СТАНОВИЩЕ
на политическа партия „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” относно: дискусията за промени в избирателната система
Изборното законодателство по дефиниция трябва да гарантира възможно най-добрите условия на гражданинa-суверен да изрази на изборите своята волята кой и как да управлява от негово име на държавно и общинско равнище, за да живее той нормално материално, социално и духовно задоволен и защитен.
І. За вида на избирателната система. Анализът на обществено-политическата действителност у нас, според п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”, навежда на извода за нуждата от все повече елементи на пряка демокрация в управлението на обществените дела (политическата система) и като естествено следствие все повече мажоритарност при изборите. За различните видове избори това би могло да се реализира с изменения на изборното законодателство (Изборния кодекс). Какви мажоритарни параметри кореспондират с обществената необходимост и нагласа според п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”?
За избора на Народно събрание това е поне половината[1] народни представители – 120 да се избират мажоритарно. Тази идея отдавна се дебатира, но липсват политическа воля и каквито и да са сериозни действия за нейното осъществяване. Може би причина за това са и определени обективни трудности. Мажоритарният избор на 120 народни представители предполага и толкова едномандатни избирателни района. Те, от своя страна, задължително трябва да бъдат с почти еднаква електорална тежест.
А именно, ако приемем за по-лесно и нагледно пресмятане, че гражданите, които имат право да избират са шест милиона, то в едномандатния район трябва да има 50000 (плюс – минус 2-5%) избиратели. До тук лесно. Но наложено върху административно-териториалното деление на страната и демографското разпределение на населението, нещата доста се усложняват. Налага се групиране на общини, за да се постигне тази еднаква тежест.
Групирането на общините се усложнява от изискването за компактност като следствие от същността на пряката демокрация и от политиката на развитие на регионите на ЕС. Мажоритарният депутат по дефиниция би трябвало да e представител на компактна група население, териториално обособена в едномандатен избирателен район.
Следващият проблем идва от населените места с повече от 50000 население с избирателни права. Налагат се сложни изравнителни сметки както за групиране на остатъци от по няколко хиляди избиратели, така и за това дали да се формират мажоритарни избирателни райони с повече от един мажоритарен кандидат в градовете с районно териториално деление. Да вземем за пример район „Люлин” в София.
Там живеят около 150000 избиратели и те би трябвало да изберат трима мажоритарни народни представители. Единият подход е мажоритарния избирателен район да е три мандатен, а другият е в ж.к. „Люлин” на основата на групиране на микрорайони да се формират три отделни едномандатни мажоритарни избирателни района. Очевидно вторият е по-добър от гледна точка на пряката демокрация.
Нещата се усложняват още повече и от това, че най-добре за управлението на страната и за мажоритарно-пропорционалния принцип „120 х 120” е едномандатният избирателен район да отговаря на съответна административно-териториална единица – община или район. А това означава ново административно териториалното деление на страната чрез окрупняване на общини и може би области със съответно нов Закон за това.
Друга група въпроси са свързани с изискванията на принципите на мажоритарност при пряката демокрация. Такова например, е правилото за повече от 50 % за избор на първи тур и балотаж.
Друг принципен въпрос е свързан с правото на избирателите от едномандатния мажоритарен район да отзовават (прекратяват мандата на) своя народен представител с референдум или подписка, разбира се, по строги правила, така че да не се изроди тази възможност на пряката демокрация. Нейното прилагане трябва да се продължи и доразвие и по отношение всички мажоритарно избирани.
Развитието на тенденцията за все по-пряко, непосредствено участие на гражданина-суверен в управлението трябва да се продължи и с промяна в законодателството заместните избори, с това всички общински съветници се избират мажоритарно от точно определен по територия и по брой избирателиедномандатен избирателен район. Това няма да бъде проблем за малките и средните общини.
Докато за големите градове вероятно ще се наложи възстановяването на районните съвети[2] и закрепването на съответния брой районни съветници за мажоритарен избор в конкретни едномандатни ареали – едномандатни избирателни райони. Така общинският (районният) съветник ще бъде пряко избран, разпознаваем и достъпен за своите избиратели техен представител в местната власт.
Естествено възникват поне два въпроса. Първият, няма ли да се накърнят правата, интересите и възможностите на политическите партии и вторият, няма ли да се затрудни формирането и стабилността на парламентарни мнозинства, а от тук и на изпълнителната власт. Отговорът, според п.п. „Партия на зелените”, е двупосочен.
