ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ! Ирина Кирилова.

09 Октомври, 2015
17 коментара

                                ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

                                               Басня

   

Image title




 Голяма врява настана в общинската гора. Разхръчаха се червени, сини, зелени, оранжеви папагали, променени, нови, долетя от някъде и един шведски папагал. И започнаха да крещят. Едните летяха по малките гори, другите гледаха да са в центъра на общинската гора, трети обикаляха всички животни, четвърти им падаха перата от хвърчане, пети се умориха и кацнаха по дърветата да си починат и да си помислят какво да правят по - нататък, а едни решиха да направят мръсно на други. Целта беше някой да седне на господарския трон. И макар, че всички птици и животни знаеха, че царят на гората е лъва, той изобщо нямаше такива намерения. Стоеше при червените папагали и гледаше надпреварата. Червеният козел се отказа, след като няколко години хвърча към този така желан стол. Но пак се нагласи в комисията, която щеше да брои за кое животно или птица колко са гласували. Той се заканил, че ако птичето изпее една лоша песен за него, ще го даде на горския съд. Но птичето го нямаше в тази гора с минералните води. Като си счупи крачето го пренесоха в съседната гора и там остана, защото русата гълъбица затвори горското студио. А когато крачето му започна да оздравява, русата гълъбица , която се клетва кълнеше, че нищо лошо няма да му стори, направи така, че птичето да си остане в гнездото в съседната гора. Там то не пееше, а кълвеше буква по буква и се редяха едни хубави неща, на които животни, разни птици и папагали  се радваха.

    

Image title




 Сега беше важен не само господарският трон, а и онези, които щяха да съветват бъдещия господар. Затова делфинът и вълкът искаха да бъдат в тази група. Те вече бяха седяли на този трон и много подобриха положението в гората.

    Image title



Image title




 Най - наперена беше русата гълъбица. Разпуснала руси пера, тя току ги четкаше и искаше от нейното ято пълна победа. На рамото и беше кацнала калинката и  ако беше по - голяма, щеше да я подхвърли нагоре във въздуха. Но тя едва ли щеше да се задържи там, защото отдолу щеше да я подхване овенът, дето рови с рогата си могили. Той беше първа китка на русата гълъбица. А за гербовия папагал да не говорим. До гълъбицата – до смърт.

    


Image title





Image title



Но кой знае защо, птиците и животните решиха да се проверят предварително кой може да го спечели този пусти  трон. И за изненада на всички  в общинската гора, най - много желаещи имаше там да седне червеният папагал. Бил младичък, стига с тия стари животни!  – крещеше се из гората.

   Image title




 Тръгна към господарския трон и Девата, която беше вече 4 години на този трон. Заместваше го  кобилката с къдравата грива. Той пък се яви с някакви алтернативни папагали. И папагалът с дългия врат и той се напна нататък към главното място. Той пък долитнал някъде от България.

   Image title



  Един червен папагал напусна ятото на червените папагали, защото не се разбирал с водача им – червения козел и тръгна  и той да превзема трона с промяна. Един от кандидатите за господарския стол беше командващия полицейските папагали в миналото. Литна и един друг папагал от една селска гора, както и един, който стоеше до делфина, но сега сам искаше трона. Той ръководеше едно от горските училища.

   


Image title



 То не беше крещене, то не беше чудо. Най - напред решиха да отстранят шведския папагал. Не бил живял дълго време в тази гора. Той литна да се оплаква в централната гора, но нищо не стана. Това много зарадва останалите животни и птици, втурнали се за господарския трон. Още по - добре – врещяха птици и животни. Колкото по - малко, толкова по - добре. Пък и този шведският папагал щял да въвежда европейски правила. Ами, по - добре да си живеем по нашите горски правила - надвикваха се всички.

    

Image title




Само добрата, дългокоса катерица мълчеше. От едната и страна беше делфинът, а от другата – вълкът. Те, като най - опитни животни в горския живот знаеха стратегията на печалбата. А добрата, дългокоса катерица познаваше всяко дърво, всеки канал, всяка рекичка в тази общинска гора. Тя беше много учена и умееше много неща да прави. Защото не само заместваше вълка, когато той седеше на господарския стол, но и много горски училища беше учила.

