март 6, 2016

ELEMENTARY SUMERIAN GLOSSARY/част 3/

Автор: admin Няма коментари

ĝá – shed, barn, enclosure (or the like) – сменям, меня; обор; ограда

ĜÁ-dub-ba – (a high-ranking official in civil and temple administrations) (šandabakku) – виш цивилен и храмов чиновник

ĝá-e, ĝe26-e I – ego – его, моето аз

ĝá-la – dag/tag4 – to stop, leave off work, cease – спирам, напускам работа, прекъсване, край

ĝál – to exist, be present; to cause to be, produce, provide – съществувам, присъствам, причина да бъда, показвам,грижа се

ĝál – tag4 – to open (often elliptically just ĝál) – отварям

ĝalga – thought, mind, understanding; counsel – мисъл, ум,разум, интелект, разбиране; съвещание, мнение

ĝanba – market price, value – пазарна цена, стойност

ĝanun, ĝá-nun – storehouse, warehouse – склад, магазия

ĝar – to put, place, set, situate; to set up, establish; to put down, restrain, oppress, stop; to set aside; to plate, inlay – слагам, турям,място,поставям,разполагам;стойка,план,установявам;слагам долу,задържам,потискам,спирам,инкрустирам

ĜAR.DU → nindan

ĝarza – (divine) rite, ordinance (cf. biluda) – (свещен) ритуал, декрет, наредба

ĝen – ordinary (quality) – обикновено / нормално (качество)

ĝéš(d) – sixty – шестдесет (60)

ĝéš-u – seventy; six hundred (?) – седемдесет (70) ———————————————р.22 ĝešpa(ĜIŠ.ŠUB) – javelin (conventionally “throw-stick”) – копие (за хвърляне) (“throw-stick” = тръ-стик/а/ ???) ĝeštin – grape; wine(?) – грозде, вино (ĝeštin.nana – богинята Лоза); tin – ‘wine’. ? ĝeš ?- „познание”? ĝeštin-bil-lá – vinegar (lit. spoiled wine, see pe-el-lá) – оцет /сбъркано вино (bil-lá ≈ bil-gá ?)

ĝeštin-HÁD – raisin (read probably –àh) – стафида, сухо грозде

ĝeštu(g)1-3 – ear; intelligence, mind, understanding, reason – ухо, интелект, познание, причина, основа

ĝéštu(g) – a5 – to listen, to pay attention to – слушам, внимавам (ug-а ≈ ух-о ???) JJJ

ĝéštu-bad – wide wisdom – широки/”укрепени” познания

ĝéštu – ĝar – to pay attention to, pay heed to, listen to – вслушвам се

ĝéštu – gub – to decide to do, plan – решавам да правя

ĝi6 – night (see also gíg and ku10) – нощ

ĝi6-MAŠ → ĝi6-sa9

ĝi6-pàr, ĝi6-par4, ĝiparx (KISAL) – residence of the high priest(ess)	– жилище на великя жрец	(ĝipar ≈ hipar ???)
ĝi6-sa9(MAŠ) – midnight – среднощ. полунощ
ĝi6-ù-na, ĝi6-un-na – midnight, night – полунощ, вечер
gišĝidri, ĝidru – sceptre – скиптър
ĝin → du
ĝír – to flash (cf. nim – ĝír) – припламвам, озарявам
ĝír, ĝíri – knife, dagger – нож, кама, кинжал
ĝír(-tab) – scorpion – скорпион
ĝír-lá – butcher – касапин, месар

ĝìr, ĝìri (also ĝír in Gudea !!!) – foot; path, way; conveying/ routing official, “via” (in Ur III) – (може да е език ЛУЛУБУ?)

ходило, стъпало; пътека, път, шосе; возя, превозвам / официален разгром, …

ĝìr – dab5 – to take the road, follow the path – вземам пътя, следвам пътеката

ĝìr – du11 – to use the foot (hapax in Gilgameš and Enkidu) -„ползвам си ходилата” (само веднаж в „Билгамеш и Енкиду”)

ĝìr – ĝar – to step, tread upon; to prepare the way, make possible – стъпвам, тъпча, правя път/ека/

ĝìr – gub – to step in/into, set foot on/in; to stand there – крачка в/към, сложи стъпка на/в, стой там

ĝìr-kúr – dab5 – to take a wrong path,an unfamiliar path;to leave,abandon-вземам грешна пътека, непозната пътека;сбогувам

