КТБ и “Хемус”
Ясно е #КОЙ е стрес тестът на този мандат
От коментар на Емилия Милчева в ureport.bg
Представете си, че сте наели частен детектив, който да установи #КОЙ от служителите бърка в касата. Детективът слага скрита камера, установява лицето, вие плащате за услугата и… после искате разрешение от него да ви каже #КОЙ е!
Такава е ситуацията с разпратеното от министъра на финансите съобщение, че ще иска позволение от “Аликс партнърс” – фирмата, наета да разследва койчовците, окрали над 3 милиарда от КТБ, да бъде разсекретен докладът й. Пита се защо българската страна е поискала клаузата за конфиденциалност.
През юни 2015, когато е сключен и договорът, в КТБ се разпореждаха временни синдици, избрани от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите в банките (ФГВГБ). Формално той се смята за най-големият кредитор на КТБ. Обаче не е. Ние, данъкоплатците, сме. Защото държавата, сиреч ние, взе назаем 2 млрд. лева, които даде на фонда с годишна лихва от 2.25%. Иначе нямаше как да започне изплащането на гарантираните влогове в КТБ, тъй като във фонда нямаше достатъчно средства.
Според чл. 33, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност “Синдикът е длъжен…да поставя интересите на кредиторите над собствените си интереси… Ако министърът на финансите защитава интересите на данъкоплатците, не е трябвало да позволява клауза за конфиденциалност.
А фактът, че Борисов се стресна цели 2 месеца след като фирми, свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев спечелиха бързичко търговете за “Хемус” , означава, че някой друг, по-могъщ от него го е… разтревожил. Ясно е #КОЙ е стрес тестът за Бойко Борисов в този мандат. И ако позволи истината за КТБ и окрадените от нас милиарди да бъде закопана, ще си закопае и властта.
Впрочем в историята с детектива има един верен отговор да не искате да разберете кой дърпа от касата – ако и вие сте бъркали там.
Коментар+
И в новия сезон героите ще са си старите
От коментар на Дияна Костова в webcafe.bg
Бойко ще строи “Хемус”, ама друг път. И не е затова, за което си мислите. Не е, защото бяха отстреляни двете най-евтини оферти на турска и италианска фирма, за да може да се излъчи победител за по-малко от 2 седмици. Не е и защото Валентин Златев лъже на бридж-белот, нито защото Делян Пеевски наднича зад огледалото.
Да не помислите, че е заради външен натиск (“внушават го гадове, които лъжат, мамят, медии бухалки и негодници”, пак по премиера). Не. “Абсолютно законосъобразната” поръчка се прекратява, защото “витаят съмнения”. Положението е ситуация.
Борисов се опита да отстреля толкова много зайци, че накрая се гръмна в коляното. В една паралелна нормалност, ако проблемите с процедурата са само слухове, ощетените победители ще вдигнат скандал до небесата. Ако търгът за 1 млрд. лева наистина е компрометиран – ще се наложи да падат глави.
Сериалът свърши с “неочакван край”. Но в новия сезон героите ще са си старите. Разликата ще е само в надценката на км магистрала.
Как ще ги стигнем
Защо Румъния дръпна напред
От коментар на Себастиан Шуг, “Дойче веле”
Румъния и корупцията – дълго време тези две понятия бяха тясно свързани. В доклада на ЕК от 2012 г. се казваше, че най-големият проблем на Румъния си остава натискът на правителството на Виктор Понта върху правосъдието. Но докладът от декември 2015 година е съвсем друг – в него се говори за “впечатляваща динамика” в борбата срещу корупцията.
След десетилетия на битки с последиците от комунизма в Румъния е в ход истинска промяна. А в основата на тази промяна стоят самите румънци, които засилиха натиска върху управляващите и вече гледат с надежда към бъдещето. Именно тази надежда кара все повече емигрирали румънци да се завърнат в родината си. Те вярват, че промяната е възможна, и искат да са част от този процес на обновление.
Това се вижда най-ярко в работата на Агенцията за борба срещу корупцията, създадена през 2002 г. На прицела й са не само местни политици, но и висши представители на властта. Антикорупционната агенция води разследване срещу бившия премиер Виктор Понта и дори срещу висшия прокурор Алина Бика, която беше шеф на Дирекцията за борба срещу организираната престъпност.
Така за пръв път след падането на комунизма Румъния подвежда под отговорност и осъжда не само “дребните риби”, но и най-висши представители на политиката и на правосъдието. В резултат румънците вече живеят с усещането, че гласът им се чува.
Румъния отбелязва напредък не само в борбата срещу корупцията – стопанският ръст на страната е над средното равнище в ЕС. Потвърждение за това е и обратът по отношение на емиграцията. След падането на комунизма много висококвалифицирани румънци напуснаха родината си. И до днес румънските лекари са най-многочислената група на чуждестранните специалисти в германските клиники.
Но тази тенденция се обръща: докато през 2004 г. делът на мигрантите е 4.8 на сто, през 2014 година статистиката отчита едва 0.8 процента. С други думи – Румъния постепенно се превръща в едно наистина добро място за живеене.
http://www.capital.bg
