B края на работната седмица президентът Румен Радев направи изявление, което не попадна в хедлайна на големите медии, но си струва да си припомним и обсъдим.
След среща със служители в БНР той заяви: “Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на “Радио България”. В съобщението от прессекретариата му се казва още: “Трудно можем да приемем, че една над 80-годишна институция, която работи за имиджа и външната ни политика ще отстъпи от завоювани позиции, от гласа си в региона и в цяла Европа.“ Ако не се замислим особено (така, както всъщност доста колеги-журналисти са направили), ще си кажем, че държавният глава е постъпил правилно и е дал позитивен знак към гилдията и обществото. Но… Опитайте се да намерите по скалата на радиоприемника си “Радио България”. Опитайте се, без значение дали се намирате в София, Пловдив, Бургас, Брюксел, Париж или Тирана. ..Никой не го чува, приятелите ни в чужбина – също. Президентът може би го чува (от)някъде. Но всички останали – няма как да го направят, тъй като по същество “Радио България” не съществува. Точно така. Няма такова радио. В момента няма отделна честота, която да излъчва програма; не се реализира дадена програмна схема; няма новинарска емисия; не се излъчва музика. И положението е такова от години. Още преди президентът да стане президент.
Служителите на БНР, срещнали се с Радев, на практика съставляват редакция, подготвяща материали за сайта на радиото. Това са фактите. А сега да почетем малко и между редовете. Нека да сме честни – с цялото ни уважение към всички работещи в обществените медии – БНТ и БНР не са ВВС. Те, меко казано, нямат това реноме, на което се радва английската корпорация. Нашите медии нямат сериозни завоювани позиции навън, лоялна аудитория и съществен принос за външната ни политика. Която, апропо, е дело на политиците, не на журналистите. И да си кажем още една тъжна истина – държавните медии нямат силни позиции вътре в страната. Конкуренцията и медийният пазар (плюс някои ограничения в нормативната уредба) отдавна подкопаха позициите на обществените радио и телевизия. Няма как да имаме силен глас “в региона и в цяла Европа”, когато сме на 109-то място по свобода на словото.
Време е да кажем още една истина – националната телевизия и националното радио имат изключително много синдикати, саботиращи всеки смислен опит за реформа в медиите, за които плащаме от данъците си. В тези моменти журналистическите принципи се превръщат в чудесен параван за хора, които не произвеждат качествен радио/телевизионен продукт. А ножицата в рейтингите между комерсиалните медии и държавните на моменти е толкова голяма, че дори мантрата за обществените функции на последните олеква.
В казуса с “Радио България” изниква още един въпрос. Защо трябва да се правят разходи за такъв проект, когато всеки зад граница може да чуе онлайн която и да е от останалите програми на БНР? Не трябва ли акцентът да е в производството на качествено съдържание на добра цена, а не просто в създаването на… нещо. RFI, DW и други европейски и световни обществени медии преразгледаха още преди години присъствието си на чужди пазари. И това не е случайно. Направено бе след честен, професионален анализ на ситуацията и перспективите.
У нас президентът се застъпи за радио, което не може да чуе. Защото отдавна не съществува. А цялата ситуация печално напомня за депутатите от началото на 90-те, които коментираха отношенията ни с несъществуващата Нубия пред камерата на “Ку-ку”. Или за мнимите шейхове, дошли да купят ЦСКА по времето на Александър Томов. А най-притеснителното е, че защитникът на радио без глас има своята квота в СЕМ…
БГНЕС ——————————————— Георги Иванов, журналист
Редактор в информационна агенция БГНЕС.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4518248/