ĝìr-lam – a small basket or container for fruits, eggs, fish – малка кошница или съд за плодове, яйца, риба

ĝìr-pad-rá – bone – кости, кокали

ĝìr-saga11(KIN) – du11 – to trample under foot, crush – газя, стъпквам тежко

ĝìr-sè -ga – domestic servant, menial – домашен помошник, слуга

ĝìri – ús – to step on, tread on – настъпвам, стъпвам, тъпча

ĝìri – zé-er – to slip – хлъзгам се, подхлъзвам, изплъзвам

ĝiskim – sign, mark; signal (Ur III) – знак, белег, символ; белег, печат; сигнал

ĝiskim-ti – trust, trusted – доверие, вяра, упование

ĝissu(n) (ĝizzu(n)) – shade, shadow; protection (reading with /ĝ/ is not completely secure) – сянка, полумрак,предпазване

ĝiš – tree; wood, timber, piece of wood, log; yoke (some read ĝeš) – строително дърво, цепеник; ярем, хомот ĝiš – bar → ka-aš – bar – пръчка, прът

ĝiš-búr – snare, trap – примка, капан, клопка

ĝiš – dù – to bring an offering – нося дарение, жертвоприношение

ĝiš-gana, ĝiš-gan-na – wooden pestle; (door) bolt, bar – чукало /на хаван/, мандало, преграда /за врата/

ĝiš-gi – canebrake, reed thicket – тръстико-тресавище, тръстиков гъсталак —————————————– р.23 ĝiš-gi-na, ĝiš-gin7(-na) – warp-beam of a loom; (a writing for ĝiš-gana) – основа за стан (тъкачен),

ĝiš-gíd-da – spear, lance – копие, пика

ĝiš-gú – neckstock (cf. gú ĝiš – ĝar/ĝál) – дървена врато-окова, тумрук

ĝiš-gù-di (or gišgù-di ?) – lute(?); musical instrument in general(?) –лютня; муз. инструмент въобще – а защо не гъдулката на Гуди Гудев от Котел, добре известен народен певец!!!) – ПОРАЗИТЕЛНО!!!

ĝiš-ĝìr – foot fetters (kurşû) – окови на краката

ĝiš-hé – firmament, vault of heaven – небесна твърд, небесен купол

ĝiš – hur / ĝiš-hur – to incise, draw, make a plan or drawing – врязвам, рисувам

ĝiš-ká-na(-k) – door-frame (giškanakku) – вратна рамка

ĝiš – kéš – to dam, block a watercourse – бент, язовирна стена – (ДАМба -/рус./)

ĝiš-kéš-da – wier(?), dam – язовир, бент

ĝiš-kíĝ-ti – handiwork; craftsman – занаятчия, майстор

ĝiš-nú or gišgešnù(NÚ) – bed – линия, баласт, фундамент; плат; лягам си

ĝiš-nu11 → ĝišnux(NU11), ĝišĝišnux

na4ĝiš-nu11-gal, na4nu11-gal – alabaster (alternative ĝišnux(NU11), ĝišĝišnux , ĝišĝišnuxgal) – ваза за парфюм; фин гипс за статуи

ĝiš – ra – to strike, hit, beat upon; to thresh – удрям, блъскам, пребивам

ĝiš-rín – balance, scales (gišrinnu) – везна, теглилка; баланс; блюда от везна

ĜIŠ.RU → ĝešpa, gišilar

ĝiš-šu – manacles, handcuffs – окови, оковавам, белезници

GIŠ.ŠUB → gišilar

ĝiš – šub – to cast lots – хвърлям жребий

ĝiš-šub(-ba) – lot; share – жребий, дял

ĝiš – tag – to sacrifice – жертвоприношение

ĝiš – tuku – to listen to, hear; to heed, obey – слушам, чувам, вслушвам се, подчинявам се

ĝiš-ùr (reads ĝišĝušur) – roof beam, rafter (> gušūru) – таванска греда /наклонена/

ĝiš-zi(-da) – (side) wall – стена, зид

ĝìš – penis – пенис

ĝìš – dù – to “insert the penis,” copulate, mate; ĝìš – du11 to “do the penis,” copulate – чифтосвам

ĝišbun, ĝišbunx(KI.KAŠ) – banquet, feast, party – банкет, празник, компания, забава

