Ирина Кирилова
В едно интервю пред мен професор Андрей Пантев каза, че ако Васил Левски е бил заточен, а не обесен, никога нямаше да го тачим, обичаме и честваме така, както го правим днес.
Същото се отнася и за великия син на България – Христо Ботев. Той тръгна с 200 въстаници, за да се бие за Родината и да я види свободна след 500 години турско робство. И загина. Но остана вечен с храбростта си, с поезията си, с публицистиката си, с готовността си за саможертва.
Ако беше останал жив, щеше да гние по турските зандани, или щеше да участва в Руско – турската война. И ако беше жив след Освобождението, вероятно щеше да се изпокара със Захари Стоянов и със Стефан Стамболов, защото възгледите им нямаше да съвпаднат. Защото Ботев гледаше сто години напред – писа Иван Вазов.
Съдбата отреди това чедо на България да загине и да се слее със стиховете си:
Но..стига ми тая награда
да каже нявга народът:
Умря сиромахът за правда,
за правда и за свобода.
Колкото и векове да минат, Христо Ботев е жив. Той е една голяма звезда, в която са събрани сърцата на всички българи. Той озарява дните ни, прави ни горди и ни учи на всичко – как да живеем в името на народа, как да търсим смисъла на живота си в добрите дела, как да се отдадем на една цел – възхода на Родината.
2 юни е неговият ден. Денят на Христо Ботев. Застанал горе до загиналите за България, той ни гледа как стоим три минути прави, как го почитаме и обичаме, как живеем на българска свободна земя и как повтаряме неговите стихове:
Тоз, който падне в бой за свобода
Той не умира!
Тракийски Свят
