На 20 декември 2012 година ГЕРБ стоеше непоклатимо на власт. Сотир Цацаров бе избран за главен прокурор след солидна публична подкрепа от тогавашния премиер Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов. Нямаше нищо случайно в това, че Висшият съдебен съвет (ВСС) козирува и го избра. Нямаше нищо случайно, че ден след избора Цветан Цветанов приветства “вота по съвест” в кадровия орган на Темида. Президентът издаде указ за назначаването на Цацаров по-малко от 12 часа след гласуването.
Цветанов нямаше как да знае, че след два месеца неговият политически покровител Бойко Борисов ще подаде оставка, а върху главата Цветанова ще се стоварят три дела и безброй проверки. Президентът нямаше как да знае, че срещу него ще започне противоконституционна проверка за държавна измяна. Събитията през следващите четири години вървяха по пътя на неумолимата логика.
Проверката на Mediapool за активността на прокуратурата по обществено значимите казуси през последните четири години само доказва, че политиката никога не е била неканен гост в онзи кабинет на четвъртия етаж в Съдебната палата.
На 10 януари Сотир Цацаров положи клетва като главен прокурор с обещанието “безусловно” да не се поддава на политически натиск. Той декларира, че ще бъде “гарант за справедливост”.
Какво се случи?
Още в деня на клетвата си Цацаров назначи за зам.-главен прокурор “най-уважавания от Цветан Цветанов прокурор в страната” – Ася Петрова от Шумен. На 5 февруари 2013 година Цацаров обяви, че прокуратурата не се интересува от скандала “Буда”, който удари по Бойко Борисов. По всичко изглеждаше, че ГЕРБ е заложил на правилната карта. Задаваше се обаче промяна на времето над столичното Ларго.
Няколко дни след заравянето на папките “Буда” започнаха протестите срещу високите сметки за ток, а напрежението ескалира бързо в бунт срещу всички и всичко. На 20 февруари 2013 година премиерът Борисов не издържа и подаде оставка. В настъпилия властови вакуум Цацаров направи прокуратурата най-активния играч на публичното поле. Знаменита бе промяната на поведението на медиите на Пеевски, които се превърнаха от най-големия поддръжник на Бойко Борисов в най-големия му враг. За една нощ Бойко стана “Тиквата”.
През февруари 2013 г. новините от прокуратурата се сипеха с невиждана скорост. На 21 февруари Сотир Цацаров се раздели със зам.-главния прокурор Галина Тонева, която преди това бе негов конкурент за главен прокурор. Срещу нея бе подаден сигнал от лидера на РЗС Яне Янев, че хора в прокуратурата осигурявали чадър над енергийната мафия. Атаката срещу Тонева бе подкрепена със залп в медиите на Пеевски. Нищо не се доказа за Тонева, но операцията по отстраняването й вече беше приключила успешно.
На 22 февруари прокуратурата възобнови мегаделото за продажба на ток от НЕК чрез посредници (мегаделото “EFT”). След около месец това дело щеше се използва за атака срещу градския прокурор на София Николай Кокинов, който бе много близък до Бойко Борисов (Кокинов е човекът, който казва на Борисов за Цацаров: “Не ми се подсмихвай. Ти си го избира”). На 14 март срещу Кокинов бе образувана дисциплинарка. Сякаш по божи план същия ден ВСС възстанови Делян Пеевски като следовател.
Но да се върнем в началото на март 2013 г. Цацаров препоръча на енергийния министър в оставка Делян Добрев да намали цените на тока. “При тези протести прокуратурата не може да остане в досегашното си състояние и трябва отново да заеме мястото си по конституция и да е гарант на законността”, обяви Цацаров. Същия ден в трите ЕРП-та влязоха прокурори. Държавното обвинение сякаш просто сбъдваше популистките желания, ечащи по жълтите павета.
Четири години по-късно Делян Добрев вероятно съжалява, че не е “намалил” цените на тока, защото сега е обвиняем за АЕЦ “Белене”.
