Здравейте, пише ви ланд.арх. Галина Рачева!
С доверие към сайта ви моля спешно да публикувате тази обява за обсъждане на проект от голямо значение за града ни.
Каним Ви да присъствате на обсъждането на проект: „Градоустройствено-архитектурна концепция на археологически резерват Хисаря“ организирано от Архитектурния съвет към Камарата на архитектите Регионална колегия Пловдив, на 2 юни /четвъртък/ от 17,00 ч. в заседателната зала на КАБ Пловдив на ул. „Петко Каравелов“ №21 ет.5.
В началото на месец май на сайта на община Хисаря в интернет се появи съобщение и бяха публикувани части за Идеен инвестиционен проект за седем обекта от централна градска част на Археологически резерват гр. Хисаря (Нов пешеходен мост, свързващ двете части на улица „Гладстон” и паркова среда; Парк с фонтан „Голата жена” пред ресторант „Ротонда” и част от улица „Димитър Благоев”; Булевард „Иван Вазов”, участъка от ул. „Димитър Благоев” до Южната порта („Камилите”); Улица „Димитър Благоев”, участъка от бул. „Иван Вазов” до ул. „Крепостна” и прилежащите паркови пространства; Булевард „Иван Вазов”, участъка от бул. „Христо Ботев” до ул. „Димитър Благоев”; Улица „Антична” и улица „Генерал Тодор Марков” с прилежащо паркова пространство; Улица „Гладстон”, участъка от бул. „Иван Вазов” до пешеходния мост, от моста до бул. „Генерал Гурко” и част от ул. „Крепостна”).
Със съобщението се отправи и покана към гражданите и приятелите на Хисаря да изразят мнението по проекта. В пределеният срок в интернет бяха изразени мнения предимно от специалисти – архитекти, ланшафтни архитекти, Камара на архитектите и Съюз на ландшафтните архитекти.
Почти 90% изразяват негативна оценка за проекта.
МНЕНИЯ НА СПЕЦИАЛИСТИ И ГРАЖДАНИ
Станислава Базитова
10.04.2016
Здравейте!
Бих искала да изразя мнението си относно инвестиционния проект предложен по-горе.
Като млад архитект с международен опит бих искала да изкажа неодобрението си за това предложение за конструкция и реконструкция в централната част на любимия ни град. Идеята за освежаване на облика на града е чудесна, но предложенията как да стане това трябва да са по-интелигентни, проектите да са добре обмислени и изготвени за контекста, за който са предназначени. Личното ми мнение е, че строителни дейности като предложените по-горе ще обезличат хубавия ни старинен град, защото подобни неподходящи декорации и елементи ще доминират и засенчат естествената природа и архитектурни богатсва.
Нека да потърсим по-добри предложения за дизайн, като изходим какви са нуждите на града и жителите и какви архитектурни и социални проблеми адресираме конкретно.
Надявам се, че ще вземете мнението ми под внимание, отворена съм за по-нататъчни дискусии.
С уважение,
Станислава Базитова
ланд. арх. Денка Тодорова
13.04.2016
До Председателя на Общински съвет
гр. Хисаря
До Кмета на Община Хисар
До Национален институт за
недвижимо културно
наследство, гр. София,
ул. „Лъчезар Станчев“ №7
М Н Е Н И Е
Относно: Изготвеният инвестиционен идеен проект (етап ІІ) за седем обекта от централната част на археологически резерват
„Хисаря” – гр. Хисар
Аз съм инженер паркоустроител Денка Тодорова, която надявам се по-възрастните жители на Хисар още помнят. С мое пряко участие и под мое ръководство в продължение на 42 години се проектираше, изграждаше и поддържаше зелената система на града. От прашно село, Хисар стана най-озелененият град в България с подобрен микроклимат. В Хисар са вложени много милиони левове на българския народ. Това не бива да забравят нито ръководителите на общината, нито жителите, нито екипите проектанти, които работят за него. Хисар беше национален и международен курорт.
