Ромски барон вдигна от тази руина ресторант като по „Некерман“.

10 Юли, 2016
0 коментара

Ресторант като по „Некерман“ грейна в една от ромските махали на Пещера – „Луковица“. Вече месец и половина, откакто го има, там шумни тържества на открито не е имало, пише „Марица“Заведението работи само от месец и половина, намирисва на латекс. Още при строителството е направена шумоизолация като по книга, а и мястото е отдалечено от жилищните сгради. Вече е тествано с първите сватби. От цялата шумотевица вътре навън никой нищо не разбрал, уверяват хора от квартала.

Ресторантът е направен буквално в нищото. Собственикът на имота – Трайчо Гаджев, го купил на търг от Строителни войски. Бившето поделение приличало на призрачен пейзаж, след като десетилетия наред не било стопанисвано. Цялата рода на Гаджеви запретнали ръкави и на мястото на боклуците направили спретната постройка, към която водят арки. Скоро по тях може би ще пълзят рози и декоративна зеленина, но сега са окичени с балони, останали от последната женитба.

Голямата изненада е, когато влезеш вътре. Чисто като в аптека. Масите с места като за около 200 души са покрити с искрящи от белота покривки, чиито поли се стелят до теракотата на пода. Столовете са облечени в същата материя. Декорацията е в златисто, но матирано и ненатрапчиво. Завесите по прозорците също са в бяло и златисто. Всичко е подредено като по конец.

Още по-изумителен се оказва стопанинът. Трайчо е по-оправен и по-работлив от доста българи, казва за него зам.-кметът на града Стефан Балабанов. Не само ресторант, цял комплекс ще направи и след време няма да се учудя, ако и българите тръгнат да си правят сватбите при него. В ей тая пустееща сграда е започнал да прави хотел. Като пийнат сватбарите, вместо да ги мислиш как ще пътуват, да се наспят, пък после на трезва глава да сядат зад волана. Там е решил да прави паркинг с охрана – да са спокойни хората, докато празнуват. Будка с пропускателен режим ще слага, за да са на сигурно място колите им. На входа на имота пък е планирал да има закусвалня с пици и шкембе-чорба. За избистряне на главата след тежките трапези. Ще затвори цикъла и ще остави стабилна прехрана за внуците си.

Макар да пуска шегички, Балабанов не крие, че страшно много уважава Трайчо. Заради пословичните му трудолюбие и предприемчивост, с които е постигнал всичко. А то не е никак малко – къща като дворец и обзавеждане по „Некерман“, няколко работещи на пълни обороти бизнеса, още два-три в проект с пълни шансове скоро да се реализират. Зам.-кметът оприличава Гаджев на цигански барон, който се радва на огромно уважение сред своите, думата му е закон. Но не заради парите му и не насила, а от респект към самия него и умението му да убеждава с думи и аргументи. Чете непрекъснато – и книги, и специализирана литература за бизнес. Следи новините и е наясно с икономическата и политическата обстановка. Така учи и своите деца, и тези от махалата – да не се изоставят, да учат, за да са в крак с времето.

Той е богаташ според представите на повечето български поданици. Има пари да наеме армия от работници, но го заварваме на строежа гол до кръста, потен, уморен, прашен и с инструменти в ръце. Вдигам апарата да го снимам така, в действие, но той ме спира с молба: чакай поне една тениска да си облека. След малко пристига измит и облечен. Първо настоява да почерпи, после сяда да говорим. През цялото време по детски миловидната усмивка не слиза от лицето му.

От гурбет ли си изкарал парите за започване на бизнес? Не, аз в чужбина никога не съм работил. Само в България. Още от дете съм започнал. Баща ми тогава работеше в „Биовет“, а като се прибере, взема ни и тръгваме по гората – берем билки, гъби, шипки, та да изкараме някой лев повече. Така ни научи и досега мирен не мога да стоя. Още като дойде демокрацията, отворих първия си бизнес. Дотогава 25 години работих в обувния завод. Оттам се научих да правя специфичните ножове за обущарското производство. Сега заводът го няма и ги произвежда само моята фирма. Всички обущари са при мен. Идват чак от София и Гоце Делчев. И тук може да се вадят пари, ако си умен и не те мързи. Не държа да съм единствен на пазара, опитвал съм да дам занаята на млади, ама не им се работи. Бързо се отказват. Мислят, че в чужбина е по-лесно. От родния край по-хубаво няма.

Гаджев държи и голям склад за захарни изделия в Пазарджик. Там му работят трима българи. Разказва как близки от махалата го молили да ги вземе, но се оказало, че не стават.

Източник:БЛИЦ

http://webnovinar.com

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.