Наскоро сирийският сайт “Шам прес” публикува наръчник на кандидат-бежанците, в който им препоръчва да избягват България. Там пише, че имигрантите веднага се залавят от властите, взимат се отпечатъци и се настаняват в лагери, в които условията за живеене не са човешки”. Според статията “българският народ, до голяма степен, е расистки настроен, особено към бежанците и най-вече към арабите.” За предизвикателствата на бежанската вълна и заплахите от тероризъм “Стандарт” разговаря с арабиста и специалист по ислямския фундаментализъм проф. Владимир Чуков.
– Проф. Чуков, защо Европа се оказва безпомощна да се справи с ескалиращата бежанска вълна?
– Трябва да се направи сериозен анализ за генезиса на този поток и защо изведнъж се получи огромен прилив. Преди няколко месеца имигрантите основно се движеха по направлението Либия – Италия. Имаше много активни срещи на европейските форуми, дискутираха се дори форми на военни операции – “Тритон” и “Посейдон”. След това се заговори и за военни интервенции от страна на Италия. Сега този лъч намаля за сметка на интензивността на източния – през Турция, Гърция и Македония. Виждаме, че председателят на ЕК Юнкер не пожела да свика среща на върха за бежанците. Европа е твърде мудна по отношение на реализацията на общата европейска политика. Не действа и прословутата Дъблинска конвенция, чийто основен принцип е, че отговорна за бежанеца е първата страна членка на ЕС, в която е влязъл. Към България имаше около 6000 запитвания за връщане на бежанци, от които реално европейските страни ни върнаха двеста души. Европа е много силен икономически субект, но все още не е успяла да се превърне в един хомогенен и добре функциониращ политически субект. Всяка държава в зависимост от своята роля в ЕС прилага собствена национална политика. Според Лисабонския договор, когато има противоречие между съюзната и националната външна политика на една страна, надделява националната. Според мен оттам идват проблемите на Европа.
– Кои са главните източници на бежанци към Европа?
– Основният е Сирия, сирийците са повече от половината кандидат-бежанци. Също така имаме натрупване на огромни човешки маси от Афганистан. Част от афганистанците обаче са родом и идват от Иран. Съответните национални политики на Иран, Турция и Гърция вливат в този поток бежанци, които от години живеят в тези държави. На територията на Турция още в началото на този век имаше около 1 млн. нелегално пребиваващи. Тази година турската статистика отчита, че 30 млн. туристи са влезли в страната. Немалка част от тях всъщност са кандидат-бежанци. Турция е една от най-отворените страни. Тези потоци са обект на дълги разговори между ЕС и Турция. Ние, европейците, искаме Анкара да приеме обратно бежанците, които са тръгнали оттам. Турците пък искат от Европа облекчаване на визовия режим за техни граждани. Към днешна дата двете страни не могат да се споразумеят.
– Гърция също страда от заливащата я вълна и търси помощ от Брюксел.
– Част от икономическите имигранти, особено африканците, идват от Гърция. С години те са работели в южната ни съседка и когато тя изпадна в тежка икономическа криза, те напуснаха. По официална информация имигрантите в Гърция бяха 900 000, половината незаконни. Кризата подтикна властите да започнат да стимулират тези хора да напускат Гърция. Всички те са кандидати за убежище в проспериращи държави. Германия, Швеция и Норвегия са най-търсените дестинации, тъй като са най-толерантни и социални. Те са “обетованата земя”. Други като Великобритания, Дания и Швейцария от половин година усложниха своите процедури по приемането на бежанци. Италия приема половината от имигрантите, а останалите преминават към германия, най-вече към провинция Бавария. Проблемът е, че самите европейски държави не стиковат помежду си политиката спрямо бежанците – провеждането на разпитите, даването на статут, взимането на пръстови отпечатъци. Пръстовите отпечатъци от Гърция не се признават навсякъде, например във Великобритания се признават, но в други европейски страни – не. Европа трябва много категорично да се заяви като политически субект и да прилага единна политика. След 5-10 години, когато тези хора започнат да се интегрират или да не се интегрират, резонансът ще бъде за цяла Европа.
Ние виждаме този несполучлив интеграционен модел в Германия и Франция, които са основните резервоари на джихадисти за Ислямска държава.
– Успяха ли властите в ЕС да намалят броя на своите граждани, поели на джихад-туризъм?
– Миналата година чужденците в ИДИЛ са били около 15 хиляди, в момента те са 25 000. Този ръст обяснява донякъде защо ИДИЛ може много трудно да бъде победена. Американците заявиха, че въоръжената опозиция е убила 10 хиляди бойци на ИДИЛ, но пък и 10 хиляди нови са отишли. Получава се омагьосан кръг, който трябва добре да бъде анализиран и да се изгради стратегия какво трябва да прави Европа.