    

Image title




 Вечер, когато животните и птиците трябваше да спят, започваше обратното – всеки хвърчеше, ръмжеше, квичеше, скачаше, кой прав, кой крив, тръгваха по селските гори да ги превземат. Не всеки имаше оръжие за тази война, но всеки се надяваше, че птиците и животните от селските гори ще тръгнат след него.

    

Image title




 А по тъмни доби излизаше от леговището си черната пантера. Никой не знаеше по кои горски пътеки ходи, с кого се среща и кого подкрепя. Само се знаеше, че тя има големи животни от централната гора, които всичките и капризи могат да изпълнят. И се хвърляше тя от дърво зад дърво, и гледаше какво става, и се смееше на всички папагали и... чакаше кой ще седне на господарския стол и дали няма да е някой, който да го предизвика да го изяде.



Image title



Image title



 А денят за големия скок към господарския трон наближаваше. Кой ще седне на него? Ще скачат ли за него втори път? Кой е най - достойният?  - не се питаха. Всеки искаше кокала и то с повече пари от европейската гора.

                                                             Ирина Кирилова

ЕТИКЕТИ: Ирина Кирилова;

Коментари

Анонимен
#1 от Йоан
09 Октомври, 2015 | 23:10
Напиши отговор
Оценка: -12  +13
Талант извънземен е тази Ирина...
Анонимен
#2 от славчо
10 Октомври, 2015 | 17:59
Напиши отговор
Оценка: -1  +11
Само дето трябва да поучи още малко литературна теория,защото това не е басня, а по-скоро приказка или може би алегория.Иначе написаното е вярно и всеки може да познае персонажите от нашата общинска джунгла.
Анонимен
#3 от Оракула от Делфи
10 Октомври, 2015 | 21:42
Напиши отговор
Оценка: -3  +9
Автентично , брависимо , разбира го дори и такъв като Калинката.
Анонимен
#4 от Езоп
11 Октомври, 2015 | 10:52
Напиши отговор
Оценка: -1  +11
Само като си помисля коя е тази руса гълъбица, ми пада перушината!Гълъбица ли е наистина, или друго някое пернато?Трябва да се помисли и за колективния образ на хиените, а и крайно време е да се появи растителната защита и да напръска против инсекти!
Анонимен
#5 от ези
11 Октомври, 2015 | 15:54
Напиши отговор
Оценка: -4  +8
разкошно е обрисувана апокалиптичната картина в общината... Дерзай Ирина
Анонимен
#6 от До Славчо
12 Октомври, 2015 | 10:05
Напиши отговор
Оценка: +9
Щом си познал героите в баснята как може да бъде приказка? А алегория какво значи? Нали едно от значенията и се нарича басня. Просто се заяждаш с авторката, защото не можеш да я стигнеш.
Анонимен
#7 от Руси Гълъбов
12 Октомври, 2015 | 14:06
Напиши отговор
Оценка: -1  +9
Безсмислени спорове за бабини приказки!Баба си е нарочила басня, та басня.Да вземе да научи нещо повече.И не е чак толкова гениална,ама нейсе!Тези познати персонажи в една и съща въртележка са до болка познати.Да вземе да доведе баба ловната дружинка най-после и да ги одумка всички наред,руси гълъбици,проскубани кокошки, козли и други подобни.Лошото е, че има някои защитени видове,от които няма отърване.Затова е най-добре персонажите да бъдат от домашни животни и на всеки избор да можем да слагаме във фризера някои от тях.Крайно време им е.Вярно, че някои са млади но доста време вече се подвизават безнаказано из джунглата,други отдавна трябваше да отидат в горския старчески дом,но и на тях още им се иска да се правят на велики.Живот,какво да го правиш!Разбуниха се духовете в общинския кокошарник.
Анонимен
#8 от баданарка
12 Октомври, 2015 | 17:22
Напиши отговор
Оценка: -6  +8