През март 2013 г. играта за Бойко Борисов с прокуратурата загрубяваше в геометрична прогресия. На 7-и Цацаров обяви, че възобновява прекратената проверка “Мишо Бирата”. Ден по-късно бе прекратено делото срещу Огнян Донев и Любомир Павлов, чиито вестници подкрепиха кампанията на Цацаров за главен прокурор. Три години по-късно Огнян Донев вече е издател на критично настроения към статуквото “КлубZ” и срещу него пак бе заведено дело. През март 2013 г. Донев сигурно се е радвал на на ситуацията.
На 16 март Цацаров обяви, че е започнала процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ, a след това започна разнищване на енергийния регулатор, който бе под контрола на ГЕРБ. Активирани бяха две дела за нарушения в държавния ТЕЦ “Марица – Изток”.
А месец март дори не беше свършил. Главният прокурор внесе искане за възобновяване на делото за смъртта на Чакъра, пряко насочено срещу Бойко Борисов. Земеделският му министър Мирослав Найденов бе обвинен за корупция, принуда и служебна злоупотреба. На 28 и 29 март започва проверка срещу кабинета “Борисов” за сондажите за шистов газ в Добруджа, както и знаменитото дело за подслушването в МВР. На 3 април 2013 г. бе обявено началото на пет нови мегадела за умишлена безстопанственост в енергетиката. Едно от тях бе за АЕЦ “Белене” (знаем кога бяха повдигнати обвиненията – б.р.)
Емил Димитров от ГЕРБ се оказа разследван за изборни манипулации в Етрополе.
На 22 април Мирослав Найденов (ГЕРБ) занесе в прокуратурата “тайнствен аудиозапис”, с който да се брани по делото срещу него. Три дни след това в публичното пространство излязоха записите на т.нар. скандал “Банкя”. Става дума за записания разговор между Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов. Резултатът бе уволнението на Николай Кокинов и дискредитирането на Бойко Борисов. До дело за търговия с влияние не се стигна, но явно никой е целил дело, а само дискредитиране. Мирослав Найденов бе първият, който подкрепи прокуратурата и обяви, че Цветанов е подслушвал цялото правителство. Две години по-късно делото срещу Мирослав Найденов бе прекратено без много обяснения.
Специалният Цветан Цветанов?
Междувременно Цветан Цветанов бе подложен на безпрецедентен седемчасов разпит за подслушването в МВР, на какъвто вероятно не е бил подлаган друг български политик. Лидерът на БСП Сергей Станишев демонстрира, че разполага с информация, че Цветанов ще бъде обвинен.
През цялото това време вървя подготовка за извънредни парламентарни избори. Седмица преди изборите (на 7 май, вторник) Борисов казва, че е ходил на “разговор” в прокуратура за подслушването в МВР. На 8 май прокуратурата официално го поправи, че е ходил “на разпит”. На 9 май (четвъртък) започва проверка по сигнал за пране на пари срещу тогавашния трети по важност човек в ГЕРБ Искра Фидосова. На 10 май (петък) Борисов ще възкликне: “Не съм виждал толкова бърза прокуратура и в мечтите си”. Същия ден държавното леко “подръпва ушите” и на БСП като реанимира част от делото “Фронтиер”.
Бойко Борисов обаче не беше видял всичко.
На 11 май, в деня за размисъл преди изборите, прокуратурата нахлу в печатницата в Костинброд по сигнал на Мая Манолова (БСП). Така гръмна едноименната афера с “фалшивите бюлетини”, за която българите узнаха най-вече от преките включвания на Николай Бареков, водещ и директор в контролираната от КТБ телевизия ТВ7.
На самите избори ГЕРБ не успя да спечели мнозинство в парламента. БСП и ДПС формираха кабинета “Орешарски”. Месеци по-късно аферата “Костинброд”, за която прокуратурата първоначално твърдеше, че е престъпление против политическите права на гражданите, приключи с невероятно фиаско в съда. Политическите последици обаче бяха истински.