От една страна има такава опасност за политическите партии, но пък нали това е целта на елементите на пряката демокрация – да се намали ролята и значението на посредника в управлението за сметка на ролята и значението на гражданина – суверен (гражданското общество).
Мажоритарният избор не пречи на политическите партии да издигат мажоритарни кандидати за народни представители, а дали те след избирането им ще бъдат лоялни и съпричастни към съответната партия в Народното събрание (общинския съвет), това е чисто вътрешно партиен въпрос. Остава и възможността номенклатурни партийни кадри и любимци на партийните лидери да бъдат избирани пропорционално, но без или с намалена поне наполовина изборна бариера (сега от 4 %).
Има риск и по отношение формирането на парламентарни мнозинства и на органите на централната изпълнителна власт. Опасенията се засилват и от днешното състояние и качествените характеристики на определяните с право или без право като „политически елит” на страната.
Но, от друга страна, основните причини той да е такъв какъвто е са пропорционалната избирателна система и авторитарния групово-корпоративен характер на основните политически партии.
Мажоритарният избор с относително по-големите: независимост от партийните лидери и централи и публична персонална отговорност на избрания депутат пред своите реални 50 000 избиратели създават възможност Народното събрание от инструмент за облагодетелстване на парламентарното мнозинство да се превърне във върховен орган за развитие и просперитет на народа и неговата държава. Същият извод важи и за общинските съвети.
Проблемите са много, но са решими при добра политическа воля и действие в рамките на недълъг период от време, задължително, обаче, с достатъчно време за широко обществено обсъждане и накрая национално допитване (референдум).
ІІ. Въпросът за задължителното гласуване е политически и е свързан с неговото целево предназначение. Ако целта на тази принудителна законова мярка е възпитаването и изграждането на самосъзнание за участие на гражданина-суверен в изборите и референдумите задължително по собствена воля, то п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” ще го подкрепи на предлагания референдум при две много важни, според нас, условия.
Първото условие е да има „бяла (празна)” бюлетина за отрицателен вот, която означава – не одобрявам никоя от политическите партии и затова не гласувам. Ако „белите” бюлетини са повече от останалите, изборите се касират и се провеждат нови избори. Второ – тази мярка да е временна, защото участието в избори и управлението е право според Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската за защита правата на човека и основните свободи, но не е задължение.
Ако, обаче, целта на задължителното гласуване е свързано със задкулисни политически сметки за елиминиране или дискредитиране на политически опоненти, за получаване на недемократично предимство в борбата за власт с помощта на корпоративно гласуване, купуване на гласове или други неправомерни практики, то п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” е категорично против задължителното гласуване.
Във връзка с обсъжданите в обществото промени в изборната система, п.п. „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че проблемът има два аспекта – политически и технологичен. Политическият има целеполагащ, структуроопределящ характер. По тази причина дебата би трябвало да се раздели и проведе на два етапа.
Първият етап, политическият има за цел възможно най-бързо да се стигне до консенсусно решение за мажоритарността – а) пропорционална с широка възможност на разместване на кандидатите в листите; б) смесена мажоритарно-пропорционалана 120 х 120 и в) изцяло мажоритарна и за задължителността на гласуването.
Изборът на системата за избиране на народните представители и общинските съветници е политически акт и той е в пряка зависимост от избора на формата на демокрация.
Тук важи зависимостта – колкото повече пряка демокрация–толкова повече мажоритарност при изборните системи.
Но! Много важното допълнение – пряко участие във вземането на управленските решения и граждански контрол на всички равнища на публичната власт.
А това в същност са и основните искания на гражданското общество. Следователно, решаването на въпроса за гражданското участие и контрол не се изчерпва само с промени в изборното законодателство. То върви паралелно и с нов закон за допитването до народа (референдумите) от Швейцарски тип.
От тук нататък следва вторият етап, наречен технологичен, който да избистри и структурира ясно и недвусмислено технологията на гласуването така, че да се гарантира тайната на вота и свободата на волеизявлението на гласоподавателите.
ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ
[1] Би могло да се дебатира и вариант 160 мажоритарни на 80 пропорционални.
[2] Това отговаря на принципа за децентрализация на управлението.
