57 държави са се подписали за участие в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.
Това са Австралия, Австрия, Азербайджан, Бангладеш, Бразилия, Бруней, Великобритания, Виетнам, Германия, Грузия, Дания, Египет, Израел, Индия, Индонезия, Йордания, Исландия, Иран, Испания, Италия, Казахстан, Камбоджа, Катар, Киргизия, Китай, Кувейт, Лаос, Люксембург, Малайзия, Малдивските острови, Малта, Монголия, Мианмар, Непал, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, ОАЕ, Оман, Пакистан, Полша, Португалия, Русия, Саудитска Арабия, Сингапур, Таджикистан, Тайланд, Турция, Узбекистан, Филипините, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Шри-Ланка, ЮАР и Южна Корея.
Китайският президент Си Дзинпин присъства на учредителната конференция на банката в Пекин на 16 януари, съобщи Ройтерс. Създаването на банката бе предложено от Си Дзинпин още през 2013 г.
Въпреки противопоставянето от страна на Вашингтон, американски съюзници като Австралия, Великобритания, Германия, Италия, Филипините и Южна Корея се съгласиха да се присъединят към Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB).
Според Китай, Япония и САЩ поддържат “старата система”, при която доминираната от САЩ Световна банка определя кои големи проекти ще финансира.
Успешното представяне на AIIB, разграничаваща се от Световната банка и Международния валутен фонд, ще бъде дипломатически триумф за Китай. Китай се противопоставя на глобалния финансов ред, и твърди, че той се доминира от САЩ и не представя адекватно развиващите се страни.
Въпреки, че официално банката заявява, че ще работи заедно с американските МВФ и СБ, експерти оценяват “AIIB” като техен конкурент.
Новата банка “AIIB” е с капитал от 10 трлн. долара и ще инвестира в енергетиката, транспорта, и земеделието.
В решенията на банката най-много гласове има Китай – 26,06%, следван от Индия – 7,5% и Русия – 5,92%. Руският министър на икономиката влезе в Управителния съвет на AIIB.