Седмица след изборите Борисов каза: “Не искам да чувам думата прокуратура”. Той щеше да си промени мнението.
На сцената излиза Делян Пеевски
На 22 май 2013, в първия работен ден на новия парламент, депутатът от ДПС Делян Пеевски се обърна лично към Цветан Цветанов и му каза: “Г-н Цветанов, погледнете ме в очите – имате ли срам?! Първо ще дадете обяснения за СРС-та и подслушванията…”. Цветанов наистина трябваше да дава обяснение. Пред съда. Многократно. Зам.-председателят на ГЕРБ влезе в ролята на жертва: “Всичко, което се случва, е лично – лично от главния прокурор, лично от Делян Пеевски”. Две години по-късно, пак на власт и окончателно оправдан от съда, Цветанов също щеше да си промени мнението.
На 14 юни 2013 г. Пеевски бе избран за шеф на ДАНС. Същия ден десетки хиляди излязоха на протест в центъра на София и парламентът ревизира избора. Облаците над ГЕРБ обаче продължиха да се сгъстяват. На 17 юни любимата прокурорка на Цветанов Ася Петрова бе командирована от София в Шумен, а Цветанов бе подхванат и за случая с лекарите от Горна Оряховица. По-късно Ася Петрова щеше да помогне в кампанията на прокуратурата и ВСС срещу Камен Ситнилски, след което да бъде върната в София пак като зам.-главен прокурор – шеф на Върховната административна прокуратурата. Случайност?
На 20 юни 2013 г. прокуратурата започна пълна данъчна ревизия на Цветан Цветанов. На 25 юни бяха образувани две дела за полетите на “Авиоотряд 28”. Мишената бе Бойко Борисов, който ползваше самолетите като таксита. По това време на съд бе даден бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров, който бе съветник на Борисов по въпросите на националната сигурност.
Така се стигна до 17 юли, когато на невиждана шоу-пресконференция в Съдебната палата бе прожектирано тефтерчето на Филип Златанов – скандалният шеф на комисията за борба с конфликта на интереси и “комсомолец” на ГЕРБ. От тефтерите се разбра кои са хората в държавата, които му нареждат “кого да удари и кого да оправи”. Инициалите “ИФ→ЦЦ→ББ” казваха всичко. Или почти – защото тефтерчето криеше и други тайни, които прокуратурата бе решила да премълчи.
Борисов пак на разпит
На 31 октомври 2013 г. Борисов бе за трети път на разпит в прокуратурата – за смъртта на Чакъра. На другия ден пак бе на разпит – за “Мишо Бирата”. На 2 ноември прокурорът Роман Василев обещаваше убедено: “Ще разчепкаме Мишо Бирата”. Нищо не разчепкаха.
Няколко дни по-късно идва нова “сензация”: Зам.-председателят на парламента и ДПС Христо Бисеров е обвинен за пране на пари. Преди да се случи това, обаче, Ахмед Доган (вероятно не заради контактите си с прокуратурата и службите, а защото владее “морфичния резонанс”) отстрани Бисеров от всички политически постове. По-късно Бисеров бе оправдан от съда на първа инстанция.
“Паузата” за ГЕРБ обаче бе кратка, защото прокуратурата се зае с проверка на Бойко Борисов и бившата му половинка Цветелина Бориславова за данъчни престъпления. ГЕРБ търпя и политически щети. Двама депутати (Георги Марков и Светлин Танчев) напуснаха парламентарната група, с което ГЕРБ се лиши от два гласа, а БСП и ДПС спечелиха, защото вече нямаше да се нуждаят от “златния пръст” на Волен Сидеров. Може би случайно се намери непряка връзка на прокуратурата в напускането и на двамата депутати от ГЕРБ.
