Интервю на Ирина Кирилова
– Г-н Радев, когато видяхте заповедта на министър Рашков, че ви назначава за началник на полицията в Пещера, не очаквахте ли там да пише град Хисаря, което щеше да означава за вас връщане на бял кон?
– Ако там пишеше Хисаря, нямаше да се върна на бял кон, а с черни мисли. В живота човек често трябва да се отдалечава, за да разбере онова, което не е могъл, докато е заемал дадена длъжност. Така аз като се отдалечих, разбрах много неприятни неща. Представете си, г-жо Кирилова,че аз съм отново началник на РУ – Хисаря и в кабинета ми влиза човек, който ме е предал, друг, който ме е подвеждал, трети, който е донасял, после пристига политически лидер, който иска да окаже влияние върху действията ми. Как бих работил?
– Така ли беше, докато бяхте в Хисаря?
– Няма да ви дам точен отговор дали е било така, но ще ви кажа, че нямаше да бъда оня Камен Радев, който бях. Различен съм.
– Работата ви в Пазарджик в икономическа полиция запази ли реномето ви, защото знаем каква отговорна позиция заемахте?
– От това, което работих в сферата на Финансово – кредитната система, мисля, че се получиха доста чудесни случаи за работа. С колегите ми от Сектор „Противодействие на икономическата престъпност” в Пазарджик работихме чудесно, с две думи се получиха нещата. Обсъждали сме, работили сме в доста усложнена обстановка на моменти, но огъване не е имало.
– Какви са наградите, които получихте през годините в Пазарджик и дадоха ли отражение върху оценката ви от вашия началник, за да бъдете забелязан от министър Бойко Рашков?
– През тези две години бях награждаван като служител на „Икономическа полиция” по разни случаи.
– Кое е най – трудно в икономическия сектор на една полиция – да се оплетеш в интригите на големите икономически групировки, или с поведението си да ги респектираш и да ги държиш далече от себе си?
– Икономическите групировки винаги търсят връзки в полицията. Да погледнем нещата отвътре! Не съм бил шеф на Икономическа полиция в Пазарджик, за да решавам да затворя очи за престъпленията им. Това не се случи и с ръководството на службата. Всичко беше прозрачно и много професионално. Започнах работа в службата и направихме първия си удар. Утановихме и иззехме 9 килограма и половина контрабадно злато, Стойността му беше около 500 хил. лева. Като носихме кашоните със златото истински се притеснявах, някак си тежи малко по – особено от друг товар. А за това, което питате, служителят на полицията, който злоупотребява, натрупва някакъв капитал, губи спокойствието си, залага живота на семейството си и накрая свършва в затвора. Никога не съм мислил, че като човек, който се е клел да служи на хората, мога да бъда с престъпниците. Нали видяхте какво стана в Пловдив? На някои хора им е трудно да устоят на предложенията за много пари, а на мен не ми е трудно. Вече над двадесет години устоявам. В случая предпочитам тези, които са нарушили закона и правилата за работа да се страхуват от мен, а не аз от тях.
– Страхували ли сте за живота си при сериози и отговорни акции?
– Естествено! Човешката психика е такава, че страхът за живота не се изключва и точно това ни кара да имаме чувство за самосъхранение. Ако един полицай знае какво би се случило, мисленето му предварително би се съсредоточило в тази насока. Сега си мисля за колегите, с които винаги обсъждаме работата преди да тръгнат някъде. Благодарен съм им. Използувам случая да кажа, че в Районно управление на МВР – Пещера работят чудесни колеги, които са мечта за всяка структура.
– Кои качества отличават добрия полицай от този, който просто идва наработа?
– Полицаите са хора, които трябва да изживяват всеки ден като подарък. Нашият живот винаги е в опасност. Започнеш ли да идваш на работа като чиновник, от теб добър полицай не става. Ти трябва винаги да си готов за екстремни ситуации, а ако денят е спокоен, толкова по- добре за всички.
– Един умен мъж беше казал, че щастие има тогава, когато отиваш на работа щастлив и се връщаш в къщи щастлив. Това отнася ли се до вас?
– Естествено! Работата ме зарежда, щастлив съм, когато имаме успехи. Прибирам се в уютна обстановка. А на следващия ден бързам за работа, за да споделяме общите успехи. Хубаво чувство е, пожелавам го на всеки.
– Брацигово, Батак, Пещера – три общини, 89 полицаи и много проблеми. Гори, язовири, бракониери, вилни зони, предприятия, различни етноси… От къде захванахте работата?
