Ислямистите ни предизвикват на ръкопашен сблъсък
Конвенционалните мерки са безполезни – врагът е отвътре и не може да бъде спрян
Конфликтът, противопоставящ западните цивилизационни ценности на фанатичния ислямизъм на терористите от Даеш, доби нови, ужасяващи измерения тази седмица. За първи път от продължаващата над две десетилетия кампания срещу ислямския тероризъм „войната“ от кървав политически конфликт и алчна борба за забогатяване придоби наистина опасно религиозен наклон. Ще се учудите, но по неписано правило досега „ние“ не бомбардираме джамии в Близкия изток, а „те“ не нападат християнски храмове в Европа. Поне докато доктрината на фанатиците номинално имаше нещо общо с исляма – имамите и християнските свещеници бяха един и същи вид „божи хора“, както за разбиранията на „Запада“, така и за талибаните, и членовете на многобройните разклонения на „Ал Кайда“ по цял свят – от „Боко Харам“ в Нигерия до „Абу Саяф“ във Филипините.
С войната в Сирия и разпадащия се Ирак се появи Даеш, които въведоха практиката на недискриминация в избиването на невинни хора – християни маронити, друзи, шиити, кюрди и др., в името на изроденото си разбиране за религиозна предопределеност. И неписаното правило започна да се разпада на парчета, особено по време на големи празници на споменатите религиозни групи. Терор е това!
На 26 юли тази година двама въоръжени с ножове мъже проникнаха през задния вход в католическа катедрала във френското градче Сент Етиен дьо Рувре, в околностите на хилядолетния Руан, в земите на древните нормани. Нападението е извършено по време на сутрешната меса. Фанатизираните изверги вземат петима души за заложници, в мнозинството си хора на преклонна възраст, преди най-варварски да прережат гърлото на 86-годишния свещеник, преподобния Жак Амел, заклан на колене пред олтара на поверения му храм. Терористите правят запис как четат проповед на арабски пред Разпятието. Един от заложниците е тежко ранен. Терористите освобождават всички похитени, преди да се нахвърлят срещу заобиколилите катедралата полицейски части с викове „Аллах е велик!“ и „Отмъщаваме на християните, които искат да ни избият!“. Нападателите са ликвидирани от местната полиция още преди пристигането на специалните части. Един от тях се оказва местен младеж, 19-годишният Адел Кермиш, французин от алжирски произход. (До завършването на броя френските власти не бяха обявили самоличността на втория нападател, както и каква е връзката му с Кермиш или Даеш.) Ислямистите от „халифата“ скоропостижно припознаха двамата убийци за „свои войници“.
За градчето Сент Етиен дьо Рувре с 30 000 души население, където буквално всеки познава всеки, а повечето хора са пораснали пред очите на отец Жак Амел, новината е повече от шокираща. Жители с посърнали лица и зачервени от плач очи обикалят катедралата и кметството и не намират обяснение за случилото се. Френски медии описват нападателя като самоходна „бомба със закъснител“. За някои от съучениците му той е бил „тихо, дори забавно момче“; докато за „приятелите от квартала“ е саморадикализирал се тип, който дори сам си измислял пасажи от Корана, за да защитава тезите и доводите, с които искал да повлияе на връстниците си. А доктрината на Кермиш съвсем не е плитка – „не можем да живеем в тази страна на безбожници, Франция“; „трябва да отидем да се бием с нашите братя в Сирия“.
Последното Кермиш е опитвал на два пъти – веднъж, преди 18 месеца, когато е арестуван в Германия, все още непълнолетен, на път за сирийските бойни полета; втория път в Турция, в началото на тази година, когато му е наложена мярка за задържане във Франция. След няколко седмици в затвора през пролетта на 2016 г. „кандидат-терористът“ е освободен под домашен арест. Контролът върху него се осъществява от полицията посредством електронна гривна. Заради младата му възраст хуманното френско правосъдие му разрешило да напуска дома си по четири часа на ден, от 08,30 до 12,30 часа. Нападението в катедралата в Сент Етиен дьо Рувре започва в 09,45 часа.
След вече 8 месеца военно положение и продължаващи зверства всякакви конвенционални мерки изглеждат безполезни. Врагът е отвътре и не може да бъде спрян просто така. Лидерите на всички религиозни общности във Франция – широката мюсюлманска, най-голямата в Европа еврейска, католици, протестанти, православни и евангелисти – осъдиха с най-остри думи посегателството върху живота и вярата на невинни хора. Разбити сърца, разплакани хора, мълчаливи бдения със свещи, всекидневието на французите отдавна не е само жени, вино и песни. Съвсем не. И е възможно скоро да не се върне към романтичното си русло!
Защото откакто Франция се превърна в основната арена за ответни удари на ислямистите срещу Европа, „войниците на халифата“ – щатни или не, съумяват много успешно да следват доктрините на фанатиците от Ракка, въпреки вече две години „осакатяващи бомбардировки“ над халифата. С основание експерти по сигурността посочват, че всички нападения от последните две години във Франция, извършени в името на Даеш, последователно избират за мишени символи на западноевропейския начин на живот. И поуките трябва да се търсят отвъд разбирането за хаотични прояви на плиткоумно варварство от озверели терористи.
Свободата на словото в Европа беше зашлевена през лицето с нападението срещу редакцията на „Шарли Ебдо“ в началото на 2015 г. Същия ден последва и ударът срещу френската еврейска общност с атентата в супермаркета в Париж. Последваха кървавите посегателства срещу цивилизационните ценности на Стария свят: експлозиите по време на футболен мач между Франция и Германия, разстрелите пред парижки ресторанти и концертната зала „Батаклан“ в един черен петък през ноември на миналата година.
В състояние на повишена готовност през цялата продължителност на Европейското първенство по футбол това лято родината на Волтер и Русо почти си пое дъх на облекчение с края на шампионата – седем месеца без атентат. Дни по-късно, на годишнината от падането на Бастилията – 14 юли, френският президент Франсоа Оланд обяви, че извънредното положение в страната ще бъде премахнато „до дни“. Същата вечер терорист отнесе 80 човешки живота на променадата в Ница и разсипа стотици други.
Халифатът проповядва на последователите си, че за света предстои апокалиптичен сблъсък между „римляните“ – разбирайте християнския свят – и „армиите на исляма“, който ще се състои пред стените на Дабиг, в околностите на сирийския град Алепо. Според тяхната интерпретация тази битка ще бележи края на западната цивилизация и възтържествуването на глобалния халифат. За да се случи обаче, ще трябва първо да ни привлекат на бойното поле. А това е възможно само ако техните „войници“ ни тласнат натам с агресиите си в Европа. Единият здрав разум ни е останал за надежда.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5675227
Благовест Бенишев
