ELEMENTARY SUMERIAN GLOSSARY/част 3/

Ĝ

ĝá  – shed, barn, enclosure (or the like)         – сменям, меня; обор; ограда

ĜÁ-dub-ba   – (a high-ranking official in civil and temple administrations) (šandabakku)  – виш цивилен и храмов чиновник

ĝá-e, ĝe26-e I –  ego   – его, моето аз

ĝá-la – dag/tag4 – to stop, leave off work, cease   – спирам, напускам работа, прекъсване, край

ĝál  – to exist, be present; to cause to be, produce, provide – съществувам, присъствам, причина да бъда, показвам,грижа се

ĝál – tag4  – to open (often elliptically just ĝál)   – отварям

ĝalga   – thought, mind, understanding; counsel   – мисъл, ум,разум, интелект, разбиране; съвещание, мнение

ĝanba – market price, value   – пазарна цена, стойност

ĝanun, ĝá-nun   – storehouse, warehouse  – склад, магазия

ĝar – to put, place, set, situate; to set up, establish; to put down, restrain, oppress, stop; to set aside; to plate, inlay    – слагам, турям,място,поставям,разполагам;стойка,план,установявам;слагам долу,задържам,потискам,спирам,инкрустирам

ĜAR.DU → nindan

ĝarza   – (divine) rite, ordinance (cf. biluda)   – (свещен) ритуал, декрет, наредба

ĝen  – ordinary (quality)   – обикновено / нормално (качество)

 ĝéš(d)   – sixty   – шестдесет (60)

ĝéš-u   – seventy; six hundred (?)    – седемдесет (70)                        ———————————————р.22 ĝešpa(ĜIŠ.ŠUB)   – javelin (conventionally “throw-stick”)      – копие (за хвърляне)  (“throw-stick” = тръ-стик/а/ ???) ĝeštin  – grape; wine(?)    – грозде, вино                   (ĝeštin.nana – богинята Лоза);  tin –  ‘wine’.  ? ĝeš ?- „познание”? ĝeštin-bil-lá –  vinegar (lit. spoiled wine, see pe-el-lá)    – оцет /сбъркано вино (bil-lá ≈ bil-gá ?)

ĝeštin-HÁD   – raisin (read probably –àh)     – стафида, сухо грозде

ĝeštu(g)1-3  – ear; intelligence, mind, understanding, reason       – ухо, интелект, познание, причина, основа

ĝéštu(g) – a5   – to listen, to pay attention to   – слушам, внимавам         (ug-а ≈  ух-о ???) JJJ

ĝéštu-bad   – wide wisdom   – широки/”укрепени” познания

ĝéštu – ĝar –  to pay attention to, pay heed to, listen to    – вслушвам се

ĝéštu – gub  – to decide to do, plan   – решавам да правя

ĝi6     – night (see also gíg and ku10)    – нощ

ĝi6-MAŠ → ĝi6-sa9

ĝi6-pàr, ĝi6-par4, ĝiparx (KISAL)  – residence of the high priest(ess)	– жилище на великя жрец	(ĝipar ≈  hipar ???)
ĝi6-sa9(MAŠ)  – midnight   – среднощ. полунощ
ĝi6-ù-na, ĝi6-un-na   – midnight, night   – полунощ, вечер
gišĝidri, ĝidru  – sceptre   – скиптър
ĝin → du
ĝír   – to flash (cf. nim – ĝír)  – припламвам, озарявам
ĝír, ĝíri  – knife, dagger   – нож, кама, кинжал
ĝír(-tab)   –  scorpion   – скорпион
ĝír-lá  – butcher  – касапин, месар

ĝìr, ĝìri (also ĝír in Gudea !!!)  – foot; path, way; conveying/ routing official, “via” (in Ur III) – (може да е език ЛУЛУБУ?)

