Честно казано, на мен самия ми омръзна да лъжа. Не мислете, че е лесно. Всеки ден трябва да измислям все нови и нови лъжи. Цял екип работи по създаването им от нищото – много е трудно. Затова се наложи да се изповядам.
Пред Шефа и пред народеца прост… Седем години премиер, 15 – във властта, бех комунист, пожарникар, в бизнеса се завъртях, знаете – с Цветелинка… В политиката обаче най-много се задържах. Допадна ми. Не ми е проговорила съвестта, ако това си мислите – нямо нещо не говори… Нито имам големи грехове. Чист съм. И вярващ като всички вас – видели сте по телевзора как се кръстя, а в парламента целувах Библията… Искам от Шефа това, което и вие, но умножено по сто. Щото съм по-близо до Него. Пиарите ми казаха, че е хубаво да направим една такава изповед – хората да се трогнат от откровеността. Не харесвам пиарите, но понякога ги слушам – така е в политиката. Снимам се с магнолии, галя дечица по главците, шегувам се – да се вижда, че съм човек от народа.
Ето в Червен бряг. Открили австрийците някакъв цех и ме канят да режа лентата. Отидох. И казах това, което се очаква да кажа:
„Идват все повече инвестиции. Това е пътят за повишаване на доходите. Готвим голяма инвестиция за Плевен, но нека да стане. Има ли път, идва и инвеститорът. Магистрала „Хемус” е приоритет на приоритетите. Догодина ще направим и тунела под Шипка. Да има пътища. Надолу чакат американски, австрийски, немски инвеститори”… Какво друго да кажа? Австрийци дали за тоя кокошарник 7 милиона, а аз да им кажа, че са дошли в неподходящата държава, неподходящото място? Да са живи и здрави, много скоро сами ще го разберат. Като бех в каразмата, напише ли ти гаджето, че „има гости от Червен бряг” – няма смисъл да излизаш в отпуск. Що да хабиш патрони само за целувки…
А големата инвестция в Плевен е от умрял писмо. Те гласуваха срещу нас за кмет, а аз ще им уреждам пари – не съм толкоз луд. Освен това Слави Трифонов е от Плевен. Тетка Цачева, дето ме принуди да лъжа извънредно, че нарочно съм загубил изборите, също е от този край. Добре поне, че с льотчика си паснахме – не само по женската част…
Знам по-добре от вас, че тунел под Шипка няма да има. Но съм длъжен да обещавам. От седем години обещавам, защото в ГЕРБ сме последователни. И вицето Дончев е наясно, – той е от Габрово, – но така сме се разбрали. Нека се надяват хората, да гласуват. Надеждата е хубаво нещо. Като бях малък много се надявах един ден да стана милиционер. И станах. Първо бях пожарникар, после специализирах охрана при едни приятелчета, накрая Царя и Доган помогнаха, Бриго и той се намеси – станах даже генерал. Къде има по света пожарникар – главен секретар на МВР, после кмет на столица и след това премиер! Дори Сталин първо е рендосвал дълго време като прост революционер и чак по-късно е взел властта – когато Ленин гушнал босилека. Затова съм казал и на тоя, как му беше името…, от Ловеч…, а, министър Нанков, да тупа топката за тунела… Така се прави политика. Някой ден може и тунел да направим, ако дадат от Брюксел повечко парички…
Като споменах Ловеч и се сетих за завода за китайски коли там. Като не успяхме да национализираме „Дунарит” може в Ловеч да се пробваме… Във Франция как национализираха „Рено”. Ние обаче нема да правим автомобили, защото си имаме в НСО всякакви. Сам си ги карам. Но в завода в Ловеч сигурно има ценни неща – моите от Перник ги разбират тези работи… Винаги предлагам първо да се разберем като хората. Чак след това пращам Цацаров, Сарафов, Гешев… Свободата е скъпо нещо. Който може – плаща, който нема пари… е трудно. Някога и аз съм бил по-беден и трябваше в Унгария да се занимавам с автодело, ако разбирате накъде бия. Не че съм искал, но като закъса човек… Затова ги разбирам и циганите, нашите братя. Ромите, де, да прощава комисията по дискриминация… Ако сложим във всяко село полицай, ще им прекъснем поминъка. А без роми няма изборни победи, от мен да го знаете. И българите са ми мили, но броят им по селата няма количествена избирателно-стратегическа стойност, ако ме разбирате. Мислил съм ги тия работи, защото народецът ми е мил. Обичам го и мисля за бъдещето, а то е свързано с ромите. Сега в е трудно да го разберете, но ще свикнете. Валерката Симеонов как свикна с вицепремиерството. Много бързо свикна и му хареса. Виждате го как вършее из Слънчака. Сърдят ми се старите авери, ама ресора е на патриотите, няма как. Знам, че ще контрирате: ами Асеновград?… Не е добре това, което стана с младите гребци там, но ако тренираха карате или бяха в някоя банда, дали ромите щяха да ги нападнат? Трябва да се мисли стратегически. Това искам да кажа. И най-важното: свиквайте иначе ще ви е по-трудно.