ĝišgal (astral) – station(?) (manzāzu) – място, позиция, пункт, станция

gišĝišimmar → gišnimbar

ĝišnux(NU11), ĝišĝišnux (or ĝiš-nu11) – light (nūru) – светлина, видело

ĝitlam, nitadam (MI2.US2.DAM) – husband; spouse – съпруг, брачен партньор

ĝizzal – attention – внимание, грижа, обслужване

ĝizzal – a5 – to pay attention to, attend, heed – обръщам внимание на, внимавам, предпазливост, грижа

ĝuruš – (young) man; able man, adult male worker, labourer; male serf (eţlu) – крепостник (в Шумер крепостни?) = роб

ha-la – share, portion (see hal) – споделям, част —————————————–р.24

ha-lam – to be lost, forgotten; to destroy, annihilate – загубен, изчезнал, забравен, разрушавам, изтребвам

ha(z), ha-za, ha-ha(-za) – to hold fast to,retain;to grasp,understand – говея, запазвам, задържам; хващам, стискам; разбирам

gišha-lu-úb – oak – дъб

ha-luh → hu-luh – т.е. ha = hu, което е важно: hu.lu = ha.lu

gišha-šu-úr – (a type of cypress) – кипарис

ha-za-núm – mayor – кмет

uruduha-zi(-in) – axe – брадва

habrud(a) (wr. LAGARxU, DU6xU, KIxU) – hole, burrow (hurru) – дупка /в земята; ровя, задълбочавам се

hád (cultically) – pure – чист, незамърсен, чистокръвен, непокварен, същински

HÁD – dry, dried (reading probably àh) – сух, изсъхнал, пресъхнал, изсушен

hal, ha(l), hal-ha, ha-la – to divide, apportion, allot – деля,разделям,споделям,раздвоявам;възлагам, отпускам,разпределям

hal-hal – fast-flowing – бързо прииждане, бързо разливане

har, har-har – ring, bracelet; coil, spiral – пръстен, халка, гривна (но и белезници!), навивам, спирала

HAR-gud → mur-gu4

gišhar-har – (a stringed instrument) – струнен инструмент

HAR-ra → ur5(-ra) – боен вик: ХУР! или УРА – и до ден днешен

har-ra-an (harrānu) – road, highway – път, шосе, главен път Х/КАРАН?

HAR-tud – (a kind of domestic servant) (read probably àr-dú) – вид домашен прислужник

Harub (DAG+KISIM5xU2.GIR2) – carob – рожков

haš, ha-aš – to cut, split open – режа, отрязвам, сека; разцепвам, раздвоявам

haš(-a) (haš-ša4) – broken, crippled (limb) – счупен, сакат (крайник)

haš4, háš – thigh – бедро

gišhašhur – apple (tree, wood, fruit) – ябълка (дърво, дървесина, плод)

hé-àm, hé-a – Let it be (so)! (interjection,verbal,substantive;cf. hé-àm – du11 – to accede to, approve) – възкачвам се, одобрявам

hé-du7 – distinguished (in appearance), ornament – виден, изтъкнат, изящен (на вид); украшение, декорация

HE2-du7 (read perhaps gan-du7) – architrave – орнамент, напречна греда над врата/прозорец

hé-ĝál – abundance, prosperity – обилие, богатство, преуспяване

hé-nun, hi-nun – abundant, luxuriant; abundance – обилен, богат, изобилен. Важно: hé = hi

hi – to mix – смесвам, разбърквам

hi-li (female) – sexual charm, allure, appeal; ripeness, physical prime; luxuriance; wig – привлича, харесва; съвършен; перука

gišHU (In Gudea Statue) – a container; (Akk. loan is-hu – “string” of fruits?) – резервуар; съндък

hu-luh. huluh, ha-luh – to tremble, be afraid; to be fearsome; to scare, frighten – треперя, страхува, ужасен, плаша, стресвам

HU-ri(2)-in → u11-ri-in

hu-ru(-um) – dolt, bungler, idiot, inferior – глупак, некадърник, посредствен

húb, hub – to heap up; to smite, destroy – трупам; блъскам; руша

húb – sar – to run – бягам, тичам

huĝ (still written hun) – to hire; to be calm,soothed,quieted; to be well-disposed toward – наемам; утихвам; истина, тих, нрав

hul – to ruin, damage, destroy – разрушавам, повреждам, срутвам

hul(-a) – evil, bad; adv. еvilly – лош, зъл,

hul-bé, hul-bi-šè – evilly, miserably – проваляне (пълно)

hul-ĝál – evil, evildoer – престъпник, злодей

hul – gig – to hate, dislike – мразя, ненавиждам, не харесва, не обичам ——————————— р.25

hul-gig – hatred, hostility – омраза, ненавист, враждебност

hul – ti – to dwell in wretchedness; to be spoiled – посояно мисля за нещастието; развалям, повреждам