ходило, стъпало; пътека, път, шосе; возя, превозвам / официален разгром, …

ĝìr – dab5  – to take the road, follow the path   – вземам пътя, следвам пътеката

ĝìr – du11    – to use the foot (hapax in Gilgameš and Enkidu)   -„ползвам си ходилата” (само веднаж в „Билгамеш и Енкиду”)

ĝìr – ĝar   – to step, tread upon; to prepare the way, make possible    – стъпвам, тъпча, правя път/ека/

ĝìr – gub   – to step in/into, set foot on/in; to stand there  – крачка в/към, сложи стъпка на/в, стой там

ĝìr-kúr – dab5    – to take a wrong path,an unfamiliar path;to leave,abandon-вземам грешна пътека, непозната пътека;сбогувам

ĝìr-lam – a small basket or container for fruits, eggs, fish   – малка кошница или съд за плодове, яйца, риба

ĝìr-pad-rá  – bone   – кости, кокали

ĝìr-saga11(KIN) – du11  – to trample under foot, crush –   газя, стъпквам тежко

 ĝìr-sè -ga  – domestic servant, menial        – домашен помошник, слуга

ĝìri – ús   – to step on, tread on   – настъпвам, стъпвам, тъпча

ĝìri – zé-er   – to slip  – хлъзгам се, подхлъзвам, изплъзвам

ĝiskim   – sign, mark; signal (Ur III)   – знак, белег, символ; белег, печат; сигнал

ĝiskim-ti   – trust, trusted  – доверие, вяра, упование

ĝissu(n) (ĝizzu(n))   – shade, shadow; protection (reading with /ĝ/ is not completely secure) – сянка, полумрак,предпазване

ĝiš   – tree; wood, timber, piece of wood, log; yoke (some read ĝeš)    – строително дърво, цепеник; ярем, хомот ĝiš – bar → ka-aš – bar   – пръчка, прът

ĝiš-búr   – snare, trap    – примка, капан, клопка

ĝiš – dù  – to bring an offering   – нося дарение, жертвоприношение

ĝiš-gana, ĝiš-gan-na   – wooden pestle; (door) bolt, bar    – чукало /на хаван/, мандало, преграда /за врата/

ĝiš-gi   – canebrake, reed thicket      – тръстико-тресавище, тръстиков гъсталак  —————————————– р.23 ĝiš-gi-na, ĝiš-gin7(-na)  – warp-beam of a loom; (a writing for ĝiš-gana)  – основа за стан (тъкачен),

ĝiš-gíd-da   – spear, lance  – копие, пика

ĝiš-gú   – neckstock (cf. gú ĝiš – ĝar/ĝál)    – дървена врато-окова, тумрук

ĝiš-gù-di (or gišgù-di ?)  – lute(?); musical instrument in general(?) –лютня; муз. инструмент въобще   –    а защо не гъдулката на Гуди Гудев от Котел, добре известен народен певец!!!) – ПОРАЗИТЕЛНО!!!

ĝiš-ĝìr  – foot fetters (kurşû)   – окови на краката

ĝiš-hé  – firmament, vault of heaven   – небесна твърд, небесен купол

ĝiš – hur / ĝiš-hur   – to incise, draw, make a plan or drawing  – врязвам, рисувам

ĝiš-ká-na(-k)   – door-frame (giškanakku)     – вратна рамка

ĝiš – kéš  – to dam, block a watercourse  – бент, язовирна стена          – (ДАМба -/рус./)

ĝiš-kéš-da   – wier(?), dam  –    язовир, бент

ĝiš-kíĝ-ti   – handiwork; craftsman  – занаятчия, майстор

ĝiš-nú or gišgešnù(NÚ)  – bed   – линия, баласт, фундамент; плат; лягам си

ĝiš-nu11 → ĝišnux(NU11), ĝišĝišnux

na4ĝiš-nu11-gal, na4nu11-gal  – alabaster (alternative ĝišnux(NU11), ĝišĝišnux , ĝišĝišnuxgal) – ваза за парфюм; фин гипс за статуи

ĝiš – ra  – to strike, hit, beat upon; to thresh  – удрям, блъскам, пребивам

ĝiš-rín  – balance, scales (gišrinnu)  – везна, теглилка; баланс; блюда от везна

ĜIŠ.RU → ĝešpa, gišilar

ĝiš-šu  – manacles, handcuffs   – окови, оковавам, белезници

GIŠ.ŠUB → gišilar

ĝiš – šub  – to cast lots      – хвърлям жребий

ĝiš-šub(-ba)   – lot; share  – жребий, дял

ĝiš – tag   – to sacrifice      – жертвоприношение

ĝiš – tuku  – to listen to, hear; to heed, obey – слушам, чувам, вслушвам се, подчинявам се