Магистрала „Хемус” наистина ми е приоритет. Приоритетно ми е всяко място, подходящо за обществени поръчки. Затова ми пришиват Пеевски, но съм свикнал. Чудя им се на критиците ми – те какво очакват? Да се изтъпаня по телевизора и да си разкъсам ризата: Да, ортаци сме с Делян. Такова нещо не се казва. Няма нужда, защото и децата го знаят. То не е тайна. При мен всичко е прозрачно, на показ. Няма задкулисие – всичко се вижда. Тогава защо все питат?! Ей това ме обижда. А онзи из… млад човек в Лондон се мисли за оригинален: Дали съм виждал Пеевски като се гледам в огледалото. И свиня да виждам, него какво го интересува?! Аз питам ли го той кого вижда? Но съм възпитан. Не като оня Комарницки. Все грозен ме изкарва в карикатурите. Ако аз имах вестник – не че нямам, де – един лев хонорар нямаше да му платя. Прас-прес правел, ама Пеевски не го разпространявал. Ами не иска да разпространява грозни рисунки, защото е естет, да речем. А и сме свободна държава. Демокрация. А ако аз кажа Шляп-шляп, например? Но съм добър човек. Ако беше Путин… Но при мен има свобода на словото. Не ги закачам, но те мен не ме оставят на мира. Честно ли е?
Нещата са прости: Аз лъжа – и вие знаете, че лъжа. Няма нищо неясно. Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме, нали не сте го забравили? Аз ви лъжа, а вие щом искате ми вярвайте, затова се разбираме. Бил съм обещавал преди избори разни неща, а после нищо не се случвало от тях. А вие защо вярвате? Аз обещавам, защото така се прави в политиката. Вие като сте глупави… Затова и Ало-измамите процъвтяват. Казал съм на мойте в МВР: Няма да се престаравате да ловите мошениците. Нека се научат хората да не вярват и сами да се пазят. Нали американците казваха, че бедният трябва да бъде учен да лови риба, а не да му се дава вече уловена. Е, аз се научих. Най-добър съм в мътни води. Майтапя се. На мен рибата ми я носят изчистена, осолена. Напоследък повече чер хайвер ми носят. Не съм ги карал, така са преценили. Благодаря, че ме разбират и не се налага да пращам по няколко пъти хора да обясняват… Елате вие – да не идваме ние – знаете как е.
Всичко знам. Службите ми докладват всяка сутрин. На мен, не на министър Радев. Пратил съм го там за друго. На МВР и службите съм им поставил задача: стабилността. Ще подслушват ли, ще следят ли, ще страхуват ли – но да има стабилност. Чуят ли някъде да ме наричат Тиквата, Тиквоций, Бай Хуй пр.да провеждат събеседване със съответните лица. Не може да се застрашава нацоналната сгурност ние да си затваряме очите. С прокурорчетата да действат безкомпромисно. Не може с лека ръка да се руши международния ми авторитет.
Знам, че сме на последно място в ЕС по чуждестранни инвестиции. И по заплати. Сърцето ме боли, но как да го кажа? Кой премиер признава такова нещо?! Затова съм казал на Горанов да подреди числата така, че да изглеждат сякаш всичко е наред. Оптимизъм да има – без него накъде? А и повечето хора не разбират от финанси и ми вярват. Който разбира и се съмнява – казал съм да го притиснат малко. Не като тия от БОП-а дето се изтърсиха у онзи малоумник, дето писал срещу мен във фейсбука – голям шум, голямо нещо. Да огледат човека, да го преценят. Ако трябва да му предложат някакъв пост или да му поръчат някакъв доклад. Теми колкото искаш. Събрал съм цяла библиотека, може с тях сто казана лютеница да се свари за зимата. Много филии с лютеница съм изял. И с мас, разбира се. Идва зима, ще ни изненада и пак ще се затворят пътищата – тогава идва лютеницата. Стратегия! Американците да си купуват консерви, когато се крият от ураганите. Ние сме българи и държим на родната традиция – лютеницата. Най-вече хората в Хитрино имат нужда… На много съмняващи се в мен, като си получиха хонорарчето им се промени мнението. Траят си вече. Бил съм пораздул фактите за успехите – чудо голямо. И гимнастичките са с бронз, ама им викате „златните момичета”, нали? Черепа бърка числа и топки всеки ден, за да търкате талоните и да чакате милионите да паднат от небето. Ще ви се по мързеливия начин да станете милионери. Топките се бъркат той да стане милиардер, а не вие милионери, но не ми е работа да говоря. Има си комисия по хазарта – казал съм да се оправят. И на Горанчето съм казал какво да прави. Послуша ме и взе да си купува скъпички неща. Бързо се учат младите. Но го контролирам, че човек се увлича. Казвам ви: с факти не се живее. Трябва и малко розово.
Израснал съм като сирак, казах го на едни студенти, знам как се пробива в живота без помощ от близки… Верно, че бех бая голем, но човек и на 60 да остане без родители, пак си е сирак… Наближавам тази възраст и знам колко е трудно да няма кой да те защити, едно копче да ти зашие… Затова с Делян и Цацаров сме като семейство. Да си помагаме в нужда. А нужда винаги има.
