ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ
Първото стихотворение, което научих наизуст, беше „Хаджи Димитър”. Не помня кой ми е помогнал. Може би баща ми, който много обичаше да чете. Тогава още нищо не знаех за автора. Само чувствах, че изпитвам огромно вълнение, когато казвам стихотворението.
Минаха години. Научих наизуст много от стиховете му. Но сега вече бях прочела за него, бях научила кой е той, търсих все повече материали, за да не пропусна нищо, писано за него.
Така Христо Ботев остана в душата ми. С красотата си, с таланта си на поет, с готовността си да умре за поробеното от турците отечество, с гениалността си на журналист.
Особено бях поразена, когато попаднах на книгата, в която съвременници разказваха за него. Научих, че е бил буен, безстрашен, влюбен в руско момиче, когато е учил в Одеса, любознателен, паметлив и талантлив.
Научих за любовта му към Венета, за готовността му да я вземе за жена, преди да е разведена, за разговорите му с вуйчо и, който не давал дума да се издума за този известен на румънските власти младеж.
Научих как е притискал чорбаджиите, за да дават пари за дрехи и пушки, как седял в кръчмата и пишел на хартийки стиховете си, как Стефан Стамболов го е накарал да ги събере, как Каравелов имал различни възгледи от него, но това не им пречило заедно да издават вестник.
Научих всичко за един велик мъж и допълних знанията си, когато изучих журналистиката му. Ненадминат, гениален, неповторим журналист и публицист. Ненадминат, неповторим и безстрашен като революционер. Ненадминат, неповторим и възхитителен като поет. Това е Христо Ботев.
Затова, когато за първи път влязох в музея му в Калофер, аз изпаднах в онова особено състояние, което те разтреперва. Да видиш вещи, пипани от него, да видиш писалката му и писалището му, да прочетеш огнените му слова, да си облечеш блуза с неговия образ и да се почувстваш истински българин…
И ако днес всичко това ме изпълва с родолюбиви чувства, то е защото в моята България на днешния ден се е родил един велик неин син- Христо Ботев.
Зная, днес на кръщение Господне той ни гледа отгоре и е малко тъжен. Затова, че не са толкова много родолюбците, затова, че все мърморим и не харесваме родината си, затова, че сме готови да я напуснем, затова, че не обичаме героите си достатъчно.
Тъжен е, но и горд, защото сигурно седи близо до Господ. Там му е мястото, там е отредено за онези, които дават живота си за отечеството. Там е мястото на великия син на България – Христо Ботев, роден в днешния шести ден на януари 1848 година.
Да пребъде името му, да е пътеводна звезда в нашите дни, да е светла душата му днес, утре и завинаги.
Тракийски свят