На 25 февруари 2014 г. “Протестна мрежа” подаде до Цацаров прословутия си сигнал срещу Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев като участници в “организирана престъпна група”. В началото не последва реакция. После имаше, но контекстът се промени кардинално.
На 27 февруари 2014 г. бе съобщено, че ПИБ е разследвана за отпуснати кредити без обезпечение за 46 милиона евро. След краха на КТБ и преместването на част от парите в ПИБ повече нищо не се чу за това дело. На 28 февруари се проведе акция в Общинска банка, която бе под контрола на ГЕРБ. Прокуратурата обяви единствено, че стратегията й е “тайна”. Тя тайна си и остана.
На 10 април 2014 г. Сотир Цацаров обяви, че Бойко Борисов е “важна фигура” в разследването за екзотичните полети на “Авиоотряд 28”. Той не обяви пряко, че бившият премиер ще бъде обвинен, но даде да се разбере, че подобно развитие е напълно възможно. На 28 април шефката на кабинета на премиера Пламен Орешарски Мария Дивизиева бе обвинена за аферата “ОПАК”. Един от малкото случаи, които не се вписват в цялостния “случаен” поток от събития. За сметка на това на 20 май започна незаконната проверка срещу президента Росен Плевнелиев за държавна измяна. По това време Плевнелиев, който се обяви срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, вече бе сред постоянните мишени в медиите на депутата.
“КТБ”
Истинското обяснение на политическите катаклизми се изяснява в средата на юни 2014 г., когато четвъртата по големина банка в България се срива. Сривът е предшестван от синхронна атака на медиите на Пеевски срещу собственика на КТБ Цветан Василев. Едновременно с това прокуратурата реши да арестува трима души по сигнал за това, че Василев е поръчал убийството на Делян Пеевски. Вложителите започнаха панически да теглят пари от банката и тя капитулира. Впоследствие главният прокурор каза, че не са събрани достатъчно доказателства срещу арестуваните, но колелото бе завъртяно. На 21 юни банката затвори.
На 16 юли Делян Пеевски се изяви като говорител на прокуратурата и обяви първи за прекратената проверката срещу него по сигнала, че той е поръчал убийство на Василев.
Преломът
На 23 юли 2014 г. Пламен Орешарски депозира оставката на правителството, след като ДПС отказа да управлява повече с БСП. На 1 август прокуратурата повдигна три обвинения на кмета на Видин Герго Гергов от БСП. Зам.-кметът на Плевен от ГЕРБ Алексей Зелов бе предаден на съд за подкуп по дело продължило малко над година.
Тенденцията обаче се обръщаше видимо. Борисов повече нямаше да ходи на разпити, а щеше дружески да обсъжда с главния прокурор борбата с престъпността и прочие.
Зебележете какво се случва само за месец след оставката на Орешарски… На 14 август 2014 г. бе прекратено делото срещу бившия шеф на ДКЕВР от времето на ГЕРБ Ангел Семерджиев. На 18 август е прекратено делото “Мишо Бирата”. На 19 август се сложи край и на случая с убийството на Чакъра. Разбра се, че делото е било прекратено още през юни, когато ДПС би шута на БСП, но съобщението дойде след краха на Орешарски. Защо ли? На 29 август предизборно прокуратурата отказа да образува дело срещу Бойко Борисов по сигнала на Бареков.
Парламентарните избори се проведоха на 25 октомври. ГЕРБ бяха първи, БСП записа историческа загуба. Медиите на Пеевски отново се престроиха зад победителя Борисов.
На 5 ноември бе договорен коалиционният кабинет “Борисов 2”. Същия ден от колата на пенсионирания експерт Стефан Бенчев изчезнаха тефтерчетата на Филип Златанов. Прокуратурата съобщи това на 11 ноември, вероятно да не “трови” дебатите около избора на новото правителство.