Ирино,що не си гледаш пенсията ами си седнала да захаросваш пак лековерните.Толкова години те търпяхме в Хисаря, като те довлече една покойна вече партийна ръководителка, а сега пак си се впрегнала да лижеш.Какви са тези папагали, шведски,сини и червени.Разни пантери и нови видове, като дева например.Смешна си,Ирино!То от трагичното до смешното границата е никаква,но навремето не си наблягала на теорията, май.Остави това,ами хората да не вземат да се смеят на тези,които са те наели.Те сигурно имат добри намерения,но ти за нищо не ставаш и ги излагаш.Знаем се,миличка,отлично.Самочувствието огромно,покритието нулево.Така е то, от Калековец, до Калояново, през Хисаря, Баня и обратно,пътя е велик и трънлив.
Анонимен
#9 от Йоан
13 Октомври, 2015 | 00:00
Напиши отговор
Оценка: +8
КЪМ БАДАНАТКАТА!!! ЗЛЕ СИ ПРИЯТЕЛЮ! Няма значение, толкова можеш! Не си виновен за това, толкова ти е силицата... Късмет ти желая само!
Анонимен
#10 от Йоан
13 Октомври, 2015 | 00:03
Напиши отговор
Оценка: +6
Баданарка или Баданатка, все тая толкова ти е моженето скъпи!
Анонимен
#11 от Красето
14 Октомври, 2015 | 15:16
Напиши отговор
Оценка: -3  +2
Манатарката,коя е тая черна пантера,че нещо ми се губи връзката с горския делфин?И вземете сменете името на катеричката,щото макар и дългокоса си е бая животинче.И не плюйте критикуващите защото ако някога баба ви ви е разказвала приказки, те винаги започват си имало едно време.Баба Иринка да не се прави на ощипана,ами да си оправи малко стила.
Анонимен
#12 от Йоан
14 Октомври, 2015 | 20:25
Напиши отговор
Оценка: -2  +5
Я млъквайте всички дружно дребни еснафчета, като не ви харесва баснята, не я четете, а си напишете своя! Ирина всичка ще ви сложи в малкия си джоб, а вие пишете само, за да я ядосате...
Анонимен
#13 от Ирина Кирилова
16 Октомври, 2015 | 09:07
Напиши отговор
Оценка: +5
Уважаеми Д.С. , Р.С. , К.Г. , Г. Т. , аз съм благодарна, че покойната Ганка Конова ми даде възможност да работя като журналистка в Хисаря. Това ми даде възможности да се срещна с гениални хора. Д.С. се опули, когато видя дипломата ми от Софийския университет - факултет по журналистика и всеки ден притичваше до Конова да докладва кой какво говори. Г.Т. всеки ден питаше колежката от стаята какво пиша по цял ден. Р. С. се изяде, когато с Маджаров направихме вестник "Славей". А за К.Г. да не говорим - най- голямата неблагодарница на света.
Анонимен
#14 от Ирина Кирилова
16 Октомври, 2015 | 09:11
Напиши отговор
Оценка: +4
Допълвям, че не съм баба, а прабаба. Една испанска поговорка гласи, че на врага си трябва да пожелаеш много здраве, за да изпита повече трудности в живота. Желая ви го!
Анонимен
#15 от Ирина Кирилова
16 Октомври, 2015 | 09:14
Напиши отговор
Оценка: +4
Допълвам, че една испанска поговорка гласи, че на врага си трябва да пожелаеш много здраве, за да изпита повече трудности в живота. Желая ви го!
Анонимен
#16 от Тодор
21 Октомври, 2015 | 17:11
Напиши отговор
Оценка: +3
Хората са казали в рядко лайно да те се хвърлят камъни.
Анонимен
#17 от Колко е лошо да си лош
01 Януари, 2018 | 11:15
Напиши отговор
Оценка: +1
Единият от тези, дето е писал, е пълен двуличник. Другата пак е била пияна като е писала, третата змии и гущери и падат от устата, когато прочете нещо от Ирина. Крадла на идеи. А минаха две години и половина от написаното по- горе, и Ирина и сайта са живи и я четат, за разлика от лошите писачи, които никой не ги знае. И книги издава, и разкрития прави, а вие - ряпа да ядете.
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.