Мирослав Найденов, в който отново лъсват управленските партии на бившия охранител. В записа се чува как служителят на Темида и земеделския министър наричат Борисов „шефе“ и обсъждат назначението на висши магистрати, поръчването и спирането на прокурорски разследвания.
Още по-мащабни пък са корупционните финансови скандали, в които също е замесено името на Борисов. Най-големият от тях е умишленото фалиране на КТБ. Според секретен доклад на Централното разузнавателно управление на САЩ Борисов е участвал в заговор с депутата Делян Пеевски за умишлен фалит на банката и атаката срещу нейния собственик Цветан Василев. Според секретния документ източник на тази информация е не кой да е, а зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.
„Според източника (Цветан Цветанов), ликвидирането на банката е било необходимо за облагодетелстване на политически и бизнес интереси. Източникът свидетелства, че няма причина да се мисли, че мажоритарният собственик е извършил престъпление. Той свидетелства, че премиерът Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели срещу Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб контрол и организация на банковия мениджмънт, с цел да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне ”, пише в документа.
Сред последните колоритни скандали, в които бе замесено името на Борисов е и т.нар. „Суджукгейт“. В него стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов е рекетирал добрички бизнесмен за 4 тона суджук и 60 кг. телешка кайма и филе “Елена”, за които твърдял, че са предназначени за Борисов. От партията веднага реагираха, че суджукът всъщност не бил за премиера, а само се използвало името му.
В края на септември 2017 г. в медиите „изтече“ запис на телефонен разговор между банкера Цветан Василев и жена – представител на турска корпорация. Този разговор разкрива, че премиерът Бойко Борисов е поискал 50 млн. щ. д. от турска компания. От записа се разбира още, че в аферата е замесено и името на главния прокурор Сотир Цацаров.
Записът беше разпространен от около 20 интерет медии, но нито Борисов, нито прокуратурата коментираха невероятно скандалното съдържание. В същото време експерти предположиха, че записът на раговора е дело на турските секретни служби.
Става дума за това, че на 13 май 2015 г. турският бизнесмен Юсуф Йозтюрк, който е председател на борда на директорите на компанията „Йозтюрк Холдинг“, е поискал да придобие банка “Виктория”. За да стане това обаче е необходимо да се извършат някои предварителни действия. “Виктория” е собственост на КТБ, а КТБ е във фалит. Неин най-голям кредитор се явява Фондът за гарантиране на вземанията, който е налял 1,5 милиарда евро в КТБ и никой не може да придобие банка “Виктория”, без да удовлетвори Фонда за гарантиране на вземанията. Затова турците предлагат да изкупят правото да събират кредитите към КТБ, които иначе Фондът за гарантиране на вземанията трябва да събира. Приложено е и писмо на Фондът от 12 юни 2015 г. с което се казва, че тъй като КТБ е обявена в несъстоятелност, лицензът й не може да възстановен, нито пък може да възобнови банковата си дейност. В същото време пък банка “Виктория” е действаща и придобиването й може да бъде извършено чрез закупуване на акции от нейния капитал, които са собственост на КТБ. От разговорите се разбира, че за да се приеме офертата от българска страна, Борисов е поискал от чуждия предприемач сумата от 50 млн долара. Предвиждало се и среща, за да се договорят детайлите на сделката, като на нея трябвало да присъства главният прокурор Сотир Цацаров. За да мине всичко гладко, нашите представители настояли за сериозна охрана на мястото, където трябвало да се състоят преговорите.
Близо година преди този пореден скандал, в някои медии се появиха документи, които посочваха, че в Лихтенщайн прокуратурата разследва произхода на милиони, които се оказали в сметките на премиера Бойко Борисов, почетния председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Пак нула реакция и от Борисов и от прокуратурата. По същият начин си затварят очите институциите и при съобщения в руски медии, че Борисов е поискал над 50 млн долара, за да си затрае за очевидните криминални домогвания към компанията Виваком, която е част от активите на фалираната КТБ.
Описаните в тази статия скандални новини, свързани с Борисов, са само част от мащабната и противоречива биография на българския премиер, който вече е и домакин на елита на Европейския съюз. По всяка вероятност обаче гостите му не са запознати с всички тези пикантни подробности от бизнес и политическото развитие на Борисов. Или Борисов им е удобен и те си затварят умишлено очите за корупционните скандали, които съпътстват всяка крачка от неговия живот и дейност като политик и премиер. За него британският журалист и писател Миша Глени пише в книгата си „Мак Мафия“, което е филмирана от Би Би Си: „Типичен бракониер, превърнал се в дивечовъд“.
Фрог нюз https://frognews.bg/novini/politicheskiiat-kapone–domakin-elita.html