На 20 ноември се разбра, че инициалите Д.П. от тефтера мистериозно са станали на “10”, докато са били в прокуратурата, следствието или незнайно къде другаде. На 12 януари 2015 г. прокуратурата обяви, че няма да разследва Пеевски и Ирена Кръстева по сигнала на “Протестна мрежа”, макар че основното направление в сигнала е за Пеевски. Прокуратурата се зае само с частта за Цветан Василев. Оттогава досега Цветан Василев даде три интервюта, в които говори за някаква търговия с влияние между Борисов и Пеевски. Прокуратурата неумолимо коментира, че “с изявления на обвиняеми” няма да се занимава. Това не й попречи да заведе дело срещу неудобната съдийка Румяна Ченалова по показания на обвиняеми.
“Червей” и “Яневагейт”
На 12 февруари 2015 г. Бойко Борисов атакува семейната приятелка на Цветан Цветанов съдия Владимира Янева за аферата “Червей”. Ден след това Борисов обясни пред “Преса”, че познавал Янева лично, но тя трябвало да си понесе отговорността. На 19-ти февруари ВСС я “опраска”. Той обяснява, че не иска да маха наследените шефове на службите, за да не му спретнат до 2-3 месеца шпионски скандал.
От изтеклите записи “Яневагейт”, публикувани в “Биволъ”, обществото чу, че шефката на ключовото съдилище е била “опраскана” по лично поръчение на Борисов към Цацаров. Борисов бил непреклонен, въпреки нежеланието на Цацаров. Година и половина по-късно от същите записи щеше да се чуе, че службите са на ДПС. На 4 март 2015 година Борисов жертва собствения си реформаторски настроен вътрешен министър Веселин Вучков, вместо да махне шефа на ДАНС и главния секретар на МВР, каквото искаше Вучков (два дни по-късно Вл. Писанчев и Св. Лазаров щяха сами да подадат оставки – б.р.).
На 23 февруари, четири дни след “оправскването”, прокуратурата съобщи, че няма виновни за изчезването на тефтерчетата на Филип Златанов . На 25 февруари прокуратурата нареди на НАП проверка срещу активистите от “Протестна мрежа” по сигнал от издател на медия, използвана като пропагандно острие на Борисов и Пеевски.
Всяка реформа е за след Цацаров
На 27 февруари 2015 г., когато стартира парламентарното обсъждане на съдебната реформа, ГЕРБ даде да се разбере, че ще гарантира всевластието на настоящия главен прокурор, като няма да допусне създаването на независима прокуратура по румънски модел.
На 15 април в съда се спука балонът “Костинброд”. На 19 април съдия Румяна Ченалова – събеседничката на Владимира Янева в записите “Яневагейт”, заплаши, че може да бъде опасна, защото всеки човек знае определени тайни.
На 1 юли премиерът официално очерта прокурорски курс към съдебната реформа. На 21 август обяви в прав текст, че съдебната реформа остава за след мандата на Сотир Цацаров.
На 8 юли прокуратурата започна проверка на обществените поръчки на правосъдния министър Христо Иванов, който настояваше за радикална реформа в прокуратурата. Повод за проверката стана статия в “Труд” с автор Калоян Стоев. “Аз съм Калоян Стоев”, щеше да признае по-късно главният редактор Петьо Блъсков. После Недялко Недялков от “ПИК” обясни, че Блъсков всъщност получавал на флашки текстовете на Калоян Стоев.
На 5 септември главният редактор на “Биволъ” Атанас Чобанов стана обект на досъдебно производство за набеждаване на бившия министър Иван Данов от кабинета “Орешарски”. После се разбра, че прокуратурата е бездействали една година, за да отърве Данов от дело.
Двайсет дни преди местните избори, на 7 октомври, бе спряно прокурорското разследване за това кой стои зад инициалите в тефтера на Филип Залатанов. На 21 октомври ВКС окончателно оправда Цветанов по делото за присвояване. Предстояха местните избори, а прокуратурата се занимаваше главно с кандидатите на Реформаторския блок в Карлово и Петрич. Ударен бе и кметът на Ботевград, който отказа да играе по свирката на ГЕРБ.
