ДОСТОЙНА ЛИ СЪМ ДА ВИ СЛУЖА-ВИЕ ЩЕ ПРЕЦЕНИТЕ
За добро или зло, целия ми активен трудов живот, поради професията си на журналист във вестниците “ХИСАРСКА ЗАРЯ” и ” ХИСАРЯ” е минал пред очите на жителите от общината, защото е бил свързан с отразяването на техните постижения, на проблемите им, на техните болки и радост. Затова знам, че съгражданите ми ме познават.Не може повече от 30 години да пишеш за ставащото в града и по селата, ако не се срещаш с хората, които правят историята на родния край, в който работят, отглеждат децата си, радват се и скърбят.Била съм с тях съпричастна във всичко преживяно, когато са ме допускали близо до себе си и съм им благодарна, че са ме приемали като човек, с който могат да споделят и да се доверят.
Поставяла съм на страниците на в.”ХИСАРЯ” обществения интерес над личните домогвания и цели на властниците през годините на прехода, затова спечелих освен приятели и омразата на “червени и ” сини” апаратчици. Не съм се страхувала да казвам истината, макар да получавах всякакви заплахи – ще ме тормозят, ще ме съдят за клевета…”Главните герои” от тази сага ги има в архива на вестника, който се съхранява в библиотеката. В общността ни се знаят кои приватизираха общински сгради на нагласени търгове с подставени лица, кои се сдобиха с общински имоти и земи чрез измами, кои вземат подкупи.
Аз и моето семейство не сме сред тях, затова с открито лице гледам хората в очите, подписвам се под всяка своя статия и коментар, за разлика от тези, които клеветят анонимно!
Опитах се да вляза във властта преди 20 години, защото от писането ми ползата беше само неудобството от “камъчетата в обувките”, което причинявах на устремилите се към бързо забогатяване властници за сметка на обществото. Не можах да сложа прът в каруцата им, за да ги спра.Явих се като независим кандидат – кмет, без подкрепата на никаква партия, а в онези години на червено-синята мъгла, това си беше невъзможно. Те си имаха своето верую и оправдаха поговорката “кучетата си лаят, керванът си върви” и ето сега се вижда до какъв хал ни докараха “кадърните” ни управници! Не съжалявам, че поне се опитах и ги провокирах като получих 610 гласа от хора,мислещи различно. Сега са нужни 1100 гласа, за да се отиде на балотаж. Изводът всеки може да си го направи сам.
Поради всичкото омерзение, което се натрупа в мен от практикуването на журналистическата си професия в такава политическа среда, се принудих да сменя амплоато си. Започнах работа в отдела на ИАРА-Пловдив. Наложи ми се към края на трудовия си път да се уча отново, да се преквалифицирам в съвсем друга насока. Завърших курс в Аграрния факултет на Тракийския университет – Стара Загора по МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ И НАДЗОР НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРАТА и бях 7 години главен инспектор, като пряко отговарях за калояновска, хисарска, карловска и сопотска общини. Успях да издействам конфискуваната риба от бракониерите на държавните водоеми в този регион да се носи като дарение на Дома за стари хора в Старосел и в Горна махала, където има болнично заведение за хора с деменция. До моето постъпване в отдела нямаше такава практика.Имах късмета да работя в разбирателство с колегите си, помагахме си и работата вървеше.Всичко беше наред до момента, когато ни назначиха една “КАЛИНКА” с диплома без покритие, на измислена позиция, ама експерт в кражбите и започна голямото крадене. Ден и нощ, няма спиране, изтарашиха се язовирите,колите пътуваха към София и Бог знае къде още. Получавах по телефона нареждания като съм на язовир “Пясъчник” да не нося рибата в Старосел, които аз не изпълнявах.Така станах неудобна и нали съм както го е казал народа – шило в торба не стои, сигнализирах за злоупотребите и кражбите. Откъде да знам, че в София на сигналите за такива “калинки” се слага гриф “ТОЗИ ДА НЕ СЕ ПИПА”! И така щом “калинката” не може да се пипа, аз трябваше да си вървя и…така дойде пенсионирането ми.
Сега,като се обърна назад не съжалявам за нищо сторено в съзнателния си трудов и обществен живот,както като журналист, така и като държавен служител. Отстоявала съм винаги позициите си и не съм губила самоуважението си, затова не станах богата, но съм в мир със себе си.
Богатството, с което мога да се похваля са ни децата, които създадоха щастливи семейства и се грижат и за нас, отнасят се с уважение и обич. Но най-голямото щастие са внуците и особено много се гордея с най-големия,който е трета година студент в Англия, учи компютърно инженерство и информатика и е в ТОП-5 сред студентите в университета,за което е получил специална награда от ректората и стипендия за отличен успех. След стажа си това лято в мултинационална компания в Кеймбридж, където с е е представил подобаващо, вероятно там ще е и реализацията му в бъдеще. Другият ми внук и внучка вървят по неговия път и след две – три години ще поемат от него щафетата. Тази моя радост е примесена и с тъга, защото едва ли ще се върнат в България след като завършат образованието си.
Такава тревога терзае не само мен,колко домове вече са опустели, цели семейства са зад граница!И за това ” заслугата” е на тези управници, които крадоха и още крадат и завлякоха България на дъното по доходи на населението, по здравеопазване и сигурност, по социални грижи. Те – управлявалите от общините до депутатите.
Като последен влак са тези местни избори да се спре спускането по нанадолнището, затова и приех да вляза в листата на Коста Стаменов за съветник, но с предварителна уговорка, че не ставам за пълнеж. Да не очаква от мен, че ще гласувам за решения, които ще са против интересите на хората, заради нечия лична облага, че никога няма да кажа на черното бяло и няма да се включа в никакви далавераджийски завери!
Увери ме, че той стои на същите позиции!
С опита,който натрупах и знанията, които имам, искам да помогна в сферата на културата в общината.Трябва да се засили вниманието към духовността там, където все още има живот – в училищата, в читалищата, в клубовете на творците-художници, поети, артисти, фолклор и т.н.
Да намерим форми и материални стимули и привлечем повече почитатели на театъра, самодейците да имат изяви на повече сцени, да обгрижим учениците и вместо в кафенетата с цигари в уста да предпочитат сами да влязат в културния дом и в църковния храм.
Духовността е многопластова и само ако я има във всички сфери на живота може да се развиваме като съвременно общество с християнски ценности. Най-важното за мен, поставям в центъра грижата за децата.Стига вече, достатъчно е, че техните майки и бащи са с професии, а работят като обслужващ персонал по хотелите!
Добре са ни дошли гостите, но е дошло време не само да мислим за техния комфорт, но и за собствените си нужди! Трябва да се инвестира в децата, в тяхното културно и духовно израстване, защото нашите деца са умни,трябва да им се даде по-добър старт, за да са конкурентно способни навсякъде.
За възрастните – програмата на Коста Стаменов е по скандинавски образец, там, където от години се знае, че е престижно да си пенсионер и не те гледат като в тежест на бюджета, както е у нас! Прочетете я.
Ако сте съгласни с моето виждане ,бюлетината е номер 18, а аз съм на трето място в листата.
РОСИЦА СТЕФАНОВА – КАНДИДАТ ЗА СЪВЕТНИК В ЛИСТА 18 ОТ НФСБ