Без съмнение обновление и актуализация на общинските благоустройствени фондове е необходимо съобразно новите социалноикономически условия, структура и организация на легловата база, както и за адекватно експониране на археологическите обекти.
Въпросът е как да става това без да се нарушава хармонията и пропорциите между окръжаващия града ландшафт и този, създаден в урбанизираната територия.
Моето мнение е, че през последните 20 години този процес се извършва „на парче”. Общинските ръководства нямат цялостна визия за бъдещото развитие на града, като курорт и като обект на туризма. През този период те допуснаха да се „разпродаде” най-голямото богатство и ресурс – минералната вода.
Очевидни примери са:
– Плътното застрояване с обемни сгради на квартала западно от парк „Момина баня”, на базата на индивидуални градоустройствени разработки (ПУП). Този квартал въздейства като втора „крепостна стена”, вместо сградите да са потопени в зеленина.
– Неколкократните намеси по различни програми в парк „Момина сълза” и зелените площи около фонтана, символ на минералната вода, наречен „Голата жена”!!!, без да се постигне особен положителен ефект.
– Изграждането на велоалея върху алеята извън крепостната стена, която единствена беше на равен терен, а с настоящият идеен проект се предлага ул. „Крепостна” да се затвори за движение на превозни средства. Ако е имало такова решение е можело ул. „Крепостна” да се предостави на велосипедистите. Осветителните тела към Крепостната стена са качени на стълбове, приличащи на бесилки.
– Реконструкцията на детската площадка на ул. „Димитър Благоев” и обзавеждането й с най-грозните съоръжения, произвеждани в България.
– Водопитейната до „Новата Момина баня”.
Може да има и други обекти, които не съм видяла.
Проектът, който е предоставен за обсъждане е поредният пример в тази насока. Не зная кой и кога е определил границите на „централната част на археологическия резерват”, но според мен това е източната част от археологическия резерват и освен една базилика, друг обект не е разкрит и експониран. Обитателите са малко.
Не познавам предшестващата фаза (етап І) „Обща обемно градоустройствена архитектурна концепция на археологическия резерват „Хисаря” (етап І)”, съгласно обхвата на дог. от 26.05.2014 г., която вероятно е одобрена от общинската администрацията. В обяснителната записка този въпрос не се изяснява.
Общото впечатление от настоящия проект за седем обекта като цяло е, че е изготвен „сам за себе си”, без да е съобразен със средата, в която трябва да се впише. Предвижда се премахване на дървена, храстова и тревна растителност, промяна в релефа, подменят се тотално настилки, премахва се бюста на Иван Вазов. Дискусионен е въпросът със затварянето изцяло за превозни средства на бул. Иван Вазов от ул. Димитър Благоев до Южната порта и ул. Крепостна. Мисля, че проектантите доста са се увлекли по „репликите” към ІV век и новостите в парковия и градския дизайн.
Обект № 1. Нов пешеходен мост. Пълна бутафория с 5 метра платно. Римски легиони ли ще минават от там? Тежко съоръжение, което съсипва парковото пространство заедно със серпентините – стълбища и подпорни стени и абсолютно неубедителните водни ефекти с колесници, коне, слонове и крокодили, а от къде 700 м3 вода и как ще се поддържат тия „чудеса”. За ресторанта да не говорим. Само на 200 м е ресторант „Орфей”, който загива, а на още 150 м на юг е водната каскада, която от година не работи.
Обект № 2. Парк с фонтан с грубото наименование „Голата жена” – „реконструкция”, която предвижда около самия фонтан по борда да се монтират пейки, на които седящите посетители, освен че ще го загърбят, но ще са и допълнителна декорация на „Голата жена”, а този съвременен „лапидариум” от паметни гранитни камъни на наши писатели е „черешката на тортата” в това пространство. Детската площадка пред „Ротондата” с нея в протежение на 500-600 м до източната порта от ляво и дясно стават 5 детски площадки. В замяна на това в парк „Момина баня” и в парка на летния театър няма нито една.