Оправданите страхове
На 3 ноември 2015 г. в сайта “Биволъ” изтече първият запис от аферата “Яневагейт”, разкриваща скритите машинации и зависимости между властите. Едно от откровенията на шефката на Софийския градски съд Владимира Янева гласи: “Бойко е натиснал страшно много главния прокурор…”. Никой в прокуратурата не пожела да пуска аудиозаписите в Съдебната палата, както бе сторено с прожекциите на тефтерите на Златанов.
На 5 декември 2015 г. Борисов предупреди настояващия за реформа министър Христо Иванов, че “сам си клати стола, защото всеки ден влиза във войни, а прокуратурата си върши прекрасно работата”. На 9 декември ГЕРБ бламира съдебната реформа на Христо Иванов и той си подаде оставката.
На 26 януари 2016 г. Цветан Цветанов бе окончателно оправдан по всички дела. От решението на ВКС се разбра, че това се е случило заради “грешка” на прокуратурата. През юли т.г. прокуратурата спря разследването по “Яневагейт”.
През август с две години и половина закъснение се разбра, че има дело за финансирането на партията на Николай Бареков “България без цензура”. Всички данни бяха налични, когато Бареков бе в стихията си, подкрепян от медиите на Пеевски и КТБ.
До септември – за целия период на кабинета “Борисов 2” – беше съобщено за проверки в четири министерства. Три бяха в министерства на Реформаторския блок и само една в министерство на ГЕРБ. Става дума за Министерството на транспорта покрай акцията в ДАИ. Само в този случай Сотир Цацаров излезе и ясно каза, че няма политическа протекция на ГЕРБ върху корупцията в ДАИ.
На 13 септември кметът на Перущица Ради Минчев (ДСБ, която е от опозиционното крило на РБ) бе арестуван заради корупционни схеми. Съдът отказа да го отстрани от поста заради липса на достатъчно доказателства. На 17 септември прокуратурата започва да проверява областния управител на София Веселин Пенев (РБ) за царските конюшни. На 7 октомври кметът на Трън Станислав Николов (ГЕРБ) вече бе обвиняем за блъснато дете. На 14 октомври областният управител на София Веселин Пенев (РБ) бе обвинен за неизгодни сделки за 12 милиона лева.
Междувременно с наближаването на президентските избори зачестяват социологическите прогнози за инфарктен балотаж между кандидатите на ГЕРБ и БСП, а лидерът на ДПС обяви, че решението кой да е бъдещият президент е отговорност на неговата партия.
Прокуратурата внезапно активизира интереса си към проекта за АЕЦ “Белене”, с който бе започнала да се занимава преди три години, но досега без резултат. Обвинени бяха бившите енергийни министри Петър Димитров (БСП) и Делян Добрев (ГЕРБ) за техни действия преди повече от четири години, както и двама бивши шефове на НЕК от кабинета “Станишев”. Делото “Белене” бе едно от онези пет мегадела, които бяха наченати в смутния период, последвал февруарските протести на 2013 година. Защо толкова дълго са залежавали в прокуратурата, може само да се подозира.
Междувременно от новите записи по “Яневагейт” се чу, че българските служби са на ДПС. Христо Иванов предположи, че с обвиненията по “Белене” Сотир Цацаров взема предизборни заложници преди президентските избори в полза на ДПС.
Бойко Борисов посъветва ДПС да подкрепи на изборите онзи, който би й дал излаз към властта. Той не уточни каква подкрепа иска – с гласове или с действия на някоя институция под неин контрол. Ясно е само, че тази история е далеч от приключване.
Всичко е плод на “случайност” и “съвпадение”
http://www.mediapool.bg/kratka-istoriya-na-pochti-vsichko-v-prokuraturata-na-tsatsarov-news255808.html
Красен Николов | 07:10 | 31 октомври 2016
