Онези, сбраните във Божия десница, пробиват вселенските стени, зоват с изписаните облачни писма, но никой от раята не чете…
В опушена небесна одая, Царете ни, вбесени, с юмруци блъскат по короните си.Опрели чело в потно Божие стъкло, се взират някъде надолу.Надолу.Към петно.Наречено България.Непоносим е изборът – да се намесят ли, за да стоворят непоисканата свобода.Раята, никога готова, очаква Знак.За да го предаде пръв на дръвника.Строени като батальон, небръснати и свъсени, напъплили са по небесна […]