Тук ще коментирам и амебовидните зелени петна, сякаш хвърлени от самолет кое където попадне. Що за стил е това?
Обект № 3. Бул. Иван Вазов от ул. Димитър Благоев до „Камилите”. Вече писах, че за мен изцяло затварянето на булеварда през „Камилите” за превозни средства е дискусионно. Смятам, освен това, че изграждането на нова настилка на една плоскост ще въздейства като писта за самолети, независимо от безбройно различните видове материали, от които се предвижда. Топчестите форми на новите дървета ще изглеждат като топлийки на тази площ.
На всичко отгоре са осветени и около някои от тях в кръг са предвидени пейки.
Амфитеатърът. При наличието на внушителния с всички удобства летен театър, който не се използва пълноценно, това е още бутафория, която фактически ще бъде само една много скъпа и неудобна за преодоляване бариера дори и от пешеходци. Заради този „шедьовър” е премахнат бюстът на Иван Вазов. Заради него ще бъде премахнат и красивия, емблематичен чинар от северната страна.
Обект № 4. Ул. „Димитър Благоев” от бул. „Иван Вазов” до ул. „Крепостна” (Източна порта).
Прилежащите зелени площи с амебовидна форма и малки размери вече коментирах, както и детските площадки. Сега е ред на паркинга в близост до портата, който се предвижда за сметка на тротоара и част от съществуващата зелена площ. Дали органите на КАТ ще съгласуват този паркинг и дали е уместно до паркинга да има детска площадка, както от гледна точка на безопасност, така и от гледна точка на по-замърсен въздух от нормалното? А газовете, които директно ще отиват в съществуващата детска площадка от южната страна на улицата?
Обект № 5. Твърде изолирани и неубедителни ми се струват идеите за подсилване въздействието на северната порта, но за това би следвало да си кажат мнението специалистите в тази област.
Обект № 6. Улица „Антична” и ул. „Т. Марков”. Точно тази зелена площ е подходяща за детска площадка, защото е тихо и чисто място.
Обект № 7. Улица „Гладстон” от бул. „Иван Вазов” до пешеходен мост. На тази улица са най-красивите дървета в Хисар. Намирам за неуместно под тях да се оформят паркинги.
Има странни идеи за всичките седем обекта като:
– Събирането на дъждовните води, а сигурно и водата от измиване на улиците в резервоари, от които да се ползва за водни ефекти и поливане на растителността – през лятото не вали толкова, колкото е необходимо, а през зимата не е необходима вода. Тогава какво правим с водата в тия резервоари?
– Новост – сух фонтан.
– Сондаж за вода. Разрешено ли е в Хисар да се сондира за вода за битови цели?
– Новост – осветление в настилките и много видове осветителни тела, табели, информационни табла и др.
– Къде е тази река, около която ще се оформи крайречна паркова среда? Може би проектантите имат предвид облицования канал на Орфеев дол!
В заключение: Не завиждам на г-жа Дойкова, архитектите в Общинската администрация, членовете на експертния съвет по ТСУ и членовете на Общинския съвет, които ще поемат отговорността, ако този проект се изпълни.
Препоръки към общинското ръководство:
– Да обърне внимание, че в обяснителната записка няма нито дума за стойността на тази тотална реконструкция на половината от улиците и част от парка „Летен театър”. Един кв.м паваж струва 150 лв. Разрушаването – отделно.
– Също да помисли за средствата, които ще бъдат необходими ежегодно за поддържането, ако одобри този проект и какво наследство ще остави на тези, които ще управляват Хисаря след тях.
– За обекта от такъв мащаб и с толкова важно значение – градоустройствено, архитектурно, утилитарно всяко отговорно ръководство обявява конкурс, а не обществена поръчка.