ĝiš-ùr (reads ĝišĝušur) – roof beam, rafter (> gušūru)    – таванска греда /наклонена/

ĝiš-zi(-da)  – (side) wall   – стена, зид

ĝìš  – penis  – пенис

ĝìš – dù  – to “insert the penis,” copulate, mate;  ĝìš – du11 to “do the penis,” copulate  –  чифтосвам

ĝišbun, ĝišbunx(KI.KAŠ) – banquet, feast, party   – банкет, празник, компания, забава

ĝišgal (astral)   – station(?) (manzāzu)  – място, позиция, пункт, станция

gišĝišimmar → gišnimbar

ĝišnux(NU11), ĝišĝišnux (or ĝiš-nu11)  – light (nūru)  – светлина, видело

ĝitlam, nitadam (MI2.US2.DAM)  – husband; spouse   – съпруг, брачен партньор

ĝizzal   – attention    – внимание, грижа, обслужване

ĝizzal – a5  – to pay attention to, attend, heed   – обръщам внимание на, внимавам, предпазливост, грижа

ĝuruš  – (young) man; able man, adult male worker, labourer; male serf (eţlu)   – крепостник   (в Шумер крепостни?) = роб

H

ha-la  – share, portion (see hal)       – споделям, част                                  —————————————–р.24

ha-lam  – to be lost, forgotten; to destroy, annihilate   – загубен, изчезнал, забравен, разрушавам, изтребвам

ha(z), ha-za, ha-ha(-za) – to hold fast to,retain;to grasp,understand – говея, запазвам, задържам; хващам, стискам; разбирам

gišha-lu-úb   – oak   – дъб

ha-luh → hu-luh   –  т.е. ha = hu, което е важно: hu.lu = ha.lu

gišha-šu-úr   – (a type of cypress)      – кипарис

ha-za-núm  – mayor    –  кмет

uruduha-zi(-in)  – axe   – брадва

habrud(a) (wr. LAGARxU, DU6xU, KIxU)   – hole, burrow (hurru)    – дупка /в земята; ровя, задълбочавам се

hád (cultically)   – pure  – чист, незамърсен, чистокръвен, непокварен, същински

HÁD   – dry, dried (reading probably àh)   – сух, изсъхнал, пресъхнал, изсушен

hal, ha(l), hal-ha, ha-la – to divide, apportion, allot – деля,разделям,споделям,раздвоявам;възлагам, отпускам,разпределям

hal-hal   – fast-flowing   – бързо прииждане, бързо разливане

har, har-har  – ring, bracelet; coil, spiral  – пръстен, халка, гривна (но и белезници!), навивам, спирала

HAR-gud → mur-gu4

gišhar-har   – (a stringed instrument)   – струнен инструмент

HAR-ra → ur5(-ra)     – боен вик: ХУР! или УРА  – и до ден днешен

har-ra-an (harrānu) – road, highway   –     път, шосе, главен път                     Х/КАРАН?

HAR-tud  – (a kind of domestic servant) (read probably àr-dú)    – вид домашен прислужник

Harub (DAG+KISIM5xU2.GIR2)  – carob  – рожков

haš, ha-aš  – to cut, split open    – режа, отрязвам, сека; разцепвам, раздвоявам

haš(-a) (haš-ša4)  – broken, crippled (limb)  – счупен, сакат (крайник)

haš4, háš   – thigh      – бедро

gišhašhur  – apple (tree, wood, fruit)   – ябълка (дърво, дървесина, плод)

hé-àm, hé-a  – Let it be (so)! (interjection,verbal,substantive;cf. hé-àm – du11 – to accede to, approve) – възкачвам се, одобрявам

hé-du7  – distinguished (in appearance), ornament   – виден, изтъкнат, изящен (на вид); украшение, декорация

