Вестник “Стършел” навърши 70 години!
Без да е сменял името си и без да е прекъсвал
На 15 февруари 1946 г. излиза първият брой на хумористичния седмичник на България. Струва 8 лева. На “главата” на вестника, нарисувана от Борис Ангелушев, с пирон е закована табелка, на която пише “Няма лабаво!”. След години Тодор Живков ще вземе “на въоръжение” тази закана, но ще я произнася по шопски: “Нема лабаво!”
Вестникът обаче не покълва в неразорана нива. Първият “Стършел” излиза през юли 1886 г. Той си поставя задачата “да жили управляващата клика”. Редактор е Витолд Пекарски. Полякът пристига в София през 1885 г. като военен кореспондент с намерение да остане завинаги в България.
В първите години семейството му се издържа от производство на айрян и от надниците на Витолд като печатар. Скоро е назначен за секретар на кореспонденцията от чужбина в Министерството на войната.
Макар че неговият “Стършел” живее само няколко месеца, талантливият журналист и карикатурист е признат за прародител на няколко поколения хумористични издания със същото име.
През 1930 г. в Попово започва да излиза нов вестник “Стършел”. Той с редактиран от Ж. П. Харун. След втория брой газетата спира.
Третият “Стършел”
излиза във вид
на списание
Наричат го “Бешковият стършел” заради активното участие на големия художник Илия Бешков в него.
И през февруари 1946 г. в петък, пазарен ден, се появява “Стършел”-ът, които вече 70 години продължава да жужи и да жили.
Първосъздателите му вземат наготово графиката на “Щурец”, вестника на Райко Алексиев, който той списва сам в продължение на години. През есента на 1944 г. Алексиев е арестуван като “враг на народа” и пребит до смърт на 18 ноември.
Първоначално вестникът официално не е свързан с комунистическата партия. На страниците му пише, че го издава редакционен комитет. Но една от основните задачи на вестника е да влезе в открит бой със сатиричната рубрика на Трифон Кунев “Ситни-дребни като камилчета”. Рубриката излиза на първа страница във всеки брой на вестника на БЗНС (Никола Петков) “Народно земеделско знаме” и се радва на голяма популярност.
В своя статия Трифон Кунев пише: “Една варварска революционна ярост залива изстрадала България. Режимът на кръволока Александър Цанков започна да бледнее пред това, което става в името на “свободата и демокрацията”.
Всичко това ускорява появата на “Стършел”, който трябва да отвърне на удара с удар. Още в първия брой се появява рубрика с постоянни герои Трифонсон и котаракът му Дундаки, която с карикатури и текст осмива Трифон Кунев и фейлетоните му.
Първоначално редакцията се помещава на първия етаж в жилищна кооперация на ул. “Добруджа” 2. На по-горен етаж живее Тодор Павлов. През 1945 г. той е станал академик, все още е далеч от голямата власт, но е авторитетен преподавател в СУ.
Главен редактор на “Стършел” е Димитър Чавдаров-Челкаш, малко над 30-те. Всички други са по-млади от него – Валери Петров, Павел Вежинов, Христо Ганев, Богомил Райнов, художниците Никола Мирчев и Марко Бехар. Доайен е Борис Ангелушев – на 42.
Често вечер се черпят, вдигат веселба и Тодор Павлов слиза да ги моли за тишина. Те му обещават, извиняват се и когато си отивал, започвали да маршируват и да пеят:
Тихо, тихо, хей, другари,
бачо Тодор ще товари
кака Гана под юргана.
Трябва тишинааа…
По-късно някои от най-първите от основателите си тръгват и се ражда лафът, че всеки, който избяга от “Стършел”, става писател. Идват нови сили: Радой Ралин, Пламен Цонев, Николай Цонев, Емил Робов, Димитър Светлин, Захари Петров, Тодор Данаилов, Николай Широв-Тарас, Васил Цонев, Петър Незнакомов и др.
Една весела случка
от този период
Тодор Данаилов играе Дядо Мраз. Подаръците са сложени в чувала му под елхата, той ги вади и чете имената: “За Гошко… за Пешко… за 5 и 62. Кой е 5 и 62?” Аз, обажда се Радой Ралин. Забравил да махне етикета с цената.
В началото на 50-те години Радой и приятели от вестника създават Стършелов сатиричен театър (СеТеСе), който е преходникът на Сатиричния театър, родил се през 1957 г.
През 1951 г. главният комунистически идеолог Вълко Червенков провежда специална конференция за подобряване на хумора и сатирата във вестниците. “Стършел” става издание на ЦК на БКП. Червенков му поставя задачата да бъде “боздуган в ръцете на Партията!”.