– Този проект още от миналата година между гражданите на Хисаря се „шумеше”. Би следвало, вместо в интернет и в кабинета на арх. Щерев, той трябваше да бъде предоставен на екип от рецензенти – доказани, независими специалисти – архитекти, ландшафтни архитекти, специалисти по недвижимо историческо наследство, инженери ВиК, Ел.
– Необходимо е да разработи концепция за цялата зелена система, включително и „Славеев дол”, да се определи кой парк каква функция и съдържание ще има, къде ще е тихият отдих, къде атракциите, къде фитнес и лек спорт на открито, съобразно потребностите на съвременните жители на Хисаря и на вече променената структура на гостите на Хисаря. След тази разработка, която ще послужи като своеобразен общ устройствен план на зелената система да започне изготвянето на подробни паркоустройствени проекти за обновление и реконструкция, но не цели обекти, а не от тук от там на парчета. Погрешна е практиката напоследък ръководители на екипите проектанти на такива обекти да бъдат архитекти.
С пожелания за полезна за града работа и добро бъдеще на Хисаря.
13.04.2016 г. инж. Денка Тодорова
гр. Пловдив тел.0888290132
ланд. арх. Галина Рачева
14.04.2016
До Председателя на Общински съвет
гр. Хисаря
До Кмета на Община Хисар
До Национален институт за недвижимо
културно наследство, гр. София,
ул. „Лъчезар Станчев“ №7
М Н Е Н И Е
От ланд. арх. Галина Рачева
Във връзка с предоставения на обществот на проект: Изработване на инвестиционен идеен проект (етап ІІ) за седем обекта от централната част на археологически резерват „Хисаря” – гр. Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдивска
Още преди пет месеца се опитвах да предизвикам дискусия по въпросния проект, но той едва сега бе показан на широката общественост и то в не пълен обем. Надявам се, че не само гражданите но и други хора пребивавали и познавали градът ни ще изразят своето мнение. Радвам се че вече има такива. Ще бъда кратка.
Намирам за неуместно в зелената площ около фонтана символа на Минералната вода наречен с име „Голата жена“, насищането с толкова много елементи – седем, осем паметни плочи, бускетни форми на животни, места за сядъне в конструкцията на самия фонтан. Проектирата детска площадка с нейните обемни съоръжения в близост до фонтана пред заведението „Ротонда“ са предпоставка за пространствена дисхармония.
Множеството детски площадки проектирани почти една до друга на бул. „Д. Благоев“ до шума и газовете от колите, едва ли ще осигурят спокойно пребиваване на най малките жители на Хисаря и гости. Живите плетове не са достатъчни за да осигурят изолация от замърсен въздух и шум.
Не ми се коментира и фактът, че се предвижда премахването на уличните дървета пред проектирана площадка за фитнес. Паркингът предвиден пред нея дори не е съобразен с изискванията за отстояние от кръстовището, още повече че липства видимост от източната порта, където движението е еднопосочно.
По наредба номер едно за детски площадки е необходимо да се достигни до осигуряване на чист въздух и тишина при използване на тези съоръжения. Детски площадки не е необходимо да обслужват заведенията.
Множеството бъбрековидни „мини“ зелени петна между „Символа на Хисар“, наречен грозно „Голата жена“, който обединява всички 22 извора на градът ни и киното са като кръпки и не допълват зеленината, а създават хаос и безпорядък. Градът ни имаше великолепни паркове, които от години са изоставени, непотдържани.
Подходът към така наречения „Римски мост“ по улица „Гладстон“ ще бъде обгазяван от паркиращите коли между мощните Чинари, от които посетителите се възхищават , но в бъдище вниманието им ще бъде превличано от колите, а не от дърветата докато стигнат до него.
Не ми се коментира тежкото, масивно шестметрово мостово съоръжение, което по обем конкорира всички елементи около себе си. Още по малко слоновете, крокодилите, конниците и подобни африкански животни.