HÚLmušen → bibramušen

húl – to rejoice, delight in, be happy – радвам се, веселя се, наслаждавам се, щаслив съм

húl(-la) – happy, joyous; joy – щаслив, доволен, радостен; удоволствие

húl-bi-šè, húl-la-bé, húl-la-e – happily, joyfully – пълно удовлетворен

hun → huĝ

hur – to scratch; to incise, draw – драскам, врязвам, издълбавам, чертая

hur, hur-ru-um – hole in the ground, cave – дупка в земята, пещера (хурити – пещерняци?)

HUR → àr, har, kikken, mur, ur5 (хар-ан – небесната пещера ?)

hur-ru-um – cave – пещера

hur-saĝ – mountain range, highlands, foothills, mountains – планинска област, високогорие, предхълмие, планина

hur-saĝ-galam-ma – stepped, storied mountain (the ziggurrat in Ur or Nippur) – легендарна планина

huš – fierce, furious, terrifying, terrible; fiery, red-yellow – пламенен, яростен, ужасяващ; пламтящ, оранж

i, i-i (by-form of è) – to sprout, come forth; to praise – никна, наддигам; хваля

i-bí, ì-bí – smoke (qutru) – пушек, дим

úi-li-nu-uš – (a plant) – растение

i-lu – cry; wail, lament; song – вик; ридая, вия; песен

i-lu – du11 – to perform, intone an i-lu (cf. ulù-di – lament singer) – изпълнявам, запявам; оплакващ певец

i-lu-lam-ma (herder’s) – work-song – (овчарска) работна-песен

i-lu-šà-ga – heart-felt song – сърцераздерателна песен

i-ne-eš → ì-ne-éš

giši/ì-ri9-na – root – корен (i.ri.na bul.gar – българско-племенен корен ?)?

i-si-iš – laughter, delight; derisive laughter, derision; wailing, grief – гръмогласен смях; присмехулен; ридаещ, мъка

i-si-iš – ĝar – to afflict with grief, deride(?) – ридаещ от мъка; осмивам, иронизирам

i-si-iš – lá – to be full of laughter, delight; to suffer derision; to be be afflicted with worries – ридаещ; обезпокоен

i-ti → iti6

i-dutu – cry or appeal for justice – вик или апел за правосъдие

i-zi – (flood-)wave, swells – (потопна) вълна, набъбвам

i-zi, iz-zi – wall (of a building); fence (cf. ĝiš-zi) – стена, зид; ограда

ì, ìa – oil; fat, tallow; butter – /течно/масло, мазнина, лой; масло

ì-áb-a – butterfat – мазно масло

ì-bí-za – financial loss – финансова загуба

ì-du10(-ga) – fine, sweet-smelling oil – финно, масло (течно) със сладък вкус

ì-gi4-in-zu, igi-zu – as if, as though – какъв ако; дори ако

ì-ĝiš – vegetable oil; sesame oil – масло (течно) от сезам

ì-hi-nun-na – precious oil – префинено/рафинирано масло

ì-ir-a – perfumed, scented oil – ароматно масло

ì-li – fine(st) oil – най-финно масло

ì-ne-éš/eš, i-ne-éš, ne-éš (ne-šè), e-ne-éš – now, finally – сега, крайно

ì-nun(-na) – (clarified) butter, ghee – (пречистено) масло, течен маслен остатък от топено краве масло (Индия)

(lú)ì-rá-rá – perfumer, ointment mixer (muraqqû) – мазила смесител

ì-šáh – pork-fat, ì-šáhpork-fat, lard – свинска мас ——————————————р.26 ì-šim – aromatic oil, perfumed oil – ароматно масло, напарфюмено масло

ì-šub → gišù-šubì-ti → iti6

ì-udu – sheep-fat, tallow (ePSD now reads libx) (lipû) – лой. мас

i7(d) ( íd) – river, canal, channel – река, канал – (Фантастика! Не е ли lown word от траките-фриги – „вода”?) (ID.A)

i7-ki-sur-ra(-k) – boundary canal – граничен канал

i7-lú-ru-gú – ordeal-river (often divinized) – река на божия съд (често обожествявана)

ía, í – five – пет

íb – waist, hips, loins – талия, кръст; бедро, хълбок, ханш, слабини ?иб.а = сперма в слабините?

