20 уникални кадри и картини напомнят на минувачите за 1885 г.
Главната улица в Пловдив се превърна в галерия на славата дни преди 130-годишнината от Съединението. Минувачите могат да видят 20 уникални кадри и репродукции на картини, някои от които виждат бял свят за първи път, обясняват организаторите от Историческия музей и община Пловдив. Градската художествена галерия също извади картини от фондовете си по случай празника. Експозицията под наслов “130 г. Обединена България” ще запознае публиката с 41 живописни и графични творби, посветени или вдъхновени от обединяването на Княжество България с Източна Румелия.
Сред най-интересните снимки на Главната е на фотографа Димитър Кавра, който е заснел македонски доброволци на Сахат тепе. Те са харамии от Македония, пристигнали да подкрепят братята българи. Техен командир е капитан Коста Паница. Те участват в битките в Сръбско-българската война и показват чудеса от храброст в края на 1885 г.
“Идеята е да покажем илюстративен материал, представящ хората, осъществили Съединението, както масирано представяне на българите в европейската преса като жизнен народ, който вече има държавност”, обяснява Стефан Шивачев, директор на пловдивския Исторически музей.
Изключително интересна е картината на големия немски художник Антон фон Вернер “Берлинският конгрес от 1878 г.”. Това е единственият художник, който е присъствал на заседанията на конгреса. Платното с размери 6 на 2.5 м е рисувано в продължение на 2 години. Намира се в сградата на кметството на Берлин, с личното разрешение на кмета на германската столица е направено сполучливо копие на картината.
Фон Вернер е познавал лично изобразените политици
които чертаят съдбата на България, а и на цяла Европа – канцлера Бисмарк, представителите на Русия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция. Има представители на Сърбия, Румъния, на Османската империя. Никой не е благоволил да покани българи на конгреса, предначертал за дълго време съдбата на българските земи, припомня Шивачев.
Изключително интересна е снимката на Пловдив от втората половина на 1880-те. На кадъра личи развитието на града като столица на Източна Румелия.
Макар и автономна провинция на Османската империя, тя има органически устав, конституция, създадена от европейска комисия. Тази конституция дава възможност за 7 г. Източна Румелия със столица Пловдив да се изгради малка цветуща българска държава с много повече свободи, достъп до пазарите на Османската империя. Както казват тогава пловдивчани, хората в Източна Румелия богатеят през тези 7 години. Големите сгради на фотоса са изградени точно в тези златни седем години – Мъжката гимназия, църквата срещу нея, военните сгради, възстановеният мост на Марица.
“Съединението е изключително събитие за България, но прекършва развитието на града като културен и обществен център на всички български земи”, отбелязва Шивачев. По-малко от година след Съединението в един от пловдивските вестници пише:
“Каква я направихме!? Шопите да богатеят, а ние да броим мухите!”
Заплатите се намаляват с една трета, тъй като в Княжество България са били доста по-ниски и се налага да ги изравнят. Нещо подобно става при сливането на Западна и Източна Германия. Със Съединението всъщност пловдивчани избират да бъдат повече българи, отколкото пловдивчани.
С две изключително интересни цветни рисунки са показани събитията след Съединението. Картината е от архитект Пиетро Монтани, главен архитект и любимец на града – наричан свойски бай Петър. Монтани е свидетел на посрещането на княз Александър Батенберг в Пловдив на 9 септември 1885 г., когато князът обявява, че поема Съединението под свой скиптър. Монтани изобразява правдиво образите на княза, премиера Петко Каравелов, д-р Странски, премиер на Източна Румелия, православния и католическия владици. Под въздействието на емоциите като парижки възпитаник рисува до Джумая джамия триумфална арка като тази в Париж, украсена с български знамена. Такава арка не е имало, разказва Стефан Шивачев. Припомня и удивително прозорлив акт на княза – участва в молебен в Джумаята за здравето на султана заедно с турците. С това дава знак, че Съединението не е насочено срещу турците, а е плод на желанието на българите да живеят в обща държава, в която турците не са застрашени. Неслучайно журналистът Фон Хунд е удивен, когато десет дни след Съединението намира Пловдив не фронтови, а мирен град, в който в съседни дюкяни на Главната въртят алъш-вериш арменци, евреи, българи, турци. В защита на Съединението се включва дори и турски доброволчески отряд.
