РАВНИ ПРАВА, НО И РАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Ирина Кирилова
Циганите са обикновени български граждани. Носят български имена, кръстят се като православни християни, влизат в православни черкви и се погребват в православни гробища.
Циганите са хора като нас българите, като арменците, като евреите, като мюсюлманите, като всички народности, които живеят в България.
Циганите са равни пред Конституцията и закона като всички нас.
Но… има нещо различно. Циганите раждат по 7- 8 деца, а ние – по едно , две. Пращат ли циганите децата си на училище? Не всички. Плащат ли си циганите водата, електрическата енергия, такса смет, данък „сгради”, кабелна телевизия, интернет? Не всички. Законни ли им са къщите ? Не на всички. Работят ли циганите по 30 – 40 години, за да вземат в края на живота си пенсия? Не всички. Грамотни ли са, колко от тях имат средно образование, колко са учили във висше училище, колко са защитили магистратура? Е, намират се и такива. Но колко са?
Циганите получават пари за отопление, социални помощи, пари за майчинство, пари от ТЕЛК като част от българите.
Всичко това показва, че между българите и циганите няма никаква разлика като изключим факта, че част от този етнос не живее при човешки условия.
И така – равни пред закона, равни по време на изборите. Само че бедният човек може много лесно да бъде подмамен – обещаваш му нещо, което няма да стане никога, даваш му някой лев и той гласува за този, за когото му кажат.
Какво стана на тези местни избори през октомври 2015 година? Повтори ли се историята от миналите избори в 2011 , когато eдин кандидат – кмет беше спечелил най – много гласове и тогава изкараха циганите от Красново по тъмно, те гласуваха и след часа, определен в закона , та съперникът му събра стотина гласа повече и стана кмет?
Сега този съперник падна от власт. И пак има хора, които твърдят, че са купувани гласове. Но който се е продавал, да си бере греха. Най- добре се чувстват, тези, които спечелиха честно.
Циганите са като всички нас. Едни от тях работят, други нахлуват в чужди къщи, едни се гордеят с децата си, други бият лекари..
И от българите има такива хора. Разликата е в това, че ако посегнеш да защитиш личния си имот, честта си, достойнството си, полицията не винаги е на твоя страна.
Големият български актьор Тодор Колев веднъж каза, че когато влязат крадци в къщата ти, трябва да им кажеш:
– Какво искате? Телевизора ли? Ето ви го! Парите ли? Ето в тоя шкаф са.
Нека в Конституцията да пише, че частната собственост е неприкосновена!
И на тези избори се намериха хора, които да предлагат пари на социално слабите. Но този път съдбата на общината не зависи от тези, които си продадоха гласовете. Този път избирателите казаха:
– Стига! Нека на кметския стол да седне честен човек!