HE2-du7 (read perhaps gan-du7) – architrave    – орнамент, напречна греда над врата/прозорец

hé-ĝál   – abundance, prosperity      – обилие, богатство, преуспяване

hé-nun, hi-nun   – abundant, luxuriant; abundance      – обилен, богат, изобилен.  Важно: hé = hi

hi   – to mix    – смесвам, разбърквам

hi-li (female)  – sexual charm, allure, appeal; ripeness, physical prime; luxuriance; wig – привлича, харесва; съвършен; перука

gišHU (In Gudea Statue) –  a container; (Akk. loan is-hu  – “string” of fruits?)    – резервуар; съндък

hu-luh. huluh, ha-luh – to tremble, be afraid; to be fearsome; to scare, frighten – треперя, страхува, ужасен, плаша, стресвам

HU-ri(2)-in → u11-ri-in

hu-ru(-um)  – dolt, bungler, idiot, inferior   – глупак, некадърник, посредствен

húb, hub   – to heap up; to smite, destroy      – трупам; блъскам; руша

húb – sar   – to run    – бягам, тичам

huĝ (still written hun) – to hire; to be calm,soothed,quieted; to be well-disposed toward – наемам; утихвам; истина, тих, нрав

hul   – to ruin, damage, destroy       – разрушавам, повреждам, срутвам

hul(-a)   – evil, bad; adv. еvilly       – лош, зъл,

hul-bé, hul-bi-šè   – evilly, miserably – проваляне (пълно)

hul-ĝál  – evil, evildoer    – престъпник, злодей

hul – gig   – to hate, dislike   – мразя, ненавиждам, не харесва, не обичам                       ——————————— р.25

hul-gig   – hatred, hostility   – омраза, ненавист, враждебност

hul – ti   – to dwell in wretchedness; to be spoiled  –  посояно мисля за нещастието; развалям, повреждам

HÚLmušen → bibramušen

húl   – to rejoice, delight in, be happy    – радвам се, веселя се, наслаждавам се, щаслив съм

húl(-la)   – happy, joyous; joy         – щаслив, доволен, радостен; удоволствие

húl-bi-šè, húl-la-bé, húl-la-e   – happily, joyfully       – пълно удовлетворен

hun → huĝ

hur   – to scratch; to incise, draw     – драскам, врязвам, издълбавам, чертая

hur, hur-ru-um   – hole in the ground, cave – дупка в земята, пещера    (хурити – пещерняци?)

HUR → àr, har, kikken, mur, ur5    (хар-ан –  небесната пещера ?)

hur-ru-um  – cave    – пещера

hur-saĝ – mountain range, highlands, foothills, mountains    –  планинска област, високогорие, предхълмие, планина

hur-saĝ-galam-ma   – stepped, storied mountain (the ziggurrat in Ur or Nippur) –  легендарна планина

huš   – fierce, furious, terrifying, terrible; fiery, red-yellow       – пламенен, яростен, ужасяващ; пламтящ, оранж

I

i, i-i (by-form of è)  – to sprout, come forth; to praise – никна, наддигам; хваля

i-bí, ì-bí  – smoke (qutru) – пушек, дим

úi-li-nu-uš  – (a plant)       – растение

i-lu   – cry; wail, lament; song   –  вик; ридая, вия; песен

i-lu – du11  – to perform, intone an i-lu (cf. ulù-di –  lament singer)         – изпълнявам, запявам; оплакващ певец

i-lu-lam-ma (herder’s)   – work-song  – (овчарска) работна-песен

i-lu-šà-ga   – heart-felt song             – сърцераздерателна песен

i-ne-eš → ì-ne-éš

giši/ì-ri9-na – root   –  корен             (i.ri.na bul.gar – българско-племенен корен ?)?

i-si-iš   – laughter, delight; derisive laughter, derision; wailing, grief       – гръмогласен смях; присмехулен; ридаещ, мъка

i-si-iš – ĝar   – to afflict with grief, deride(?) – ридаещ от мъка; осмивам, иронизирам

i-si-iš – lá   – to be full of laughter, delight; to suffer derision; to be be afflicted with worries – ридаещ; обезпокоен

i-ti → iti6

i-dutu  – cry or appeal for justice   – вик или апел за правосъдие

i-zi   – (flood-)wave, swells              – (потопна) вълна, набъбвам

i-zi, iz-zi   – wall (of a building); fence (cf. ĝiš-zi)       – стена, зид; ограда