Стефан Шивачев, директор на пловдивския исторически музей
Както стана вече традиция в продължение на 30 години регионалният исторически музей в Пловдив е ангажиран с юбилейните чествания на Съединението. Тази година проведохме национална научна конференция, в която поканихме над 20 български историци да представят своите нови виждания. В никакъв случай не искахме да се повтарят известни неща и мисля, че успяхме. Сборникът с 25 доклада от тази конференция вече е достъпен за любителите на историята и специалистите. Сред най-интересните бяха за това как Съединението е използвано за политически или някакви пропагандни цели, както и как присъства в учебниците по история още от края на 80-те години на XIX век. Много интересен доклад беше на доцент Данаил Вачков от института по исторически изследвания. Той успя да отговори на въпроса колко е струвало Съединението – 60 млн. златни лева. Как така българската държава, без да взима чужди заеми, осигурява финансиране за тази военна защита на Съединението и тази съвсем непредвидена война със Сърбия. Интересен беше и докладът на колегите от ВТУ, който показва как 108 000 души български войници само за 10 дни успяват да се мобилизират, да се придвижат по предварително начертани маршрути и да вземат своята позиция на турската граница в защита на Съединението. Това показва, че Съединението на България е било подготвено от българското държавно ръководство в лицето на княз Александър I, правителството и най-вече офицерите и всичко е било изпълнено по план.
Въпросът е дали можем да кажем, че днес по различен начин гледаме на Съединението и на неговите уроци. Наистина най-светлото събитие в новата българска история
Но в крайна сметка оценката за това събитие в разстоянието от различните времена е била различна. Била е различна, защото Съединението е част от международната политика. Защо Русия, която освобождава България, 10 дни след Съединението изтегля своите офицери и българската армия остава оголена, без военен министър, без Генерален щаб.
На второ място ние подготвихме една поредица от изложби, които имат за цел да доведат Съединението колкото се може по-близо до всеки българин. Първата е на Главната, където всеки ден минават може би десетки хиляди души.
Втората е в Народното събрание, най-важната сграда в държавата. Третата изложба, която може би е най-ценната, е “Съхранената памет”. Успяхме през последните 7-8 месеца, под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов, да обединим всички български музеи, които притежават във фондовете си исторически свидетелства и реликви от Съединението. Успяхме да ги съберем тук в Пловдив и да ги покажем.
Тази изложба заслужава да се види. Тук е каляската на главния управител на Източна Румелия Алеко Богориди, както и оригинални неща, свързани с главните участници в Съединението: Захари Стоянов, майор Коста Паница, единствения български офицер, който може да ръководи македонските харамии, които са неудържими. Показваме портрети на Георги Данчов – Зографина, капитан Райчо Николов, лични оръжия на Панайот Хитов. Изложбата е само от оригинали, които си заслужава да бъдат видени. В момента правим има един проект със студента от Техническия университет Симеон Мърлоков, който с наше съдействие успя да направи едно виртуално представяне на музея на Съединението и на реликвите в него. Той ще бъде достъпен до всеки човек, ползващ интернет.
Окъпаха паметника, опънаха 150 трибагреника
С шампоан с дъх на свежи цветя бе окъпан по традиция Паметникът на Съединението в навечерието на годишнината. Почистването стана с пароструйка и пенлива течност, за да се измие прахът.
150 национални трибагреника и знамена на града вече се веят по стълбовете на шестте входно-изходни артерии на Пловдив. Новите флагове вече красят “Кукленско шосе” и надлез “Скобелева майка”. Големите трикольори се окачват върху 15-метровите пилони.
В Крумово показват четнишки тефтер
Музеят на авиацията в Крумово ще отбележи празника с ден на отворените врати и непоказван експонат от Съединението. Става въпрос за тетрадка за волни помощи за въоръжаването на чета “Добруджа”. Тя е предоставена на музея от наследниците на летеца Христо Топракчиев, чийто баща Андрей Топракчиев взима дейно участие в подготовката на Съединението. Екипът ще посреща гости и ще им представи експозицията си от 9 до 17 часа на 6 септември. Посетителите могат да видят и останалите интересни колекции в музея – около 6800 експоната и 70 летателни апарата – самолети, вертолети, безмоторни самолети, радиорелейни станции.
Копирано от standartnews.com