Но през същата 1951 г. вестникът получава и първия звучен шамар. Заради карикатура на втора страница, която изобразява агитаторите като много неграмотни, Червенков пише гневна записка и пита агенти на Тито ли работят в “Стършел”.
Полиграфическият комбинат “Димитър Благоев” е открит през 1954 г. и много вестници са настанени в него. За “Стършел” обаче няма място и го настаняват в една барака зад комбината. След години вестникът ще свие гнездо в част от четвъртия и таванския етаж на комбината.
През 1953-1956 г. е строена и сградата на Министерския съвет. Тогава правителството се помещава в царския дворец.
След преместването му в новия дом дворецът става Национална художествена галерия. В залите е подредена първата изложба на картини и журналист от “Стръшел” пише остра критична статия срещу нея. Журналистът е уволнен, но Националната галерия остава затворена 3 месеца, докато изложбата е пренаредена.
След Априлския пленум през 1956 г. в редакцията на “Стършел” настава истинско оживление. Вестникът засилва критичните си публикаци, публикува много конкретни фейлетони. Но нали много смях и много хубаво не е на хубаво, властниците постепенно започват да вдигат мерника си срещу “стършелите”.
През 1961 г. главният редактор Челкаш публикува фейлетона си “Митко Калъпчиев в чужбина”. В героя обаче се разпознава Митко Григоров, който по това време вече е главен идеолог на партията и втори човек след Живков. Това е добър повод Челкаш да бъде свален от поста, уволнени са Радой Ралин, Николай Тодоров-Вородот, Валери Петров и др.
За главен редактор
е назначен Асен Босев
Той е добър детски поет и “стършелите” му организират подобаващо посрещане. Разбутват бюрата и ги подреждат като чинове, слагат бели ризи, червени пионерски връзки и запретват крачолите на панталоните. Тодор Данаилов излиза пред Асен Босев, вдига ръка за пионерския поздрав и започва да му рапортува. Босев запазва самообладание, погалва Данаилов по главата и казва: “Благодаря, момченце…”
Веднъж по невнимание Асен Босев разписва за печат фейлетон срещу построяването на асфалтов път до мястото, където е и неговата вила. Пътят не е асфалтиран и съседите го проклинат дълго време заради “предателската статия”.
Асен Босев дърпа вестника повече към култура и литература, но откъм истинска сатира и критика “Стършел” съвсем обосява. Равнището на седмичника пада, тиражът му също и след 4 години детският поет сам пожелава да си тръгне.
През 1965 г. за главен редактор е назначен Христо Пелитев, който ще изкара на ветровития пост чак до 1988 г., когато е пенсиониран.
Амбициозният нов шеф обръща “Стършел” с хастара навън. Вкарва много млади хора – Ясен Антов, Йордан Попов, Чавдар Шинов, Станислав Стратиев, Росен Босев (син на Асен Босев), Георги Чаушов, Георги Друмев, Валентин Пламенов, по-късно и Сергей Трайков, Ивайло Нинов, Кръстьо Кръстев, Румен Белчев, Михаил Вешим.
Създава кореспондентски пунктове в страната, пуска рубриката “Четиво за министри и генерални директори”, засилва конкретната критика. Разбира се, критиката в рубриката е само до подначалника, както казваше Алеко. А в целия вестник тя е “умерена и в рамките на “малката правда”, ако ни е позволено да перифразираме великия Хашек.
С рубриката “Що е
“Стършел” свършил”
вестникът редовно се отчита пред читателите си. В началото на 80-те години излиза разпореждане, че който иска да стане абонат на “Стършел”, трябва да се абонира и за “Труд”.
През февруари 1978 г. се случва невероятен гаф. На първа страница вестникът помества рисунка на Тодор Живков от Карандаш. Над рисунката пише “Балканите – безядрена зона”, под рисунката – “Видеозапис на едно интервю”.
Карикатурата е напълна положителна, но в отдел “Печат” на ЦК на БКП не харесват образа на Живков, изглеждал им инфантилен. По телефона нареждат на главния редактор рисунката да бъде сменена.
Вече отпечатаният 400-хиляден тираж е унищожен, а ликът на Първия държавен и партиен ръководител е сменен с две карикатури на Стоян Венев.
Карикатура на Живков рисува и Теньо Пиндарев. В навечерието на ХI конгрес на БКП “Стършел” пуска на първа страница Живков с развят шал на фона на многобройните си томове и с текст “Първият делегат на конгреса”.
