Все още имате време да отиде в музея, за да видите изложбата на Регионалния етнографски музей в Пловдив –„ АЛАФРАНГА”, която гостува в Хисаря до края на месец март 2016 година. По този повод разговарях с уредника в Етнографски музей – Пловдив. Тя е завеждащ фонд „Занаяти” – Грозделина Георгиева.
-
Колко за еспонатите, които посетителите могат да видят в Хисаря?
-
В Археологическия музей в Хисаря представяме над 130 експоната. Това е една представителна извадка от модата, която отразява този интересен стил в края на XIX и началото на XX век. Стилът „Алафранга”, който в началото се тълкува като дошъл от френски, не може да се определи като френски. Тук са всички новости, които Европа предлага по това време. Мебелите се донасят често от Австро- Унгария, в стила на роклите можем да забележим Франция или Австро- Унгария, част са от Русия, а понякога са купувани от големите цариградски пазари, където всички новости в европейската мода са пристигали бързо.
-
Тази мода от кого е приложена първо – от жените, или от мъжете?
-
От мъжете, които са научавали за архитектурата, за обзавеждане на дома. Те са хората, които притежават средствата. Те се срещат с чуждите представители и затова се обличат както европейците, защото е необичайно да идеш на една среща по тъговски въпроси с шаечните дрехи. Чувствали са се по- достойно, облечени в европейски костюм. Затова тези новости те ги прилагат навсякъде. Правят интересни къщи в стил „барок”, започват да се надпреварват за модно облекло, настъпват промени в начина на общуване и обноски. Въвеждат се приемите, вечерните соарета, носят даже специфични чужди имена. Мъжете носят на своите жени рокли, различни връхни дрехи. Но…жените както винаги изпреварват по всичко мъжете, вземат всичко в свои ръце и след време рекламните ателиета работят изцяло за нежните половинки.
-
Какво е усещането , когато човек докосва тези неща?
-
Усещането е наистина уникално, защото това са дрехи от преди век и повече. За нас е проблем да показваме всичко, защото коприната е нещо красиво и специално. Затова тази изложба е уникална, защото малко музеи в страната притежават такава естетска мода.
-
А на колко години е най- старият модел?
-
Имаме от края на XVII век, но не са годни за експониране. Работим в сферата да правим копие на тези неща. Миналата година една модна агенция, която шие дамско облекло, направи пълно копие на една от роклите. Не намерихме плат в България и се наложи да го поръчаме от Италия. И после от ателието ни казаха, че по- сложен модел рокля не са шили. Наложи се да направят кройка и не можете да си представите какви тайни са скрити в една женска дреха от края на XIX век.
-
Само от пловдивските кокони ли сте събирали тези експонати, или от цялата страна?
-
От пловдивските кокони, защото Пловдив е от градовете, които за първи път въвеждат тази градска мода. Иречек пише, че в София все още са ходели в шаечени дрехи и с калпаци на главите. В Пловдив е събран целият градски елит и не можеш да разбереш като попаднеш на един виенски бал, дали си във Виена, или в центъра на Филибето.
-
Пловдив – културна столица на Европа. Как Етнографският музей в Пловдив се подготвя за това?
-
Новото е гостуването на много изложби в чужбива.
-
Да кажете нещо на хисарчани?
-
Надявам се всеки да отиде да види стила „Алафранга”, да се докосне до една минала епоха, до този нежен романтичен порив на българина да взема и да усъвъшенства стила, за да стане още по- красив.
-
Благодаря ви!
Разговора води Ирина Кирилова