íb – anger, rage, fury – гняв, яд, ярост, бяс

íb-lá – belt – колан, пояс (гр. Иб-ла=Еб.ла = „пояс”???)

-íb/ib-ra-aš → -braš

ibila, i-bí-la – heir – наследник

i7idigna – the Tigris – р.Тигър

idim – spring, underground waters – скачам, изкачам, бликвам; извор, подземна вода; подбуда, пролет

idim – fierce, wild – свиреп, жесток, див

gišig – door – врата, вход

igi = eye; sight, vision, view; face, countenance; front – око, зрение, вид, лице, изражение, …

igi-a – gub → gub

igi-a – sa6 – to be favored, pleasing in the eyes of someone – благосклонен, приятен за очите на някой си

igi – bar – to look at, gaze at, regard – …, втренчен, гледам / намирам

igi(-šè) – du – to go at the fore, precede – на челно място / отпред, предшества

igi-du – one who precedes, goes at the fore, harbinger, herald(?) (ālik mahri) (cf. palil and igištu) – предвестник, вървящ отпред, предвестник, глашатай

IGI.DU → igištu – глашатай

igi – du8 – to see, look at; to experience – виждам, гледам, преглеждам, разбирам, изглеждам, вглеждам се; преживявам

igi-ésir – (a kind of bitumen, perhaps “surface crude bitumen”) (pan ittî) – вид битум/асфалт („с груба повърхност”)

igi – ĝál – to see, look upon, look into; to comprehend – виждам,…, разбирам / схващам, взхищавам се

igi-ĝál – outlook, view; comprehension, intelligence, wisdom; wise person – переспектива, становише, поглед; схващане, становише; интелект, мъдрост, разумна личност

igi – ĝar – to regard, gaze at; to confront, face- гледам / наблюдавам, вторачвам се, стоя срещу, лице

IGI.GAR → kur7

igi – gid2 – to look angrily at (nekelmû) – гледам сърдито / ядосано

igi – íl – to raise the eyes toward, look towards, regard – гледам напред, внимавам /занапред/

igi – kár – to inspect, examine – преглеждам, разследвам, изпитеам, проучвам

igi – lib/lib4(IGI) – to be sleepless – безсънен, буден

igi-niĝin-na-ka – in the twinkle of an eye – мигам бързоgi-nim – upper (land); above – горна (страна), над

igi-nu-du8 – (in Pre-Sarg. Lagash, menial workers who could be bought and sold) – черноработник (купуван и продаван)

igi-NUM-ĝál – (a fraction, e.g. igi-3-ĝál – one third) – третина

igi – ri – to set eyes upon, gaze at – вторачвам се

igi – saĝ5 – to examine, check; to select (nasāqu, bêru) – изпитвам, проучвам, проверка, оценка; избирам, посбирам

igi – sè(g) – to look at, inspect – присъждам, проверявам

igi-šè – before, in(to) the presence of; (often in the phrases igi PN-ak-šè or igi-PRONOUN-šè) – преди, в присъствие на

igi-te-en – meshes of a net – бримка на мрежа

igi-tur – gíd – to sneer at, distain – подигравам, присмивам се

igi-zu → i-gi4-in-zu

igištu (IGI.DU) – foremost (ašarēdu) (< igi-šè-du) – пръв, челен ——————————————— р.27

iku – (an area measure = 1/18 bùr = 100 sar = ca. 3,528 м2) – мярка за повърхност / площ:

íl – to lift, raise, bear, carry; to bear (fig.), endure – повдигам се, всигам, нося, нося (фигур.); трая, оставам

ÍL(-ĝá) → ga6(ĝ)

gišíldag – poplar – топола

íldag, ildag4 – poplar(?) (ildakku, adaru) – вид топола?

íldu(m) (	IGI.NAGAR.BU
gišilar(ŠUB	), illar	,	illuru
ilimmu – nine	– девет (

) – clan – род, племе

– throw-stick, spear, or javelin – хвърлям копие

im – clay, earth (as building material); tablet – глина, земя (като стрителен материал)

im – wind (can also be read → tum9, tumu, tu15(m)) –

im – rain (probably to be read šeg7) – вали (дъжд), лее се

im(-ma) – previous year (later written mu-im-ma, cf. šaddagda) – миналата година

IM.A – rainstorm – дъждовна буря

im-babbar, im-bábbar – gypsum (gaşşu) – гипс

im-dub → in-dub

im-dù-a, im-du8-a – mud-brick wall, adobe wall (pitiqtu) – стена от тинести-тухли (кирпичи); стена тип адобе

im-du8 – dew – капка пот, сълза (цената на кирпича!) (Дали хората 12,000 г ВС са правели кирпичи?)