Но се изморявам много. Тичам до Варна за Макрон и Макроница. После с „Дунарит” нещата се объркаха… Казах на Пеевски, че тоя Караниколов ще осере работата, ама той: не та не – много е верен – вика. Е, видяхме. Нейсе, ще измислим нещо друго – в КТБ има още активи, слава богу. Затова пуснах във фейсбука снимките с кученцето Бъки. Защото на мен ми се почива като другите хора. Играе ми се с кученцето, топка да ми донесе, пържолка да му дам… Но работа ме чака, народна работа. Щом се доверя друг да свърши нещо важно – веднага става издънка. Като с онези суджуци. Ама Цецо е за бой – изпуснал каишката! Добре, че се намеси Цацаров и онази неговата – Арнаудова ли беше. Тя жена му ако надуши… но не се меся в чужди интимности и не съм по жълтото…
Най-важното сега е да започнем голямата борба с корупцията. Аз съм заявил отдавна, че у нас корупция по високите етажи на властта няма. Това е положението – няма. Но ония педера…, сиреч партньори в Брюксел не схващат и не схващат. Абе хора, ако тук корупцията е 0%, а в ЕС е около 30% – средното число пада. За техния отчет съм помислил. Ама не разбират и викат: В България голяма корупция. И току ми дават Румъния за пример. Това най-много ме дразни! Мамалигарите, докато убиваха техния Чаушеску, аз Бай Тошо го пазех като писано яйце. Но няма признание. Затова казах на мойте в парламента какъв закон да приемат. Разбрал съм се с Цацаров и с Делян. С БСП сценките също вървят по план. Няма само Биг Брадър да гледате? И ние знаем как се прави шоу с големи пачки. Защото сме продуценти на национално реалити, така да се каже. Е по-просташко от това по телевизора, но и по-патриотично! Така че преди Коледа – заедно с надбавките на пенсионерите по 15 левчета – ще отчетем и победата над корупцията. Да ги видя румънците тогава! Прекрасен доклад с прекрасни цифри ще представим. Вече е почти готов. Който иска да вярва. Отчета си е отчет. А щом преборя корупцията, ще можете с чиста съвест да ми гласувате четвърти мандат да управлявам. Ще ви кажа кога.
Лошо стана с тоя закон „Мафиотски”. „Магнитски”, исках да кажа. Цецо не биваше да намесва американците. Можехме да се разберем, ако беше помолил правилно. Не сме от желязо, я. Родители сме… И аз имам дъщеря. И Цацаров има, и Пеевски… Сега се излагаме пред чужденците, а Цацаров и Пеевски сигурно ще отнесат дървото. Аз обаче съм чист. Освен това Божидар Димитров ме залива със светена вода от Плиска, това американците също трябва да го имат предвид.
Като споменах по-горе за съвест… Би било честно да заявя: Избрахте ме и ще ме търпите такъв какъвто съм. Знаехте какъв съм. Писаха и наши медии, писаха и американски посланици. Всичко е вярно. Знаете също, че лъжа, че рекетирам едрия и средния бизнес – малкия съм го оставил на хората от партията по места – и те имат нужди. Не съм начетен и не ставам за премиер, но и вие не ставате за народ. Може да съм тъп, но ако вие бяхте като другите нации, щяхте да ме изритате като мръсно коте. Но не го правите – значи ви харесва. Крадем от магистралите – мълчите. Рекетирам бизнеса – мълчите. Купуваме гласове и цели цигански махали – пак тишина. Пращам данъчни и ченгета да ви мачкат – снишавате се, плащате подкупи… Защо да се махам тогава? Дайте ми поне една причина. Има много по-умни от мен, ама не ги искате, защото ще започнат да спазват законите, ще искат и вие да ги спазвате, а не ви се стискаааа… Тук е заровено кученцето. При мен е така: ако не ме закачате и аз няма да ви закачам. Вие ме оставяте да си лъжа и крада, а аз ви оставям и вие да закачите нещо – я от еврофондове, я дръвца от гората, я службичка за детето… От една народопсихология сме. Сиреч – от една кръвна група. Казано е: Слаб народ – слаба държава, а не: Силен Бойко – силна държава. Знам ги тези неща, щото трима папи са ме галили по главата. Щех да кажа, че и други са ме галили някъде, ама много просташко щеше да излезе. Ръцете са ми чисти, защото си имам други ръчички – Цвелинка, Цацаров, Делян, Пашата, Горанчето… Не ме е страх от операция „чисти ръце”. Ако трябва, ще отчета и такава. Все пак съм министър-председател.
Вашият министър-председател!
Петроний – младши
* Сатира – Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното.
Разобличаваща ирония.
Похват, който осмива определени хора или явления и критикува и разобличава социални и човешки пороци.
Целта често е да се провокира или да се предотврати промяна. Това се постига с използването на различни средства – хипербола, алегория, ирония, сарказъм иими осмиване.
Сатирата е обратното на невежеството и кича.
Сатирата идва, когато на хората не им е до смях.
Сатирата има право да преувеличава, но не й се налага.
https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/stavam-premier-vie-ste-narod-izpovedta-mu.html
