Страх, граничещ с паника, подгони главния прокурор Сотир Цацаров. За да избегне все по-често задавания му въпрос за контрабандата на „Булгартабак“ и покушението срещу данъчен в центъра на столицата, той избяга чак в Кърджали.
Нарече бягството „оказване на методична помощ“ при разкриване на убийството на 7-годишната Дамла в Момчилград.
Циркът с действията на лидера на държавното обвинение е абсурден по много причини.
Битово убийство в малък град не е работа на главния прокурор. Има процедура по разкриване на подобни престъпления (не коментираме въобще ужаса от смъртта на малко невинно дете) и тя не включва негово участие. Има местни органи – МВР, полиция и следствие, които трябва да си свършат работата.
Абсурдно е и присъствието там на новоизлюпения (наложения е по-точното определение) шеф на Следствието Борислав Сарафов.
Абсрудно е и задържането за 72 часа на майката на убитото дете. Били й повдигнали обвинение за това, че е оставила дъщеря си сама. Сигурно има такава запетайка в закона, но давате ли си сметка какво се причинява на един родител, загубил детето си?
Арест, внушения към самата майка и брутален опит да се изтръгне от нея някакво признание за съпричастност към деянието. Ами ако се окаже, че жената няма нищо общо?
„Кръгът от заподозрени се стеснява всеки час“, наду се пред камерите и микрофоните Цацаров в Кърджали. На място пристигали елитни криминолози, шефове на отдели в Цационалната полиция, експерти и пр. Това издава пълна безпомощност и заиграване със смъртта на едно дете. По международните стандарти престъпление от този род се разкрива за около 4 до 12 часа. Разкриваемостта варира между 92-94%.
Опитът на Цацаров да влезе в ролята на силно загрижен за битово убийство е обречен на провал. Мнозина са наясно, че това е бягство и циничен ПР. Просто Цацаров се крие от въпросите за доклада на турските служби, визиращ контрабандата на цигари на „Булгартабак холдинг“. Прокуратурата и МВР си прехвърлят горещия картоф вече няколко седмици. Цацаров знае, че отвори ли дума за „Булгартабак“, ще трябва да намеси и Пеевски, затова се чуди къде да избяга. Самата мисъл да говори за депутата от ДПС го облива в ледена пот.
И прокуратурата, и МВР все повтарят, че нямало достатъчно данни от турските служби.
Има, разбира се. Има такива данни и тук. Кoнтрабандирането на цигари започва от „Булгартабак“ в България. Фирмата продава цигари на „Булгартабак Трейд ФЗЕ“, компания регистрирана в Свободната Зона Джабел Али в Дубай (Bulgartabac Trade FZE).
Директор на фирмата е Уалид Абделсеид Мохамед Ахмед, който е и член на съвета на директорите на “Булгартабак холдинг”.
На тази фирма Пеевски продава цигари на цена от 130 щатски долара бака. Става дума за контейнери – в един контейнер са 1000 бака, а е един бак е с продажна цена около 130 долара. Цената, която „Булгартабак“ обявява и спазва от години е 162-165 долара. Губят се едни 32-35 долара на бак.
Това прави по над 3 млн на месец, които остават в дубайската фирма или отиват някъде другаде. Защото – внимание – от Дубай цигарите по документи заминават във фирма на Салам Кадер Фарадж. Същият, когото турските служби държат под око от години, арестуваха и обвиниха за контрабанда с български цигари.
Салам е „клиент“ и на Интерпол по същите причини. Има съответни документи, които доказват това и ако Цацаров се поинтересува, което е негово задължение, ще бъдат установени и приложени към разследването, което той така упорито избягва да започне. Турските доклади визират през последните години печалби от тази контрабанда в размер на 400 – 600 милиона долара. Част от които отиват в терористични организации.
А може би е по-добре, че Цацаров се крие и пасува по казуса. Защото ако сегашната прокуратура, ДАНС, МВР и НАП започнат проверка, то тя ще завърши с пресконференция и „Ода на радостта“ – колко невинен е Пеевски. Какво като всички виждат, че Пеевски източва милиони от „Булгартабак“ и съвсем скоро ще го обяви несъстоятелност. На кой му пука, че България губи от това стотици милиони от укрити доходи и данъци…
Цацаров бяга в Кърджали и от темата за показния разстрел на данъчния Иво Стаменов.
Прокуратурата и МВР побързаха да пласират тезата, че Стаменов е храбър борец срещу контрабандата, укриването на приходи и пр. Възможно е, но подобни прибързани изказвания винаги предизвикват дълбоки съмнения. Ако наистина Цацаров е разпоредил (няма такова право) елитни криминалисти да се командироват в Момчилград, кои техни колеги ще разследват атентата в центъра на София? Те ще трябва да се справят с добре замислено престъпление, извършено с снайперска винтовка.
Две седмици преди началото на председателтвото на ЕС в София. Става дума за особено тежко престъпление с висока обществена тежест. По данни на Столична община и МВР – данните им малко се разминават – през 2017 г в София камерите трябва да са около 6000. Кметицата Фандъкова и главният секретар на МВР Маринов дори твърдят, че в навечерието на председателството камерите и техниката за наблюдение ще се увеличат двойно. Е, сега сме в навечерието и би трябвало покушението срещу данъчния Стаменов и изнасянето на извършителя/ите да е заснето като на филмова лента. Дали обаче мълчанието за това не е свързано с нещо друго?
Например с факти около действия на самата данъчна агенция и следи на корупция в нея? Това по-подхожда за водеща хипотеза, но няма да я чуем от властите.
На 24.10.2008 г. хърватският журналист Иво Пуканич бе убит от бомба в Загреб. Няколко дни по-късно са арестувани братята Роберт и Лука Матанич. Те бяха осъдени на по 40 години затвор. Най-важната част в разследването се оказаха камерите, проследили тяхното движение след атентата и дни преди това.
Според Интерпол разкриваемостта на тежки престъпления в градска среда, включително показни убийства и атентати, се е увеличила с 43% през последните 10 години, благодарение на камерите.
Снайперовата стрелба и „Булгартабак“ развалиха съня на Цацаров. И двете теми са в международния новинарски обмен и за тях е научил цял свят. Изводите за безпомощността и некадърността на институциите се налагат сами.
Тук Цацаров може да набеждава този или онзи в измислени грехове, да разпорежда повдигане на абсурдни обвинения и преследване на неудобните на властта, но и на това безобразие му се вижда краят. Той вече е скован от страх, въпреки неограничените правомощия с които го сдобиха акраните му.
Свинекомплексът на Пеевски няма да го спаси. Ако би могъл да чуе какви неща говори олигархът за него, щеше да е наясно, че се изчаква какво ще стане в САЩ по закона „Магнитски“, за да му се прибави скорост по сриването надолу. Винаги така става. Четенето на книжки е полезно.
Борис Петков