ì, ìa – oil; fat, tallow; butter    – /течно/масло, мазнина, лой; масло

ì-áb-a  – butterfat   – мазно масло

ì-bí-za   – financial loss    – финансова загуба

ì-du10(-ga)  – fine, sweet-smelling oil   – финно, масло (течно) със сладък вкус

ì-gi4-in-zu, igi-zu   – as if, as though    – какъв ако; дори ако

ì-ĝiš   – vegetable oil; sesame oil    – масло (течно) от сезам

ì-hi-nun-na  – precious oil              – префинено/рафинирано масло

ì-ir-a  – perfumed, scented oil         – ароматно масло

ì-li   – fine(st) oil    – най-финно масло

ì-ne-éš/eš, i-ne-éš, ne-éš (ne-šè), e-ne-éš  – now, finally   – сега, крайно

ì-nun(-na)   – (clarified) butter, ghee    – (пречистено) масло, течен маслен остатък от топено краве масло (Индия)

(lú)ì-rá-rá  – perfumer, ointment mixer (muraqqû)      – мазила смесител

ì-šáh  – pork-fat, ì-šáhpork-fat, lard             – свинска мас                                    ——————————————р.26 ì-šim  – aromatic oil, perfumed oil   – ароматно масло, напарфюмено масло

ì-šub → gišù-šubì-ti → iti6

ì-udu  – sheep-fat, tallow (ePSD now reads libx) (lipû) – лой. мас

i7(d) ( íd)   – river, canal, channel – река, канал  – (Фантастика! Не е ли lown word от траките-фриги – „вода”?) (ID.A)

i7-ki-sur-ra(-k)   – boundary canal  – граничен канал

i7-lú-ru-gú  – ordeal-river (often divinized)  – река на божия съд (често обожествявана)

ía, í – five    – пет

íb   – waist, hips, loins       – талия, кръст; бедро, хълбок, ханш, слабини                         ?иб.а = сперма в слабините?

íb   – anger, rage, fury        – гняв, яд, ярост, бяс

íb-lá   – belt   – колан, пояс                                                                                                   (гр. Иб-ла=Еб.ла = „пояс”???)

-íb/ib-ra-aš → -braš

ibila, i-bí-la  – heir   – наследник

i7idigna  – the Tigris   – р.Тигър

idim  – spring, underground waters    – скачам, изкачам, бликвам; извор, подземна вода; подбуда, пролет

idim   – fierce, wild    – свиреп, жесток, див

gišig  – door    – врата, вход

igi   = eye; sight, vision, view; face, countenance; front  – око, зрение, вид, лице,  изражение, …

igi-a – gub → gub

igi-a – sa6  – to be favored, pleasing in the eyes of someone    – благосклонен, приятен за очите на някой си

igi – bar  – to look at, gaze at, regard            – …, втренчен, гледам / намирам

igi(-šè) – du   – to go at the fore, precede       – на челно място / отпред, предшества

igi-du  – one who precedes, goes at the fore, harbinger, herald(?) (ālik mahri) (cf. palil and igištu)  – предвестник, вървящ отпред, предвестник, глашатай

IGI.DU → igištu    – глашатай

igi – du8   – to see, look at; to experience    – виждам, гледам, преглеждам, разбирам, изглеждам, вглеждам се; преживявам

igi-ésir   – (a kind of bitumen, perhaps “surface crude bitumen”) (pan ittî)   – вид битум/асфалт („с груба повърхност”)

igi – ĝál  – to see, look upon, look into; to comprehend             – виждам,…, разбирам / схващам, взхищавам се

igi-ĝál  – outlook, view; comprehension, intelligence, wisdom; wise person   – переспектива, становише, поглед; схващане, становише; интелект, мъдрост, разумна личност

igi – ĝar   – to regard, gaze at; to confront, face- гледам / наблюдавам, вторачвам се, стоя срещу, лице