IM.DUGUD→ muru9

IM.DUGUDmušen→ anzumušen

im-gíd-da – long tablet, one-column tablet – дълъг таблет, едниколонен таблет

IM.MImušen → ánzumušen

im-mir/mer (or better tum9-mir) – north wind – северен вятър

im-ri-a, im-ru-a – clan, family, kin – род, семейство, роднини

im-šu(-k) – “hand-tablet” (a type of tablet or writing exercise, a paragraph or extract?) – ръчен таблет, за упражнение

im-šu-rin(-na) – oven; brazier(?) – фурна, пещ; мангал

im-tuku4 – buffeting wind – вибриращ вятър

im-u18-lu, im-ulù – south wind – южен вятър

ím – strange, alien, other – чужд, непознат, чуждестранен, друг

imĝaĝa1-3 → ZÍZ.AN (!!!)

imin – seven; “many, all” (poetic) (now reads umin) – седем, много, всички (Хора, които боравят с големи числа!?)

(Явно шумерският език е по време многопластов – не са разделени хилядолетни периоди!)

in – straw, chaff (cf. in-nu) – слама, плява

in – insult, taunt, invective (pištu) – обиждам, дразня, хули, ругатни, псувни

in – a5 – to insult, abuse – оскърбявам, злоупотребявам

in-dì(TI), in-di – road, course, way – път, курс

in-dub(-ba), im-dub – (heap of earth serving as a boundary marker) (pilku) – купчина пръст като земен маркер

n – dub – to define a district (probably a back-formation from in-dub) (palāku) – определям район

in(-šè) – dúb – to hurl (as) an insult, insult – хвърлям, мятам обида / оскърбление

in-nin(9) – lady, mistress – дама, господарка / повелителка

in-nu, in-u – straw (cf. in) – слама

in-nu-ha – (a kind of	barley	) – вид ечемик
dinanna(-k) – goddess of passion, love and war, city-goddess of Uruk – богинята на страстта, любовта и войната на Урук

inim (or enim) – word; matter, affair – дума, материя, въпрос

inim – bal – to exchange words, converse, have a dialogue; to interpret – обменям думи, говоря, тълкувам ———- р.28

inim – du11 – to say, speak, tell – казва, говоря, разказвам

inim-ĝál-la – legal claim – правно изискване / твърдене

inim – ĝar – to put a matter (to someone, for judgment), raise a legal claim, sue, litigate – слагам нещо, искам, оспорвам

inim-ĝar – legal claim, complaint; oracular utterance (алсо read i5-ĝar > Akk. egirrû) – искам, оплаквам се, оракулна реч

inim – gi(n) – to confirm, make firm, guarantee – подкрепям, втвърдявам, гарантирам

inim – gi4 – to answer, repond; to revoke – отговарям, отменям

inim-inim-ma – incantation; counsel(?) – заклинание, магия; съвещание?

inim – kúr – to (try to) alter the words; to vindicate, go back to court concerning – меня думите, браня, оправдавам, ,…

inim-ma – sè(g) – to inspire, encourage(?); to put into words or concepts, plan out – внушавам, насърчавам, планирам

ir – smell, scent, fragrance – мирис, парфюм, ухание / аромат

ir-nun – princely fragrance; perfume – „княжеско ухание”, благовоние, владетелски парфюм

ir – si-im – to smell, sniff – помирисвам, смръквам

ír→ ér (í → é като правило?) (Ериду = Ириду)

ìr, ir11, arad, árad (ardu) – male slave, servant – мъжки роб, прислужник

ir7 (KASKAL)mušen uršānu– – dove – гълъбче, compare ir7-saĝmušen – wild pigeon(?) – див гълъб

iri(URU) → uru

irigal (or urugal) – netherworld; grave (poetic) – долния свят; гроб

gišísimu, ìsimu – sprout, shoot – никна, израствам, стрелям

and dune (	bāşu	); (previously: mountain, mountainous country) – пясъчна дюна; /преди/	планина, планинска страна
*bāşu*		– не идва ли от bu.su? Може да е от пра-старо време, когато тук са били племената СУ!?	Не е ли
оттук и името на град Киш (ki.iš – планинска земя!? От къде са дошли ки.ен.гир-ите?)