– Не помня точно от къде, май беше от безопасността на движението. Проблемите не са толкова много. Заедно с колегите бързо се справяме с тях, коментираме, споделяме и хубавото и лошото. Районът е много голям и шарен бих казал – от градска част до планинска с доста голяма надморска височина. Граничим с ОДМВР – Смолян, с РУ- Велинград, имаме курорти, вилни зони, но с желание всичко се постига.
– Вие сте щастлив човек, г-н Радев! Оглавявате едно полицейско управление с хора, които никога няма да забравят клането в Батак, двата огъня, между които е изгорен Васил Петлешков, бачо Киро и кървавите следи от едно насилие. Това са градове, които събират хиляди при тържествените чествания. Как ще запазите мир и спокойствие в трите общини?
– Знаете ли, първо съм щастлив, че съм началник точно в тези общини. Тук живеят хора – човечни, добри, работливи. Независимо каква вяра изповядат, те живеят заедно. Права сте, че това са общини, изживяли насилие и може би затова ценят истински свободата. Аз обичам да препрочитам поемата за Кочо, чел съм „Време разделно“, чел съм „Ценатана златото“ и не може като мина край черквата на Батак да не настръхна. Но просто хората в района ценят историята, но не я смятат за причина, която да ги скарва. Българи и мохамедани живият в мир, има и власи. Поради тази причина още повече се стремя да има разбирателство между тях, защото това са исторически общини, а не какви да е. Може и малко смешно да е, но ще ви кажа, че в началото на едната от махалите в Пещера има сладкарница, в която правят типично турски сладкиши и невероятно турско кафе. Тя е много често посещавана от мен. И колкото и невероятно да звучи, до нея има огромна християнска църква, в която непрекъснато влизат хора. Понякога, когато душата ми боледува и имам свободно време, влизам и аз. Този факт показва, че всички живеят в хармония и взаимно религиозно уважение. Но за Батак е друго. Нека всеки мине през църквата в Батак, направена като музей. Останките от изкланите българи са във витрина. Чувството, което изпитвам, остава, онова българското… винаги го има в мене.
– Минаха няколко месеца, откакто сте началник на полицията в Пещера. С какво можете да се похвалите?
– Няколко хубави удара против разпространението на наркотици, и не само. Имаме много разкрити престъпления против собствеността, т.е. кражби. За противодействието на разпространението на наркотици конкретно за нарко – лаборатория в едно от селата получих доста поздравления след разбиването и. Използувам случая да поздравя и благодаря на всички колеги от службата. Беше доста добре замаскирана въпросната нарко – лаборатория. Но успяхме и делото е на фаза приключване.
– Страхувате ли се, че след изборите за народни представители, ако има правителство, може отново да има смени във вашите среди?
– От какво да се страхувам, смешно е. Системата се нуждае от професионалисти и истински ченгета. Като си тръгвах от Хисаря казах, че само Господ може да ми отнеме това, което ми е дал. Да се притесняват другите, май има за какво…
– Има, има, но още е рано да говорим за това. Да погледнем към вас извън полицията! Още ли четете книги за духовното извисяване, за онова, което ни прави по – близо до Бога, а това значи по – добри?
– Винаги, когато имам време за това. Научавам много нови неща, а и такива книги дават доста истински и верни заръки за бъдещето. В тях има много скрити послания. Много ми е интересна темата за Бастет, Богинята –котка и експедициите в Странджа. И не само това. Познанието е важно – да знаем от къде сме произлезли, минало, бъдеще, Шамбала, Атлантида, пирамидите по света и тези, които са табу и забранени в Китай, различните учения по различни краища на света и произхода и разбирането за живота, които реално погледнати са идентични … Обаче, г-жо Кирилова, знаете къде да ме захвърлите – в тема, по която винаги мога да говоря, но уточнявам – пред хора, които биха разбрали какво говоря. Хора като вас.
– Приготвих ви подарък – книгата „Преподобна Стойна – неканонзираната светица на България“. Сигурна съм, че като я прочетете, ще усетите онова, за което всички мечтаем – да ни има и след нас – преродени и усъвършенствани. Вярвате ли в това?
– Преподобна Стойна е живяла в църквата в село Златолист, която е на около два часа път пеша от Роженския манастир. Който знае къде е този манастир и е ходил там, ще разбере за какво говоря. Поради това, че Преподобна Стойна е била истинска светица, има доста писано за нея, паметници има направени. Това е вярата в доброто – да знаеш кога и как да помагаш на хората. Ще приема подаръка с удоволствие!
– Пропуснахте да кажете вярвате ли в прераждането!
– Вярвам, затова чета такава литеература.
– Благодаря, главен инспектор Радев! До нови срещи и пазете хората, които ръководите!
Тракийски Свят