IGI.GAR → kur7

igi – gid2  – to look angrily at (nekelmû)         – гледам сърдито / ядосано

igi – íl  – to raise the eyes toward, look towards, regard    – гледам напред, внимавам /занапред/

igi – kár  – to inspect, examine    – преглеждам, разследвам, изпитеам, проучвам

igi – lib/lib4(IGI)  – to be sleepless – безсънен, буден

igi-niĝin-na-ka   – in the twinkle of an eye   – мигам бързоgi-nim  – upper (land); above – горна (страна), над

igi-nu-du8  – (in Pre-Sarg. Lagash, menial workers who could be bought and sold)   – черноработник (купуван и продаван)

igi-NUM-ĝál  – (a fraction, e.g. igi-3-ĝál  – one third)  – третина

igi – ri   – to set eyes upon, gaze at  – вторачвам се

igi – saĝ5 – to examine, check; to select (nasāqu, bêru)  – изпитвам, проучвам, проверка, оценка; избирам, посбирам

igi – sè(g)   – to look at, inspect   –  присъждам, проверявам

igi-šè   – before, in(to) the presence of; (often in the phrases igi PN-ak-šè or igi-PRONOUN-šè)   – преди, в присъствие на

igi-te-en   – meshes of a net             – бримка на мрежа

igi-tur – gíd  – to sneer at, distain   – подигравам, присмивам се

igi-zu → i-gi4-in-zu

igištu (IGI.DU)  – foremost (ašarēdu) (< igi-šè-du)   – пръв, челен                ———————————————  р.27

iku  – (an area measure = 1/18 bùr = 100 sar = ca. 3,528 м2)  – мярка за повърхност / площ:

íl   – to lift, raise, bear, carry; to bear (fig.), endure      – повдигам се, всигам, нося, нося (фигур.); трая, оставам

ÍL(-ĝá) → ga6(ĝ)

gišíldag  – poplar    – топола

íldag, ildag4  – poplar(?) (ildakku, adaru)    – вид топола?

íldu(m) (	IGI.NAGAR.BU
gišilar(ŠUB	), illar	,	illuru
ilimmu   – nine	– девет (

)  – clan    – род, племе

– throw-stick, spear, or javelin         – хвърлям копие

9)

im  – clay, earth (as building material); tablet    – глина, земя (като стрителен материал)

im   – wind (can also be read → tum9, tumu, tu15(m))  –

im   – rain (probably to be read šeg7)  – вали (дъжд), лее се

im(-ma)   – previous year (later written mu-im-ma, cf. šaddagda)   – миналата година

IM.A   – rainstorm    – дъждовна буря

im-babbar, im-bábbar   – gypsum (gaşşu)   – гипс

im-dub → in-dub

im-dù-a, im-du8-a  – mud-brick wall, adobe wall (pitiqtu)   – стена от тинести-тухли (кирпичи); стена тип адобе

im-du8    – dew       – капка пот, сълза             (цената на кирпича!)  (Дали хората 12,000 г ВС са правели кирпичи?)

IM.DUGUD→ muru9

IM.DUGUDmušen→ anzumušen

im-gíd-da   – long tablet, one-column tablet    – дълъг таблет, едниколонен таблет

IM.MImušen → ánzumušen

im-mir/mer (or better tum9-mir)  – north wind   – северен вятър

im-ri-a, im-ru-a  – clan, family, kin    – род, семейство, роднини

im-šu(-k)   – “hand-tablet” (a type of tablet or writing exercise, a paragraph or extract?)   – ръчен таблет, за упражнение

im-šu-rin(-na)  – oven; brazier(?)  – фурна, пещ; мангал

im-tuku4  – buffeting wind – вибриращ вятър

im-u18-lu, im-ulù   – south wind   – южен вятър

ím   – strange, alien, other – чужд, непознат, чуждестранен, друг

imĝaĝa1-3 → ZÍZ.AN        (!!!)

imin  – seven; “many, all” (poetic) (now reads umin)  –  седем, много, всички  (Хора, които боравят с големи числа!?)

