Ако ти, мои читателю, мислиш, че бандит, това е метафора, позволи ми да ти напомня истинският мой учител. Това са братя Диневи. Възможно ли е някой от нас тук да стане на 21 години доларов милионер?
На 21 години аз се върнах от казармата. Помисли малко и ще разбереш някои неща. Вероятно никой не ги е бил по главата с тежки войнишки обувки.
Нито вие, мои читатели, нито аз имаме възможността да се движим с пет бултириера без намордници по ресторанти и барове, които са готови по команда да се нахвърлят върху всеки, който посмее да се приближи до братята.
Всяки една от тези машини за убийство е готова да докаже своята преданост и да работи върху скъпо платената лицензия за убийство.
В този момент братята остават за пореден път безнаказани, благодарение на родната хунта. Манияка търси поредната си жертва, намираща се някъде наблизо до него. Веднъж пролятата кръв иска нови, все по – жестоки изяви.
Бултириера, който веднъж е пробвал човешко месо и кръв, се превръща в страшен звяр и има само едно решение – да бъде унищожен.
Но ти, мой читателю, нищо не знаеш и затова симпатизираш на милата усмивка на „Йозеф Гьобелс”.
Спираме дотук, защото не говоря за белетристиката, а за публикуваните материали. Можем да затворим очи, да запушим ушите и носа си със ръцете си, и нищо да не видим, да не чуем и да не почувстваме миризмата.
Може да го направим, но това правим вече няколко десетилетия.
И това е много по – позорно от времето на социализма, защото тогава малко от нас знаеха за убийства и измами в съда и прокуратурата. Възможо тогава някой да е чувал, но истината е била дълбоко скрита и не толкова брутална.
Сега има Интернет, но нашия инфантилизъм и страх ни пречат след толкова изминали години с тази власт да погледнем истината в очите.
Просто се стахуваме и толкова! Срамуваме се и ни е стах от действителността около нас.
Продължението следва.
Владимир Захаров