През 1982 г. умира съветският лидер Леонид Брежнев. Всички вестници излизат с траурни материали. Пелитев е нащрек. Той е старо куче в занаята и знае, че в такива напечени моменти все става по някоя грешка или гаф, направени волно или неволно от печатари и метранпажи.
Затова отива в печатницата и отново изчита всеки текст дори между редовете. Заглежда се и във вицовете на четвърта страница и попада на следния:
“Умира император Франц Йосиф и пред двореца се събират много хора, които неутешимо плачат. От двореца излиза камердинерът и казва: “Не плачи, народе! Ще имаме нов император и нищо няма да се промени…” А народът отговаря: “Ами ние заради това плачем.” Заради алюзията със смъртта на Брежнев главният редактор нарежда вицът веднага да бъде сменен.
В навечерието на 1989 г. Христо Пелитев намира в пощенската си кутия известие, че е освободен като главен редактор на “Стършел” поради пенсиониране. От януари до септември 1989 г. вестникът е без главен редактор. Необяснимо защо БКП оставя най-дръзкия вестник в страната без кормчия точно когато под краката й ври, а над главата й пуши.
През октомври 1989 г.
за главен редактор
е курдисан поетът
Орлин Орлинов
Краткото му властване ще бъде запомнено със “сатиричните” му стихове, публикувани винаги на първа страница.
На пленума на 10 ноември 1989 г. той единствен изказва възхвала за Тодор Живков. После се връща в редакцията на “Стършел” с деликатната задача да отрази пленума и свалянето на Живков.
Орлинов звъни на карикатуриста Георги Чаушов, уволнен от Христо Пелитев, и го кани отново на работа във вестника. Казва му, че има идея за карикатурата за първа страница на броя. Чаушов да нарисува цифрата на прословутия член 273 от НК задраскан с две черти като число от тотото.
Не знаем какво си е мислел в този момент художникът Чаушов, автор на фразата “Работата във вестник “Стършел” всекидневно превръща гения в талант”, но идва в редакцията с готова карикатура, озаглавена “Хайдушко хоро”.
През 1990 г. след всенародна читателска подписка, при която събират над 300 000 парафа в своя подкрепа, “стършелите” успяват да се разведат с БКП/БСП и започват свой самостоятелен живот. Който съвсем не е розов и лесен като песен. Остават без дом и свиват гнездо в Сатиричния театър. В резултат на това съжителство се раждат спектаклите “Смехотерапия”, “Шокова терапия”, “Виж ми окото” и “Магистратите също плачат”.
По времето на Жан-Виденовото управление не стига че инфлацията изяжда парите от вестника още преди той да е стигнал до читателите и абонатите, но редакцията е разбита и е обрана цялата техника. Докато се свестят от удара, издават 4 броя на компютрите на в. “Континент”.
Оцелелите “стършели” приемат устав на вестника, според който главният редактор има право само на два мандата по 4 години. Първи започва най-възрастният – Йордан Попов (1990-1996), после е Кръстьо Кръстев (1996-2003). Идвамата вече са покойници.
Сегашният главен
Михаил Вешим вече
е трети мандат
Не че се изживява като Франклин Делано Рузвелт, просто “нема ора”, както се казваше в оня виц за самураите в шопско.
Наистина вече няма млади хора, които стават за работа в хумористичен вестник. Сега всичко кадърно отива в телевизиите и пише скечове и смешки за шоу. “100 канала – 200 шоута. Пишеш, излъчва се и зрителите даже биват подсещани къде да се смеят и къде – да ръкопляскат”, обобщава Вешим. Неговият голям дерт е вестникът да не фалира и в историята да остане фактът, че при Пелитев вестникът е бил най-добър, а при Мишо Вешим – умира.
Сега редакцията се помещава една стая във форма на буквата Г в градската библиотека на пл. “Славейков” . В годините на соца четиристраничният “Стършел” (голям формат) се прави от 40 души, като последната страница е за чуждестранни вицове и карикатури.
Днес същият обем на “Стършел” се списва само от четирима – тримата пишещи: Румен Белчев, Мишо Вешим и Сергей Трайков, и карикатуриста Ивайло Нинов. Тиражът е около 10 000 броя.
В нито една бивша соцдържава вече няма хумористичен вестник. И на Балканите е така. Времето на този тип издания, изглежда, свършва. Само “Стършел” продължава да излиза. На инат и на мускули! И заради ревностните си читатели, които геройски го поддържат…
https://www.24chasa.bg
