На финалната права…

Автор: Няма коментари Сподели:

На финалната права

(Финалът на финалната права

е правата кардиограма. И затова,

не бързай да финишираш!)

Че живота е към края,

Вече вижда се от мен.

Постепенно намалява,

Все по-къс е моят ден.

Трябва да се примирявам

С туй, което ми остава.

Да го оползотворявам.

Ако мога – да творя.

Ти не можеш ли – живей!

Но живота не пилей!

Живей както си решиш.

И това го сам решаваш.

Важно е да не проспиш

Шанса, който ти се дава.

Туй, с живота го решихме.

По-нататък, аз не зная,

Ада ли или пък рая

Ще ми бъде отреден.

Случи се, видях аз ада

И донякъде го зная.

Може и за изненада,

С рая да се запозная.

Това предстои да видя

Но не бързам засега.

Тук излишно любопитство

Само ще е от вреда.

Тъй че, знае ли човек,

Как ще е разпределен.

Затова ти своя век

Изживей си ден за ден.

А по доктори да ходиш,

И да мрънкаш, да се глезиш…

Почват те да те преслушват,

Да те карат да се плезиш…

Туй е загуба на време.

Пак ще си умреш навреме.

А ще кажат, че безвреме

Е дошло и твойто време.

Моята колежка Ценка

Казала ми е преценка

Как човек да разбере

Зле ли е или добре.

А преценката е проста.

И в това се състои:

Всеки ден различно място

Трябвало да те боли.

Щом го имаш тоз ефект

Значи нямаш ти дефект.

Значи всичко е наред,

Организмът ти е здрав.

И не трябва да му мислиш…

Запомни от мен това:

Мисленето е за коня,

че с голяма е глава.

Засега съм позакърпен,

Подобрен е моят хал.

Органите смело сменям

Със пластмаса и метал.

Постепенно се сдобивам

С нови, лъскави инпланти.

Затова съм благодарен

Аз на лекари – таланти.

В Трета градска ми смениха

Клапата със чисто нова.

Затова сърцето бие.

Пак отново като ново.

Тук ще спомена Коларов

И професор Бояджиев.

Целият екип – не мога.

Всички са добри, за бога!

Бих направил равносметка

Аз на целия живот.

И със две-три думи кратки

Бих описал го така:

Каквото ми е отредено – взех.

За другото – не съжалявам.

Животът ми го Друг държи

И ми съдбата управлява.

Затуй въобще не ми тежи,

На Него аз се уповавам.

Не търся повече блага,

Не искам и не се надявам.

И съм доволен от това,

Което вече притежавам.

Достатъчно е да си здрав.

Останалото се постига.

Ако вървиш по пътя прав,

Животът ти за всичко стига.

            Илко Илиев

24.08.2018 г.             София

Предишна статия

Президентът поиска съд, конфискация и затвор за властимащите с корупционни сделки

Следваща статия

Щурец и богомолка (съвременна басня)

Други интересни