При разговори с жители на Хисар научих, че още преди 40 години е провеждан конкурс за мост на това място и е приет вариант лека въздушна кострукция, която да не се натрапва в пространството, да не променя релефа и характера на парка.
Намирам, че не е необходимо проектиране на заведение при наличието в близост на ресторант Орфей.
Предложението за подмяна на настилка на ул. „Крепостна“ пред моста, наподобяваща римска предизвиква въпроси за останалата част на улицата, на които отговор проекта не дава.
Без коментар оставям и водните площи под моста и обяснението на проектантите, които явно не са направили необходимите проучвания за климатичните условия и водните ресурси. Даже и сега има нерешени проблеми свързани с поливането на зелените ни площи поради недостиг от вода.
Поливането със събрани повърхностни води от улици и алеи е неуместно, както технически, така и практически. Без коментар оставям и сухите фонтани в близост до „Символа на Хисар“, където ще бъдат унищожени и голяма част от зелените площи. Това ще са съоръжения, на които ще останат само дюзите.
Изграждането на амфитеатър северно от южната порта, където ще бъде отсечено голямо дърво – чинар, заради сваляне на терена с 1,5 м., а от южната страна са проектирани зелени площи и така че ще бъде премахнат паметника на поета Иван Вазов.
Ще бъде затруднен със стълбище и подхода към парка и велоалеята. Градът ни има внушителен Летен театър в паркова среда с добра акустика.
Така разработения проект напрактика обезличава историческото значение и въздействие на резервата. Насищането на подходящи и неподходящи архитектурни и паркови елементи, детски съоръжения, бускетни форми растителност, сухи фонтани в такава близост са недопустими за толкова малка площ. Смятам, че проекта несъответства на характера и стилът на града ни.
14.04.2016год. С уважение: …………………………….…
Гр. Пловдив /ланд. арх. Галина Рачева/
арх. Марина Томова
15.04.2016
До Председателя на Общински съвет
гр. Хисаря
До Кмета на Община Хисар
До Национален институт за недвижимо
културно наследство, гр. София,
ул. „Лъчезар Станчев“ №7
От арх. Марина Томова. РК Пловдив. Тел. 0898 410 280. Адрес за кореспонденция. Гр. Пловдив, ул. Атанас Каменаров №2, партер, офис №1.
Относно публично обсъждане на проектна разработка: Идеен проект на реконструкция на централна градска част и археологически резерват на гр. Хисаря.
Разгледах предоставен на сайта на Община Хисаря текстов и графичен материал.
Първо което веднага прави впечатление – проектантски екип не включва ландшафтен архитект, което съгласно действащи правила и норми, прави проекта не законосъобръзен.
Второ: след по- внимателно разглеждане на естетично добре оформена графичната част с много зелен цвят в рисунките, всъщност проектът предвижда напълно обратното – голям и необоснован обем на масивно строителство в зелени площи на града. Монолитната технологията предложена за пешеходен мост и морално и естетично устаряла, размери на пешеходна връзка събуждат подозрение на скрита пътна артерия, всичко зъздава един огромен бетонов обем доминиращ и унечтожаващ, направо смазващ автентичното пространството, същият е бутафорна реплика на древна Римска архитектура, която се остава само реплика и в крайна сметка замръсява архиологично и зелено пространство. Тенденциите на съвременната паркова архитектура предвиждат максимална прозрачна и подчертаване на естествен природен ландшафт, няма нужда да се създават повече бетонови китюци , заедно с тъмни кишета и безброй стъпала към все още автентичната среда на вашия град. Необходимо само да се подчертаят ненаща които вече ги имате. Това което предложено в този проект грубо заличава всяка автентичност, варварски уничтожава озеленено и парково пространсво.