(Явно шумерският език е по време многопластов – не са разделени хилядолетни периоди!)

in   – straw, chaff (cf. in-nu)   – слама, плява

in   – insult, taunt, invective (pištu) – обиждам, дразня, хули, ругатни, псувни

in – a5  – to insult, abuse     – оскърбявам, злоупотребявам

in-dì(TI), in-di   – road, course, way   – път, курс

in-dub(-ba), im-dub  – (heap of earth serving as a boundary marker) (pilku)       – купчина пръст като земен маркер

n – dub  – to define a district (probably a back-formation from in-dub) (palāku)   – определям район

in(-šè) – dúb  – to hurl (as) an insult, insult  – хвърлям, мятам обида / оскърбление

in-nin(9)  – lady, mistress    – дама, господарка / повелителка

in-nu, in-u   – straw (cf. in)    – слама

in-nu-ha   – (a kind of	barley	)    – вид ечемик
dinanna(-k)  – goddess of passion, love and war, city-goddess of Uruk  – богинята на страстта, любовта и войната на Урук

inim (or enim)   – word; matter, affair    – дума, материя, въпрос

inim – bal   – to exchange words, converse, have a dialogue; to interpret  – обменям думи, говоря, тълкувам  ———- р.28

inim – du11  – to say, speak, tell    – казва, говоря, разказвам

inim-ĝál-la  – legal claim    – правно изискване / твърдене

inim – ĝar  – to put a matter (to someone, for judgment), raise a legal claim, sue, litigate  – слагам нещо, искам, оспорвам

inim-ĝar – legal claim, complaint; oracular utterance (алсо read i5-ĝar > Akk. egirrû)  – искам,  оплаквам се, оракулна реч

inim – gi(n)   – to confirm, make firm, guarantee    – подкрепям, втвърдявам, гарантирам

inim – gi4  – to answer, repond; to revoke    – отговарям, отменям

inim-inim-ma   – incantation; counsel(?)   – заклинание, магия;  съвещание?

inim – kúr   – to (try to) alter the words; to vindicate, go back to court concerning  – меня думите, браня, оправдавам, ,…

inim-ma – sè(g)   – to inspire, encourage(?); to put into words or concepts, plan out  – внушавам, насърчавам, планирам

ir   – smell, scent, fragrance   – мирис, парфюм, ухание / аромат

ir-nun  – princely fragrance; perfume    – „княжеско ухание”, благовоние, владетелски парфюм

ir – si-im  – to smell, sniff – помирисвам, смръквам

ír→ ér                           (í → é като правило?)  (Ериду = Ириду)

ìr, ir11, arad, árad (ardu)  – male slave, servant   – мъжки роб, прислужник

ir7 (KASKAL)mušen uršānu–  – dove    – гълъбче,   compare ir7-saĝmušen  – wild pigeon(?)   –  див гълъб

iri(URU) → uru

irigal (or urugal)   – netherworld; grave (poetic)    – долния свят; гроб

gišísimu, ìsimu   – sprout, shoot    – никна, израствам, стрелям

and dune (	bāşu	); (previously: mountain, mountainous country)   – пясъчна дюна; /преди/	планина, планинска страна
bāşu		– не идва ли от bu.su? Може да е от пра-старо време, когато тук са били племената СУ!?	Не е ли
оттук и името на град Киш (ki.iš – планинска земя!? От къде са дошли ки.ен.гир-ите?)

iš(i)   – s

išib   – incantation priest (< Akk. āšipu)    – жрец заклинател

diškur  – god of rain, patron of Karkara    – бог на дъжда, патрон на Каркара  (Каркара е точно на Булгар-даг!)

iti6(UD.dNANNA), ì-ti, i-ti  – moonlight    – лунна светлина

itima(-k), itim-ma (or itimama)  – dark chamber, bedchamber, cella   – тъмна стая, трапезария, килер

itu(d) or iti(d)   – month; cf. itu-da   – monthly    – месечен

iz–zi → i-zi

izi  – fire   – огън

izi – bar7  – to blaze    – ярко светвам; маркирам; пъкал

izi-bar7-bar7-ra  – blazing fire   – ярко светещ огън

izi-ĝar  – torch    – факел

izi – lá (cf. gi-izi-lá torch)   – to light a fire; to refine, purify with fire (?)   – осветявам с огън; пречиствам, -„- с огън

izi – mú  – to light a fire    – светя с огън

izi – ri (izi – sè(g)  – to set fire to    – слагам огън до

izi – te(n)   – to extinguish a fire    – загасявам огъня