– Имаше идея да се създаде единна антитерористична агенция на ЕС и други мерки, които не се изпълниха.
– Няма ясна европейска антитерористична позиция. Няма дори пълноценно сътрудничество между отделните служби. Излезе доклад на британската неправителствена организация, в който се казва, че британските служби не дават информация на своите европейски колеги, тъй като ги е страх от изтичане на информация в медиите. Нещо повече, как ще обясним преминаването на тези джихадисти към Сирия. Част от тях летят със самолет, на другите пътуват с автобуси. Колко хора са заловени от нашите власт след сигнали от партньорски служби? Не повече от десетина. Всичко това показва, че няма обмен на информация. Европа трябва силно да се реформира пред предизвикателството на бежанския поток.
– България е най-нежеланата от кандидат-бежанците страна, на какво се дължи това?
– Фактът, че в Македония за последната седмица преминаха толкова бежанци, колкото в България за цяла година, е много ясен показател. У нас за година са 10 хиляди, в Сърбия – 80 хиляди, а в Унгария – 110 хиляди. Очевидно е, че каналът не минава през нас. Големият въпрос е защо ни заобикалят. Външнополитически приоритет на България е членството в Шенген. Нашата страна не може да си позволи да има пропуски в изискванията, в т.ч. и като външна граница на ЕС. Изграждането на оградата по границата, много стриктните разпити на бежанците, поставянето им в лагери от затворен тип. Това са мерките, които ни превърнаха във буфер и отказаха много имигранти. Те разбраха, че България не се минава лесно и потокът се пренасочи през Гърция и Македония, където преминават за 4 часа. Тези дивиденти трябва ясно да бъдат посочени пред нашите европейски партньори защо България има своето място в Шенген.
– Върви ли към някаква развръзка войната в Сирия?
– Стигна се до военен паритет между петте основни играчи и никой не може да надделее. Първият играч е правителството в Дамаск, което контролира 25% от територията на държавата и 50% от населението. Останалите играчи са антисистемни – военни субекти, които никога не могат да бъдат признати и да седнат на масата на преговори. Вторият субект е ИДИЛ, която контролира половината от територията на Сирия. Напоследък Турция затегна контрола по границата и т.нар. буферна зона. Изглежда ИДИЛ страда от липса на кадри, тъй като вчера бе обявено, че започват да рекрутират сирийци. Досега те нямаха проблеми с чужденците. Чужденците са най-фанатичните джихадисти и сформират контингента на самоубийците. Тези ходещи бомби са авангардът на ИДИЛ. Има леко свиване на Ислямска държава и по фронтовете с кюрдите и с “Ал Нусра”, сирийският клон на “Ал Кайда”, който си възстанови част от загубените позиции. Сирийската свободна армия /ССА/, която контролираше 20 на сто от територията, сега властва само върху 5%. Последните сериозни милиции са на кюрдите, които установиха контрол над своите територии. Тази военна карта силно рефлектира върху преговорите. Готви се Женева 3. От няколко месеца Вашингтон очевидно предаде диригентската палка за сирийската криза на Русия. Има много интензивни контакти в Москва на сирийските опозиционни групи. Съществуват обаче много подводни камъни. Първо, това е съдбата на Башар Асад. Очевидно нито Русия, нито Иран са готови да го жертват, тъй като това означава да се промени балансът на силите. Преди всички преговори основните играчи се опитват да променят военния баланс в своя полза, което означава нови битки. Подновените сражения пък водят до нови бежанци. За съжаление ЕС не е представена в този процес по достоен начин. Говорим пак за ролята на Русия и САЩ, а бежанците отиват към Стария континент.
– В Ливан избухнаха антиправителствени протести. Има убити и ранени. Възможно ли е страната отново да потъне в хаос?
– Нека прибавим и Ирак, където също има протести. В тези страни се търси подходяща форма на държавност. В Ирак става дума за борба с корупцията и намаляване на администрацията. Оказва се, че броят на телохранителите на елита в Ирак е по-голям от иракската армия. Същата история е и в Ливан, където има много по-силен конфесионален оттенък. Напрежението там ескалира, когато някое от вероизповеданията се доближи твърде много до властта. Страната няма президент повече от година и половина, което води до много силен вакуум във властта. Хизбула иска да наложи за поста ген. Мишел Аун, християнин-маронит. По традиция президентът е християнин, само че Аун самите християни не го искат, тъй като е съюзник на Хизбула. Близкият изток прекосява много сериозна криза – някъде са остри политически сблъсъци и дестабилизация на държавността, но Сирия е в крайна форма – гражданска война.
Руслан Йорданов
