„Трошене на пари“ е хубава българска метафора за прахосничество…

Автор: Няма коментари Сподели:

„Трошене на пари“ е хубава българска метафора за прахосничество. Но сега на магистрала „Тракия“ виждаме буквалното значение на израза – 40-ина километра ще бъдат „разорани“ из основи, за да бъдат направени наново. Защото преди петнайсетина години някой си е оставил ръцете там и никой от многобройните контролни и надзорни органи – държавни и частни – не е забелязал и не е реагирал.

Става дума за печално известната отсечка между Стара Загора и Чирпан, която така се нагъна през годините, че започнаха да я наричат „тракийско море“. Някои винят окаяното състояние на настилката за поредицата тежки катастрофи в района. 

Държавата взе полумерки – понижи в ранг тази част от магистралата и ограничи скоростта до 90 км в час – като за обикновено шосе. Сега предстои чутовно скъп ремонт,  който трябва да върне магистралните качества на трасето – с разбиване на пластове и изпълнение наново. Това ще струва 3.4 млн. лева на километър (поне засега), при положение че оригиналното строителство излезе под 3 млн. лева на 1 км (а и то ни се струваше безсрамно скъпо, защото все пак говорим за изграждане на път през равното тракийско поле, не през Алпите или Пирин).

Пропадащата отсечка е строена по времето на тройната коалиция, а премиерът Станишев й резна лентата през октомври 2007 г. Поне в този случай Бойко Борисов и кохортата му изглеждат невинни – но само на пръв поглед. Освен че има чудесната възможност пак да се оплаче от лошото наследство от предишни управления, премиерът има и задължението да сезира прокуратурата. Но не го прави. Защо ли? Защото и в неговите мандати е същото – калпаво изпълнение плюс нахално високи цени в съчетание с тотална липса на контрол и на санкции.

Главният прокурор също е „пас“. Странно е, защото Иван Гешев се възпламенява от далеч по-дребни неща, заора дори в обречената тема за приватизацията (Никола Филчев преди него порови в още горещите досиета и нищо не успя да направи), а сега не се впечатлява, че някой е трошил и ще троши парите на българските и на европейските данъкоплатци. 

Безобразията в пътното строителство явно не попадат сред приоритетите на главния обвинител, особено ако става дума за системно трошене на огромни публични средства и за велика корупция. Може би са го „посъветвали“ да избягва тази тресавищна област, в която интересите са усукани като свински черва и стигат нависоко.

Помните ли Димчо Михалевски, бивш депутат и зам.-министър на строителството? Още преди 7-8 години човекът разнасяше бурканчета с проби, взети от строителната площадка на „Тракия“ между Стара и Нова Загора, и твърдеше, че според лабораторните изследвания в основите на магистралата се влага пепелина (въглищен прах от сгуроотвал). 

Пътната агенция и регионалното министерство замазаха скандала, като твърдяха, че има недоразумение и че ползваната от Михалевски лаборатория нямала надлежна акредитация за такива изследвания. През годините замазването на проблемите в пътното строителство (те са неизбежни, защото работата е наистина тежка и сложна) се превърна в основна мисия на властите. 

А управлението на Борисов издигна магистралните градежи-грабежи в култ – лично премиерът през ден разяснява на народа, че всеки милион, вложен в пътища, е инвестиция в светлото бъдеще. Магистралите несъмнено са важни, но също така е важно те да се правят качествено и не на разорителна цена.

Борисов се „напати“ много с обществените поръчки за строеж на ключови магистрални пътища. През 2018 г. заради „Хемус“ директно го попитаха защо раздавава лотовете на олигарси като Пеевски и Валентин Златев и защо шосетата ни излизат толкова скъпо. За да се измъкне от „витаещите съмнения“, премиерът лично спря въпросните поръчки (не че има такава процедура, но в нашата държава Той и Кой определят правилата).