Трето: Огромните изкуствени водни площи за които не виждам откъде да се вземат необходимите количества вода, при условие че водата в града ви е безценна да я леете без всяка функция в огромни открити огледала и фонтани. Имате ли за това становище от ОВОС и разчети на необходимите водни количества, начина на филтрирането и хлорирането им, както и пречистване преди да се върнат същите в природата. Какъв економически натиск на общински бюджет ще бъде оказан за цяло годишно поддържане на скъпи, консумиращи и замръсяващи подпочвени води съоръжения и инсталации. Може би ще има белетчета за вход към тези обществени озеленени пространства? Само заради безмислена економическа тежест би трябвало проектът да бъде отхвърлен, ако добавим към всичко това и уничтожаване на същесвуваща дървесна растителност, буквално застрояване на зелените площи и замръсяване на археологична среда с съвременни имитации, моля НЕ ГО РЕАЛИЗИРАЙТЕ.
арх. Васил Шилев, член на УС на САБ, Пловдив
15.04.201
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
ДО
ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ
НА ОБЛАСТ ПЛОВДИВ
ДО
КМЕТА НА ОБЩИНА ХИСАР
ОБРЪЩЕНИЕ
Повод за настоящото обръщение е публикуваното за обществено обсъждане на така наречения „Проект Център”, като резултат от Обществена поръчка, обявена и спечелена от Обединение „Хисар 2014” ДЗЗД през 2015г. На проектът се вижда печат от Министерството на Културата, което означава, че проектът е одобрен с или без забележки, но не е приложено становището на МК. Независимо от това, този проект предизвика гражданско недоволство и е повод инициативите на САБ – Дружество Пловдив отново да бъдат отправени към тези, които вземат решения, с цел съобразяване и приемането им в полза на бъдещото градско развитие, и опазване на ценната историческа културна и материална памет на нацията.
Съюзът на архитектите – Дружество Пловдив винаги е бил активен партньор на общински и държавни структури – като сме помагали на не една общинска администрация да намери вярното решение, като целта винаги е била проектът или идеята за него да бъде съобразена с европейските ценности, с националните традиции и с мнението на водещи специалисти в културното ни пространство, а не да бъде самостоен израз на нечие авторско его.
Дружеството има богати традиции в това партньорство. В Пловдив след проведени успешни дебати за проекти в градската естетизация, както и за нови намеси в археологична, защитена структура, като проектът за „Форум Пловдив”, Проектът за възстановяване на крепостната стена на „Небет тепе”, намесата в защитени обекти като Църквата „Св. Марина” в Пловдив и много други, от които са произлезли определени действия, спомогнали за формиране на консенсусни решения и намиране на вярното им продължение в името на града и обществото.
Предизвикали сме, организирали и сме участвали в многобройните разговори, изложби и други професионални и граждански събития за спасяване на „Тютюневия град” в Пловдив и благодарение на нашите инициативи този забележителен елемент от централната градска час беше включен в основните проекти и събития на „Пловдив-ЕСК 2019”.
Съюзът на архитектите има отговорно отношение към цялостната градска естетизация.
Като професионалисти считаме, че две неща са изначално важни и ги залагаме като принцип, който държим да се възприеме и подкрепи в бъдещата работа, а това е публичност на наличната информация и публичност на взетите решения.
По отношение на предложения проект наречен „Център” за гр. Хисаря имаме следните основни забележки, които според нас имат пагубно влиятелно върху проекта като цяло:
1. „Нов пешеходен мост” – тази структура е изцяло неприемлива в средата, в която се поставя – прекалено тежка, помпозна, чужда за характера и атмосферата на града, скъпа, ненужно голяма и с не екологично решение за местоположението си. Склуптурните композиции, каскадните водни площи, обществено обслужващите площи около съоражението, мащаба му са абсолютно неприемливи за прирордната среда, в която са поставени, вместо запазване на природния ландшафт, съхранен през последния век се представя нещо присъщо за европейския класицизъм: реплики на Двореца “Петерхоф”, „Белведере” и др., които са разрушителни за средата в Хисаря, това е бутафория, характерна за филмови студия, не за автентични, исторически селища от Подбалканската долина. Решението е непрофесионално, несъобразено със средата, несъобразено с характера, атмосферата на града, с подножието на АИР Хисар с крепостните стени от времето на Диоклециан. Такова решение за 21 век би било унищовително за имиджа на града.