Заради този и други подобни неудобни случаи бе изобретен номерът с използването на държавна фирма параван, през която да се разпределят тайно и без шум парите за едрото пътно строителство. „Автомагистрали“ е предприятието, на което правителството вече на три пъти поверява милиарди за ново строителство, ремонти на ключови шосета и дори за укрепване на свлачища (над 70 броя). А само преди седмици „диспечерът“ получи поредния милиард – за изграждане на 66 км от пътя Видин – Благоевград.

„Автомагистрали“ няма как със собствени сили да изпълнява колосалните задачи, възложени му от правителството. Затова разчита на „помощници“ – големите играчи от бранша, които пак се вклиняват в магистралния градеж и пак получават лъвския пай от парите, само че всичко става скрито, зад кадър. От „Автомагистрали“ изтъкват, че не работят с подизпълнители, а просто наемат техника и персонал, когато им се наложи. Но това е само „игра на думи“, оправдание за заобикалянето на обществените поръчки. 

Хитроумната схема слага кръст на честното състезание и откритото изразходване на бюджетните пари. Известно е само, че „Автомагистрали“ има „рамкови споразумения“ за партньорство с някои от известните играчи – като „Хидрострой“, „ГБС Инфраструктурно строителство“, „ПСТ Груп“, „Пътстрой 92“, „Трейс груп“ и др. Държавното предприятие е перфектната черна дупка, която засмуква милиардите и нататък следите им се губят.

Успоредно с това си вървят и по-дребните схеми за точене. Както и всякакви строителни „иновации“, невиждани в други страни… 

Съвсем пресен пример за трошене на пари – отново в буквалния смисъл, е прясно ремонтираният път Русе – Бяла. На пръв поглед чудесно изпълнен, дълго чакана придобивка, радост за пътуващите и гордост на Борисовото правителство. Само дето строителите пропуснали да сложат водостоците. И хоп, чисто новият асфалт вече е разкопан за „навременно“ полагане на тръбите. Хубава работа, ама българска…

Може да се направи черен поменик на пътностроителните и пътноремонтните провали в България. Тунели, виадукти и шосета убийци, в които са заровени огромни суми. Може да се направи и ранглиста на най-скъпите магистрални отсечки и на „златните ремонти“, които чупят световни рекорди. Списъкът с илюстрации на държавното безхаберие в този сектор се пише вече много години, а примерите стават все по-изумителни.

Всичко това е възможно, защото няма контрол. Държавата напълно е дезертирала от задачите си и това се отнася за всички власти – от законотворците в Народното събрание през правителството до правораздавачите на Темида. Каквито и безобразия да се вършат, персонално отговорни, виновни и наказани няма. 

Нещата ще се променят едва когато видим едри риби зад решетките – строителен министър или поне негов заместник, началства от АПИ, представители на държавния строителен контрол и на частния технически надзор (фирмите за надзор получават огромни суми, за да следят за качественото и съответстващо на проекта изпълнение). 

Трябва да бъдат назовани и наказани конкретните виновници – например за вълните по магистрала „Тракия“, чието „заглаждане“ ще струва към 200 млн. лева. Темида трябва да преследва и наказва сурово и некадърни строители, и сгафили проектанти, и подкупни чиновници с широко затворени очи и бездънни джобове, и техните патрони, криещи се зад офшорки и подставени лица.

Иначе пътищата в България ще си останат това, което са – лоши, скъпи, гробници за човешки животи, трошачки на бюджетни пари. А гражданите пак ще викат „Оставка“ по площадите.

                                                                           ЮЛИАНА БОНЧЕВА

                                          https://www.segabg.com/                               https://svobodnoslovo.eu/

Предишна статия

Бъдеш ли закърмен с лъжи, ще вярваш в лъжи и даже ще се съпротивляваш когато ти бъде казана истината

Следваща статия

Ако гласоподавателите се хванат на този евтин трик, ще си вземат надбавките една година, но ще продължават да отглеждат имигранти

Други интересни