2. „Парк с фонтан „Голата Жена”. Този характерен за Хисаря фонтан, запазена марка, имидж на града, разпознаваем от десетки години, авторите на проекта наричат „Голата Жена”, около които са поставени паметни плочи на националната ни гордост: Ив. Вазов, Йордан Йовков, Хайдут Генчо, ген. Тодор Марков и др., може би вперили поглед към склуптурната композиция на „Голата Жена”. Съчетаване на толкова много паметни елементи на това място създава пренасищане на пространството със символика, довеждайки изживяването до профанеене на историческите фигури като в гротескно-сатиричен водевил. Очевидно авторите считат, че колкото повече натрупат символика на едно място, толкова по-силно е въздействието им. Истинското изживяване не е резултат на количествени натрупвания, а на качествено, неподправено, искрано отношение към средата и символа.
3. Решението за амфитеатър около „Южната порта” е чуждо за средата и подвежда посетителя за налична археологична структура, която не е съществувала никога и е в дисонанс с античния урбанизъм, както и със съвременното градоустройство. Същевременно то неглежира съществуващите археологични експонати в парка в съседство. Считаме, че приоритетно трябва да се подчертае главната антична улица – cardo, която започва от Южната порта и чието трасе съвпада със сегашната улица „Ив. Вазов”, което е уникално урбанистично наслагване в периода от около 20 века. Вместо това се предлага нещо, което не само не използва наличната даденост, но по един брутален начин я унищожава. В северната си част улицата съвсем загубва характерното си пространство и придобива пейзажен характер. Това абсолютно унищожава и идеята за 20 вековно урбанистично наслагване, унищожава идеята за устойчиво развитие на града, което е най-ценното качество на историческите места, такива като Хисаря.
Освен всичо друго това решение ще създаде огромен транспортен проблем с достъпа до кв. „Миромир” със затварянето на ул. „Крепостна” и преминаването под „Южната порта”.
4. Бул. „Ив Вазов” до бул. „Хр. Ботев” –този проект е изключително опасен с идеята за частично възстановяване на Северната порта и на Първата кула, нещо което е абсолютно забранено, отречено и пагубно за АИР Хисаря. Идеята е вече отречена от професионалната ни и културна общност след дискусиите за „Небет тепе” в Пловдив и неудачните примери за подобни възстановявания на крепостни стени. Определено маркирането на Северната порта и нейното значение изисква друг, по-интелигентен подход от елементарно-бутафорния.
5. Единствените удачни решения в проекта са тези, които предлагат единствено промяна на настилката, озеленяване и напояване – тези по ул. „Ген. Тодор Марков”, ул. „Антична” и „Гладстон”, което поражда въпроса– Това ли е резултатът от този проект?
Очевидно е, че това не може да удовлетвори искането на ръководството на Община Хисаря за намиране на подходящи решения за бъдещо развитие, нещо повече – този проект ако продължи ще има огромен отрицателен ефект за града, ръководството му и извоювания имидж на курорт обърнат към природните дадености и естествената среда.
Без ясни, планирани, прозрачни, компетентни действия и процедури на администрацията, без подкрепата на професионалната общност и на обществото като цяло, резултатът може да се окаже доста различен от очакванията.
Най-доброжелателно съветваме Кмета на града да организира архитектурен конкурс (за което ще помогнем с професионна експертиза) за да се намери достойно решение за благоустройствените намерения, които подкрепяме като идея.
Единствено широко професионално жури ще определи подходящото архитектурно решение. Професионалната гилдия на архитектите иска да бъде участник, съпреживяващ и подкрепящ високите цели на града за достойното представяне пред света, за което сме сме готови за диалог по всяко време и по всеки повод.
Тракийски Свят
